Решение № 573 от 18.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив срещу Решение 524/23.03.2022 г., постановено по адм.д.3158/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на П. Топалски от гр.Пловдив са отменени Решение 2153-15-399/18.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-624/03.09.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и е изпратена преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, с което е нарушил чл.7, чл.9, чл.35 и чл.36 от АПК. Неправилно съдът е зачел доказателствена сила на оспорените в съдебното производство записи в издадената от Трансстрой гр.Варна трудова книжка 114/16.12.1975 г. по отношение на непризнатите от пенсионния орган периоди, за които осигурителят не посочва осигурителен стаж в удостоверение обр.УП-3 09/17.02.2021 г., тъй като липсват данни за П.Топалски в разплащателните ведомости или няма запазен архив. Отразените записи в трудовата книжка като производни документи трябва да отговарят на основополагащата вписването първична документация - ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В рамките на административното производство и пред първоинстанционния съд не са ангажирани от ответника по касация доказателства, опровергаващи удостоверените от осигурителя обстоятелства с удостоверение образец УП-3 09/17.02.2021 г. относно частта с отразените периоди, за които липсват данни за Топалски в първичната документация или поради незапазен архив. Същият е бил запознат с факта на непризнаване на вписания в цялост осигурителен стаж в Трансстрой гр.Варна за периода от 16.12.1975 г. до 27.02.1991 г. в трудова книжка 114/16.12.1975 г. и е могъл да ги представи при задължителното административно обжалване пред директора на ТП на НОИ Пловдив и пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да се отхвърли жалбата на П. Топалски срещу актовете на ТП на НОИ, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Топалски, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на оспорваното съдебно решение. Според него в мотивите на решението правилно се посочва, че от данните в трудовата му книжка се установява, че има положен трудов стаж през периода 16.12.1975 г. до 06.07.1991 г. в осигурителя Трансстрой гр.Варна, общо 15г., 02м. и 5 дни. Сочи, че на основание чл.347 от Кодекса на труда, трудовата книжка представлява официален документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Допълва, че от осигурителя не му е оказано съдействие за попълване на липсващата информация. Пред касационната инстанция е направил доказателствени искания за представяне от трето неучастващо по делото лице Трансстрой гр.Варна, на основание чл.192, ал.1 от ГПК на личното му трудово досие, разплащателните ведомости за периода на изплащане на трудовите възнаграждения, трудови договори, заповеди за освобождаване, документи удостоверяващи осигурителен стаж, трудово възнаграждение и осигурителен доход и др. автентични документи, намиращи се в осигурителя. Прави искане за съдебно-икономическа експертиза с формулирани задачи и допускане на двама свидетели, за изясняване на спорните въпроси относно трудовия му стаж. Исканията са оставени без уважение от касационната инстанция предвид забраната на чл.219 и чл.220 от АПК за установяване на нови фактически положения, като на основание чл.220, ал.1 от АПК за установяване на касационните основания се допускат само писмени доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че е правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Сочи, че са обосновани изводите на съда, че административните актове са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са съществени, тъй като създават евентуална вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени. Предлага решението на административния съд, като законосъобразно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че П. Топалски е подал заявление вх.2113-15-1974/07.06.2021 г. до ТП на НОИ Пловдив да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с приложени към него документи трудови книжки и удостоверения за осигурителен стаж и доходи. С писмо изх.2113-15-1974#2,3/16.06.2021 г. /л.56 по адм.д.3158/2021 г./ от ТП на НОИ ръководител началник сектор ОП до Трансстрой гр.Варна относно подаденото заявление е помолено в 14-дневен срок от осигурителя да се уточни следното : Съгласно данни от трудова книжка, стажът от 16.12.1975 г. до 27.02.1991 г. е непрекъснат, а в обр. УП 2 08/17.02.2021 г. доходът е посочен за периодите 01.11.1987 г. 31.01.1988 г.; 01.03.1988 г. 31.10.1988 г. и 01.01.1989 г. 31.01.1991 г. , от което е видно, че стажът е посочен с прекъсване. Пенсионният орган е посочил, че е необходимо да се уточни несъответствието и да се издаде обр.УП3 за осигурителен стаж за периода 16.12.1975 г. 27.02.1991 г., като се отразят прекъсванията. В заверената от осигурителя продължителност не е отчетен периодът, в който г-н Топалски е отбил редовната си военна служба от 15.03.1976 г. до 30.03.1978 г. 2 г. и 15 дни, като същият е включен в стажа неправилно. Органът е посочил също, че осигурителят е издал образец УП3 09/17.02.2021 г. за същия период, като за периодите 01.04.1980 г. -05.06.1980 г., 14.11.1980 г. -01.12.1980 г., 19.08.1982 г. 20.09.1982 г., 11.02.1984 г. 01.08.1984 г. не посочва осигурителен стаж, тъй като няма данни за лицето в разплащателните ведомости. За периодите 01.06.1981 г. 01.07.1981 г., 01.04.1982 г. 01.05.1982 г., 01.12.1983 г. 01.02.1984 г., 01.02.1985 г. 01.04.1985 г., 01.04.1986 г. 01.05.1986 г., 01.11.1986 г. - 01.12.1986 г., 01.07.1987 г. 01.09.1987 г., 01.02.1988 г. 01.03.1988 г., 01.11.1988 г. 01.01.1989 г. не посочва осигурителен стаж, тъй като няма запазен архив. За останалите периоди е посочен осигурителен стаж, подробно описан в обжалваното разпореждане. За част от периода осигурителят издава и образец УП2 08/17.02.2021 г. с осигурителен доход с прекъсване за периодите от 01.11.1987 г. 31.01.1988 г. , от 01.03.1988 г. 31.10.1988 г. и от 01.01.1989 г. до 31.01.1991 г. като анулира данните в предходно издаден образец УП 2 96/08.04.2014 г. за периода 01.01.1988 г. 31.12.1990 г., тъй като неправилно е издаден за прекъснат период. Така по цитирания образец УП 3 09/17.02.2021 г. , издаден от осигурителя Трансстрой гр.Варна е удостоверен стаж в периодите: 16.12.1975 г. 09.03.1976 г.; 16.11.1978 г. 01.04.1980 г.; 05.06.1980 г. 14.11.1980 г.; 01.12.1980 г. 01.06.1981 г.; 01.07.1981 г. 01.04.1981 г.; 01.05.1982 г. 19.08.1982 г.; 20.09.1982 г. 01.12.1983 г.; 01.02.1984 г. 11.02.1984 г.; 01.08.1984 г. 01.02.1985 г.; 01.04.1985 г.- 01.04.1986 г.; 01.05.1986 г. 01.11.1986 г.; 01.12.1986 г. 01.07.1987 г.; 01.09.1987 г. 01.02.1988 г.; 01.03.1988 г. 01.11.1988 г.; 01.01.1989 г. 27.02.1991 г. с обща продължителност 9 г. 7м. и 22 дни. За останалите периоди от осигурителя не е установен осигурителен стаж и няма основание за зачитането му. С уведомително писмо изх.2113-15-1974#6/30.07.2021 г. пенсионният орган уведомява П. Топалски, че към датата на подаване на заявлението му с вх.2113-15-1974/07.06.2021 г. за отпускане на ЛПОС по чл.68, ал.1-2 от КСО, по представените документи му е зачетен осигурителен стаж, както следва: от І категория труд 00 год.00 мес.00дни; от ІІ категория труд 09 год.11 мес. 22 дни; от ІІІ категория труд 22 год 00 мес. 27 дни; осигурителен стаж по чл.104, ал.3, 5, 7 от КСО 00 год.00 мес.00дни. На основание чл.104 от КСО, общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд е 34 год.06 мес. 17 дни. Лицето е навършило към 07.06.2021 г. датата на заявлението, [възраст]. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението не му достига осигурителен стаж за придобиване право на ЛПОС по чл.68, ал.1-2 от КСО в размер на 04 год. 05 мес.13 дни, като в 14-дневен срок може да заплати общата сума на осигурителните вноски по чл.9а, ал.3 от КСО, за недостигащия му осигурителен стаж в размер на 6876.87 лв. В указания срок Топалски не е заплатил вноските, поради което с разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-624/03.09.2021 г., на основание чл.98, ал.1 от КСО във връзка с чл.45а, ал.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж , чл.9а, ал.2 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО, е отказано да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно приложените към заявлението редовно оформени документи и данните му по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, е зачетен осигурителен стаж с прекъсване за периода от 26.04.1973 г. до 06.06.2021 г. Разпореждането е оспорено от Топалски пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който с решение 2153-15-399/18.11.2021 г. го е потвърдил със същите мотиви. Административен съд Пловдив е отменил решението на директора на ТП на НОИ и разпореждането на пенсионния орган, като е приел, че същите са издадени при съществени нарушения на административно-производствените правила при неизяснена фактическа обстановка по случая и без да е дадена възможност на лицето да представи и други доказателства за трудовия си стаж /чл.35 и чл.36 от АПК/, и в нарушение на принципа на истинност по чл.7 от АПК и на служебното начало по чл.9 от АПК. Според съда, административният орган не е взел предвид обстоятелството, че липсата на данни и архив за част от периодите не може да се вмени в отговорност на лицето, като е следвало да му бъде дадена възможност да удостовери с всички допустими средства стажа си. Съдът е приел за неправилно незачитането на трудовия стаж на Топалски за цитираните по-горе периоди. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон са основателни. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но е формирал незаконосъобразни правни изводи. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби при постановяване на решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и на потвърденото с него разпореждане. Спорът между страните е относно зачитането на осигурителен стаж на лицето през визираните периоди. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно чл.40, ал.3 от НПОС, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр.УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл.40, ал.1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр.УП-3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл.40, ал.1 и ал.3 от НПОС. В случая не са налице данни, че съществуват разплащателни ведомости, разходооправдателни документи или договори за възлагане на труд, които да са свързани с положен труд от П. Топалски в "Трансстрой гр.Варна за спорните периоди. В трудовата му книжка стажът му в Трансстрой гр.Варна е отразен като непрекъснат за периода от 16.12.1975 г. до 06.07.1991 г., като не е отразен и периодът от 15.03.1976 до 30.03.1978 г., в който е отбивал военна служба, когато няма обективна възможност да е изпълнявал трудова дейност в Трансстрой гр.Варна. С оглед на изложеното правилно административният орган не е зачел приложената от жалбоподателя трудова книжка /копие/ досежно посочените периоди. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Не е основателно и възражението, че на ответника по касация не е предоставена възможност да представи всички възможни доказателства относно трудовия си стаж в спорните периоди, тъй като същият е бил уведомен с уведомително писмо относно недостигащия му трудов стаж, и е могъл да обори констатациите на пенсионния орган в хода на административното производство, както и да ангажира писмени и гласни доказателствени средства /включително и заключение на експертиза/ за установяване на трудовия му стаж в хода на първоинстанционното съдебно производство. Направените такива искания едва в касационната инстанция са оставени без уважение като несвоевременни. С оглед безпротиворечиво установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е следвало да достигне до извод, че в случая не са налице предпоставките по чл.68, ал.1-2 от КСО. Извършената от органите по осигуряване проверка е установила липсата на данни за действително извършвана от Топалски трудова дейност за тези периоди, а последният не е доказал по надлежния ред продължителността и местополагането на трудовия си стаж за спорните периоди. Документите по чл.40, ал.1 и ал.2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен/трудов стаж и доход, и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им по предвидения в закона ред. В рамките на административното производство, а също и при съдебното оспорване, въпреки вменената му от законодателя доказателствена тежест за това, ответникът по касация не е представил доказателства, които да оборят констатациите на административния орган при извършената от органите на НОИ проверка, че в спорните периоди Топалски не е работил в Трансстрой гр.Варна. Предвид изложеното, касационният състав намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане, са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което са законосъобразни. Като ги е отменил, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което, при наличието на касационно основание по чл.209, т.3 АПК съдебното решение следва да бъде отменено и вместо това да се отхвърли жалбата на П. Топалски срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. При този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на направените разноски за двете инстанции, в размер на: 200 лева заплатена държавна такса за касационно обжалване и по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита във всяка от двете инстанции, общо 400 лева. На основание чл.221, ал.2, изр.1 и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,