Решение № 7528 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2013 г.

Решение № 7528 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "Анжелика В енд К" ООД, гр. Бургас, против заповед № РД-14- 17 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в частта по т. 17 от приложения списък РК-07-01/2013 г. като неразделна част от заповедта. Иска отмяна и навежда доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон. В заповедта не е мотивирана и не е изяснена фактическата обстановка. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1 от Закона за туризма и е сключил договор за застраховка с полица от 27.07.2012 г. валидна за съответния период. Ответната страна министърът на икономиката, енергетиката и туризма не изразява становище. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена на 19.02.2013 г., а съобщението за издадената заповед е връчено на 16.02.2013 г. в преклузивния срок по чл. 147 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало по предложение на Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, отразено в протокол № РК-07-01/8.01.2013 г. Със заповед № № РД-14- 17 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, издадена при условията на заместване със заповед № РД-14-46/15.01.2013 г. (л. 25 от делото), на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 42, ал. 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма е наредено заличаване от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на съответния вид туристическа дейност на лица по приложения списък РК-07-01/2013 г., неразделна част от заповедта; да се обезсили издаденото удостоверение за регистрация на туроператор и/или туристически агент на лицата от списъка по т. 1; да се предприемат действия по отразяване на заличаването в Националния туристически регистър и за публично оповестяване на заличаването чрез средствата за масово осведомяване. В приложения списък към заповедта под № 17 "Анжелика В енд К" ООД, гр. Бургас (л. 46) е вписан "Анжелика В енд К" ООД, гр. Бургас. В протоколното решение на л. 33 е отразено, че до туроператорите е публикувано съобщение на интернет страницата на министерството за необходимостта да изпълнят задължението си по чл. 42 от ЗТ. По делото е представена застрахователна полица № 0000139345 от 27.07.2012 г. със ЗАД "Армеец" (л. 21) със срок на действие 3.08.2012 г. до 3.08.2013 г. Защитната теза на жалбоподателя е, че заповедта е незаконосъобразна в частта, засягаща дружеството, защото има своевременно сключен договор за застраховка "отговорност на туроператора". Заповедта е издадена от компетентен по чл. 20, ал. 1 от Закона за туризма административен орган, мотивирана е, като установените факти са доказани от доказателствата към административната преписка. Не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е онова нарушение, когато ако същото не бе допуснато, резултатът би бил различен, което създава вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на основанието. В случая от доказателствата по делото не може да се направи такъв извод. Заповедта е материално законосъобразна. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано предложение на ЕКРТТА, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от ЗТ. Заповедта се издава при обвързана компетентност. Този извод произтича от тълкуването на чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ и повелителният характер на разпоредбата, задължаваща министъра да издаде заповед за заличаване регистрацията на лицето, което извършва туроператорска или туристическа агентска дейност в случаите на чл. 20, ал. 1 от Закона за туризма. В тези случаи попада непредставяне пред регистриращия орган на договор за застраховка, покриваща отговорност за причинени вреди, в 14-дневен срок от ежегодното му сключване. Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор в 30-дневен срок преди датата на изтичането му. От цитираната законова уредба се налага изводът, че заличаването на регистрацията се извършва поради неизпълнение на законово задължение за представяне в срок на сключен застрахователен договор, а не поради неизпълнение на задължение за сключване на договор за застраховка. В хода на съдебното производство жалбоподателят доказва, че има сключена застраховка "Отговорност на туроператора" 0000139345 от 27.07.2012 г. със ЗАД "Армеец" (л. 21) със срок на действие 3.08.2012 г. до 3.08.2013 г. Не твърди и не доказва да е задължението си да представи договора за застраховка пред регистриращия орган. Дали неизпълнението на това задължение е толкова тежко, че да има за правна последица заличаване на регистрация е въпрос, който не може да бъде преценяван от гледна точка на принципа за съразмерност, защото е решен на законодателно ниво. Издаденият административен акт е съобразен с материалния закон. Към момента на приключване на устните състезания е налице нов Закон за туризма (Обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), съгласно който непредставянето на копие от сключения договор за застраховка само по себе си не е основание за заличаване на регистрацията на туроператора. Императивното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК обаче предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед приложената от административния орган материалноправна норма е била част от позитивното право, поради което новият Закон за туризма, който няма обратно действие не преурежда заварени правоотношения и не представлява. Не е налице и хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като новата правна уредба не представлява юридически или доказателствен факт от значение за спора. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение