Решение № 5606 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2017 г.

Решение № 5606 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 576/28.08.2017 г. по адм. д. № 696/2017 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отменено издаденото от този орган решение № 9893/18.05.2017 г. за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Р. И. и малолетното й дете Я. Д. И. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено. О. Х. Р. И. и малолетното й дете Я. Д. И., действаща чрез законния си представител Х. Р. И., чрез процесуалния им представител, оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд у установил, че с молба № 105450-4968/15.09.2016 г. на РЦ-Е. и молба вх. № 3797/16.09.2016 г. на РПЦ-Х. Х. Р. И., гражданка на Ирак, с кюрдска етническа принадлежност, по вероизповедание - мюсюлманка-йезид, е поискала предоставяне на статут за нея и за малолетното й дете Я. Д. И. С чужденката е проведено интервю, по време на което тя е мотивирала молбата си за закрила с несигурността в държавата й по произход и нападенията на ДАЕШ в родното и място - Синджар, при което били разрушени домовете, жените - изнасилвани, а мъжете - убивани. Пристигнала е нелегално в България през Турция със съпруга си и трите от децата им. Изрично е заявила, че крайната цел на пътуването й била Германия. С решение № 9893/18.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата, по съображения, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на търсената закрила. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 59 АПК, но в нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби. Съдът посочил, че при издаването на административния акт административният орган не е разграничил молбите на майката и на малолетното дете и е допуснал нарушение на чл. 15 от Закона за закрила на детето. Счел е също, че молбите на всички членове на семейството е следвало да бъдат разгледани в едно производство. Поради допуснатите нарушения административният съд отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците по постановения отказ за предоставяне на закрила и е върнал преписката за ново разглеждане. Решението е правилно в частта, в която административният акт е отменен по отношение на малолетното дете, макар и не изцяло по изложените в него съображения. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за което съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед ниската възраст на детето, чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е бил неприложим към момента на административното производство, но е приложим в момента и следва да бъде спазен при връщане на преписката за ново разглеждане. Допуснато е нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетното дете, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Като краен резултат, решението на АССГ в тази част е в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е налице съществено нарушение в административното производство. По изложените съображения решението в тази част следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни задълженията си по чл. 15 от Закона за закрила на детето и да формира изрични и относими към положението на детето изводи относно предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът следва да има предвид, че разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето се прилага и в съдебното производство, независимо дали административният орган е изпълнил задълженията си във връзка с нея. Решението е неправилно в останалата част. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на съпруга на чужденката не основава възприетото от административния съд нарушение на административно-производствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 от ЗУБ, Част от тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Съответно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут. Освен това, тези норми, ако и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на чл. на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, а преценката на административния орган се дължи по лично заявеното лично основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административно-производствените правила. Неправилни са и изводите за нарушение на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р. Б. Пред административния орган действително е поискано събиране на семейството с детето Н. Д. И., за което се твърди, че се намира в Германия, където е получило статут. Това искане изобщо не е обсъдено от касатора. Разпоредбата на чл. 34 ЗУБ обаче касае чужденец с предоставена международна закрила, който има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б., която хипотеза не е налице. С оглед изложеното обжалваното решение в частта, с която е отменен административния акт по отношение на Х. Р. И., като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на правните изводи и нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Първоинстанционния съд следва да изложи мотиви относно бежанската история на Х. Р. И. и наличието на основанията по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на поисканата от нея закрила.