Решение № 8659 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 27/2012 г.

Решение № 8659 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 27/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Михаил Кръстев Михайлов, действащ с фирма ЕТ "Майкъл-42 - Михаил Кръстев", гр. София, срещу решение № 4555 от 24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 3866/2009 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените от ищеца искове в пълния им размер. Ответникът - кметът на община Долни Дъбник, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил обективно, субективно съединените осъдителни искове, предявени от Михаил Кръстев Михайлов, действащ с фирма ЕТ "Майкъл-42 - Михаил Кръстев", срещу община Долни Дъбник, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нищожен административен акт - заповед № 252/21.11.2002 г. в размер на 471 304,50 лв., от които: 376 341,50 лв., представляващи нереализирана продукция от 1434.611 тона царевица, реколта 2003 г.; 44 963 лв. - разходи за изплатени наеми и арендни вноски за земеделски земи и 50 000 лв. като обезщетение за претърпени болки и страдания и накърнена репутация. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Ищецът е бил арендатор на земеделски земи. През стопанската 2002 г. е обработвал общо 17000 дка земи в землището на гр. Долни Дъбник, сред които и тези в масиви 013, 014, 015 и 016. През есента на 2002 г. тези земи са били изорани и подготвени от ищеца за засяване през следващата стопанска година. Със заповед № 252/21.11.2002 г. кметът на община Долни Дъбник е наредил на ЕТ "Майкъл-42 - Михаил Кръстев" да преустанови обработването на земеделски земи в масиви 013, 014, 015 и 016 и тези земи да се обработват от ЕТ "Камелия". Въз основа на тази заповед е иззето от ищеца държането на процесните земеделски земи. През 2003 г. масиви 013, 014, 015 и 016 са засети с царевица от ЕТ "Камелия". Заповедта е била оспорена и обявена за нищожна с решение на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 24.03.2004 г. Със заповед № РД-13-118/15.08.2006 г. на областния управител на област Плевен е наредено на кмета на община Долни Дъбник да постанови акт по чл. 301 от АПК за възстановяване на нарушеното право на ЕТ "Майкъл-42 - Михаил Кръстев" или същият да бъде удовлетворен по друг законен начин. По делото не се твърди, а и не били ангажирани доказателства на ищеца да е възстановено държането върху процесните земеделски земи или да е бил удовлетворен по друг начин. Във връзка с изясняване на фактическата обстановка съдът е изслушал показанията на трима свидетели, които е кредитирал като безпротиворечиви, обективни и базирани на непосредствени впечатления. За изясняване на делото от фактическа страна е била приета агро-техническа и съдебно-техническа експертиза, и двете неоспорени от страните. От заключението по първата експертиза съдът е приел за установено обстоятелството, че общата площ на масиви 013, 014, 015 и 016 е 1428,606 дка, като не е кредитирал заключението в останалата част относно определения среден добив на царевица в региона за 2003 г. и посочената средна продажна цена на тон царевица за същия период, тъй като вещото лице се било позовало само на неофициална информация от Софийската стокова борса, като не било взело предвид статистически данни на Националния статистически институт, както и не се било съобразило с индивидуалните параметри за добива на царевица в региона на гр. Долни Дъбник и околните землища. Заключението по втората експертиза съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено. Съдът не е кредитирал и представените от ищеца писмени доказателства: договор от 10.10.2002 г. за продажба, с който ЕТ "Майкъл-42 - Михаил Кръстев" се е задължил да достави на ЕТ "Снежана Василева - Феникс" 1500 тона царевица за периода октомври 2003 г. - април 2004 г. на цена не по-малко от 270 лв. на тон и договор от 31.01.2002 г. за замяна на земеделски земи, тъй като същите били оспорени от ответника по отношение на тяхната автентичност, достоверност на датата и съдържание, а за установяване на истинността им ищецът бил представил копие от първия договор (от 10.10.2002 г.) с нотариална заверка на подписите от 17.03.2011 г. и нотариално заверена декларация на Румен Панков Янчев от 15.03.2011 г., които според съда не били годни доказателства за установяване достоверността на датата и автентичността на подписа по смисъла на ГПК. От правна страна съдът е приел за частично основателен иска за обезщетение в размер на 376 341,50 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи нереализирани приходи от продажбата на 1428.606 тона царевица, реколта 2003 г. Приел е за безспорно установено наличието на първата предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно обявен за нищожен индивидуален административен акт. Според съда се претендирало обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана земеделска продукция. Счел е, че в случая пропуснатата полза се явява нереализираната печалба от продажбата на царевица от реколта 2003 г., а не както претендирал ищецът, като обща стойност на нереализираната продукция, получена на база средна пазарна цена за тон царевица. Размерът на вредите съдът е определил като разликата от средната продажна цена за тон царевица за реколта 2003 г. и себестойността на единица продукция за същия период. Позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза е приел, че разликата между тези два компонента, формиращи нереализираната печалба е 55 лв. за един дка. Средният добив на царевица за реколта 2003 г. при поливни условия в землището на гр. Долни Дъбник бил 1000 кг/дка. Следователно за обработваните до месец ноември 2002 г. 1428.606 дка в масиви 013, 014, 015 и 016 ищецът е можел да формира печалба в размер на 78 573,33 лв. Отхвърлил е като неоснователен иска за обезщетение в размер на 44 963 лв., представляващи разходи за изплатени наеми и арендни вноски за процесните земи в масиви 013, 014, 015 и 016, тъй като тези разходи се включвали при определяне размера на обезщетението за пропуснати ползи като елемент от себестойността на единица продукция. Приел е за неоснователен и иска за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за претърпени от ищеца болки и страдания и накърнена репутация, тъй като наличието или липсата на неимуществена вреда се преценявали винаги чрез психиката на увреденото лице, каквато търговецът като съвкупност от права, задължения и фактически отношения не притежавал. Съдът е приел също, че макар и основателен искът за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди бил погасен по давност и на това основание го е отхвърлил. Позовал се е на чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД, както и на ТР № 3/2004 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС. Доколкото претендираните вреди били настъпили от прогласен за нищожен административен акт давността започвала да тече от датата на постановяването му - 21.11.2002 г. и съответно била изтекла на 21.11.2007 г., а искът бил предявен на 26.01.2009 г., като давността не била спирана или прекъсвана, тъй като предприеманите от ищеца действия не били такива по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. Решението е неправилно. При постановяването му първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, вследствие на които решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Не става ясно защо съдът не е кредитирал заключението на назначената по делото агро-техническа експертиза. Същата не е била оспорена от страните. Съдът е записал в мотивите си, че вещото лице се било позовало само на неофициална информация от Софийската стокова борса, като не било взело предвид статистически данни от Националния статистически институт, както и не се било съобразило с индивидуалните параметри за добива на царевица в региона на гр. Долни Дъбник и околните землища. В заключението си вещото лице изрично е посочило, че продажната цена за тон царевица се договаряла между производителите и животновъдите, като производителите избягвали стоковите борси, тъй като се начислявали допълнително комисиони, ДДС и по този начин цената се покачвала. В съдебно заседание е уточнил, че е изискал информация от НСИ, но такава не му е била предоставена. Действително в експертизата много общо са формулирани източниците, които са използвани от вещото лице за изготвеното от него заключение. При констатирана от съда непълнота на представеното заключение обаче, съдът е следвало да постави допълнителни задачи. Като е постановил решение, в което не са ползвани специализираните познания в конкретната област съдът се е позовал само на данните от другата експертиза и на собствени познания, които не са експертни. Назначената от съда съдебно-техническа експертиза има други задачи и значение за правилното решаване на спора. Съдът на практика е приел, че разполага със специалните знания, необходими му за разрешаване на конкретния правен спор. При получаване на необходимите експертни познания би могло съдът да стигне до други правни изводи при определяне на причинените на ищеца имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като неправилно следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,