Решение № 11017 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) срещу Решение 15274 от 23.08.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 10285/2023 г. С обжалваното решение е отменено Решение ППН-01-875/23.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалба рег. ППН-01-875 от 26.11.2021 г., подадена от Н. А. Н., срещу Община Варна район Младост е обявена за неоснователна; административната преписка е върната на Комисията за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че действията по разкриване на лични данни, чрез тяхното фактическо предоставяне от органа не се явява нарушение на правилата за защита на личните данни, противно на приетото от съда, тъй като за предоставянето им е налице валидно условие за това по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел неправилни правни изводи, приемайки, че КЗЛД е постановила акт в нарушение на материалния закон. Излага съображения за неправилни и необосновани изводи на съда относно направената от административния орган справка в Агенция по вписванията и счита, че същата е извършена по предмета на сигнала. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата на Н. Н.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от председателя на КЗЛД - В. Караджов, правоспособен юрист. Ответникът по касация Н. А. Н. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба на Н. Н. срещу Община Варна район Младост с оплакване за неправомерно предоставяне на достъп до негови лични данни на трети лица и неправомерно събиране на данни за имотното му състояние. Жалбоподателят е посочил, че е подал сигнал по реда на чл. 99б от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) до Община Варна район Младост с твърдение, че лицето С. З. не живее на настоящия си адрес, като го е променил и не е заявил промяната в законоустановения срок. В сигнала е посочено, че Н. го подава в качеството си на гражданин на основание чл. 109 АПК, а не като собственик на имота. Установено е, че административният орган е извършил справка по персоналната партида на Н. в Агенцията по вписванията и е предоставил копие от сигнала на С. З. и неговата съпруга С. З., в качеството й на собственик на имота. С. З. и С. З. подали възражение срещу сигнала, в което са цитирали точно имената на сигналоподателя. Пред КЗЛД е представен протокол за запознаване с документите по сигнала (без дата), в който е посочено, че са заличени личните данни в сигнала и са оставени единствено инициалите на жалбоподателя. КЗЛД не е кредитирала представения протокол за запознаване с преписката и е приела, че сигналът е предоставен на С. З. и С. З. във вида, в който е бил подаден - т.е. с незаличени три имена, ЕГН, адрес и електронна поща на подателя. Комисията е приела, че личните данни на Н. Н. са обработени законосъобразно за целите на производството по чл. 99б във връзка с чл. 92 ЗГР и във връзка с чл. 8, чл. 12, чл. 15 и чл. 114 АПК, поради което е обявила жалбата му за неоснователна. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Първоинстанционният съд е приел, че изводът на КЗЛД, че органът, до който е изпратен сигнал, няма задължение да пази в анонимност подателя на сигнала, щом това не е изрично разпоредено в специален закон, не намира опора в закона. Сезираният със сигнал орган, дори и в случаите, когато липсва изрична разпоредба за запазване на подателя на сигнала в анонимност, е задължен да не разкрива лични данни по силата на ЗЗЛД и Регламент 2016/679. Приел е, че извършването на служебна справка по персоналната партида на жалбоподателя в Агенцията по вписванията не е свързано с предмета на проверката по сигнала. Административен съд София-град е достигнал до извод, че не е налице основанието по чл. 6, §.1, б. в от Регламента - обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и като е достигнала до обратния извод, КЗЛД е приложила неправилно материалния закон. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото и е достигнал до правно издържани изводи за незаконосъобразност на решението на КЗЛД. Изводите на съда са логични и последователно основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Фактите по делото са правилно установени, а съвкупната им преценка води до извод, че обжалваното решение на КЗЛД е незаконосъобразно, поради несъответствие с материалния закон и неговата цел. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. В чл. 6, § 1, б. а -е от Регламент (ЕС) 2016/679 са изброени основанията за законосъобразно обработване, а именно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Правилно АССГ приема, че обработването не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 6, § 1, б. в ОРЗД - обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Противно на наведения в касационната жалба довод, не се установява задължение на администратора на лични данни, чието изпълнение да налага предоставянето на личните данни на Н. на други лица С. З. и С. З., нито необходимост от реализиране на законни интереси на администратора или на другото лице, на което са разкрити данните. Не се доказва и даването на изрично съгласие на Н. за тяхното предоставяне. Администраторът на лични данни е длъжен във всеки отделен случай да съобразява действията си по обработване на личните данни с принципите и изискванията на приложимата към съответния момент нормативна уредба, регламентираща защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като преценява наличието или липсата на основание за допустимост на всяка конкретна форма на обработване. Правилни са изводите на съда, че извършването на служебна справка по персоналната партида на жалбоподателя в Агенцията по вписванията не е свързано с предмета на проверката по сигнала и при това положение събирането на информация от персоналната партида на Н. е без законово основание. Комисията е приела, че Община Варна район Младост в изпълнение на законово задължение да осигури участие на засегнатите лица в производството по чл. 99б ЗГР е предоставила за запознаване материалите по преписката, като се е позовала на чл. 8, чл. 12, чл. 15 и чл. 114 АПК. Тези разпоредби, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд уреждат основни принципи и права на страните за участие в административното производство, когато същото засяга техни права или законни интереси, но не създават задължение за административния орган да разкрива лични данни на трети лица. Следователно, позоваването на тях не обосновава извод за дерогиране на приложимите правила на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679. Поради което доводите на касатора и в тази част са неоснователни. Неоснователно е възражението на касатора, че с връщането на преписката за ново произнасяне съдът не е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От съдържанието на мотивите на съдебния акт ясно и недвусмислено се установява, че съдът е посочил в какво се състои незаконосъобразността на оспорения административен акт, конкретизирал е кои материалноправни разпоредби са били неправилно приложени, както и е изложил собственото си тълкуване относно тяхното съдържание и приложение. Следователно, дадените от съда указания са достатъчно конкретни и съобразени с изискванията на чл. 172а АПК. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски, но такива не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение