Решение № 13239 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2011 г.

Решение № 13239 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). С решение № 647 от 19.05.2011 г. по преписка № КЗК - 284/295/2011 г., на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и чл. 69, ал. 4, изр. последно от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК): 1. УСТАНОВЯВА, ЧЕ НЕ Е ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК от страна на "БТК" АД, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, област София (столица), община Столична, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115; 2. УСТАНОВЯВА, ЧЕ НЕ Е ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗЗК от страна на "БТК" АД, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, област София (столица), община Столична, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115 и 3. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Космо България Мобайл" ЕАД за възлагане на направените по производството разноски. Срещу така постановеното решение на една и съща дата - 9.06.2011 г. в КЗК и на 21.06.2011 г. във ВАС, са входирани две жалби, както следва по реда на подреждането им по делото: Първата жалба е от "Мобилтел" ЕАД (Мобилтел) със седалище и адрес на управление: град София, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от Евелина Митрева, пълномощник на Изпълнителните директори (непосочени поименно). На първо място се изразява становище относно допустимостта на жалбата, а след това се развиват конкретни аргументи по отношение на нейната основателност. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Моли да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли решението на КЗК да бъде отменено по изложените в нея подробни съображения. Втората жалба е от "Космо България Мобайл" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Захариас Коцибос - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си Йоанна Валериева Илчовска - Ръководител Секция "Правни отношения". И в тази жалба се изразява първо становище по допустимостта й, а след това по основателността й. Жалбоподателят заявява, че решение № 647/19.05.2011 г. на КЗК следва да бъде отменено поради наличие на съществени нарушения на материалноправните разпоредби на ЗЗК. Твърди още, че освен незаконосъобразно и неправилно, решението е необосновано и постановено в противоречие с целта на ЗЗК, която е да осигури защита на конкуренцията като осъди поведението на "БТК" АД (Виваком), представляващо по своята същност нелоялна конкуренция. По подробно развити съображения моли след отмяната на обжалваното решение на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката да бъде върната на КЗК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа подадената жалба и отново моли атакувания акт на регулатора да бъде отменен. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), гр. София, не взема отношение по жалбите. Ответникът - "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК), гр. София, чрез двамата си пълномощници - юрисконсулт и адвокат оспорва жалбите, счита че решението на КЗК е напълно правилно и законосъобразно. Представени са писмени бележки. Жалбите на "Мобилтел" ЕАД, гр. София и "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София са подадени от надлежни страни в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването, регламентиран в общата разпоредба на чл. 149, ал. 1 от АПК и в чл. 64, ал. 1 от специалния ЗЗК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете жалби се явяват неоснователни. За да постанови описания по-горе резултат, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е посочила, че за да се изследва и докаже осъществяване на който и да е от конкретните състави на нелоялна конкуренция, е необходимо да бъдат установени кумулативно посочените в чл. 29 от ЗЗК елементи, а именно: наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. В тази връзка на първо място е приела за установено по безспорен начин, че "Българска телекомуникационна компания" АД, гр. София, "Мобилтел" ЕАД, гр. София и "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София представляват предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които са в отношения на конкуренция помежду си на пазара на обществени електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез мобилна наземна мрежа по стандарт GSM/UMTS. На следващо място КЗК е посочила, че доколко действията на ответното дружество (което е БТК) се осъществяват в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им, преценката следва да се направи с оглед изложените в молбите твърдения за евентуално извършени нарушения по чл. 32 във връзка с чл. 33 и чл. 34 от ЗЗК, по повод различните рекламни способи (телевизионен клип, печатни реклами, рекламни послания на Интернет страницата на дружеството), с които се промотира 3G мрежата на ответника. По отношение на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК, КЗК е посочила, че действащият ЗЗК въвежда заблуждаващата реклама, като една от формите на нелоялна конкуренция, която е забранена поради негативния ефект, който оказва или може да окаже както върху отношенията между конкурентите, така и върху икономическото поведение на потребителите. В защита на тези комплексни интереси, законодателят е създал правна рамка, целяща да ограничи рисковете и негативите от разпространението й, като в посочените текстове е уредена общата забрана за заблуждаваща реклама, изцяло хармонизирана с европейските норми, въвеждащи в националното законодателство разпоредбите на Директива 2006/14/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно заблуждаващата и сравнителната реклама. КЗК е посочила, че с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК се цели да се ограничат действията на предприятията при създаването и разпространението на реклами, с цел да се избегнат рекламни послания, които изнасят неверни твърдения, използват неясни послания, които премълчават или преувеличават информация, която достига до крайния потребител. В тази връзка КЗК е счела, че за да е осъществен съставът на тази норма (заблуждаваща реклама) е необходимо преди всичко да се установи наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ЗЗК, а съгласно тази дефиниция, "реклама" е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. На фона на това определение КЗК е приела, че безспорно както аудиовизуалният клип, така и рекламните печатни съобщения и съобщението, поместено на страницата на ответното дружество (което е БТК) имат рекламен характер, като целта им е популяризиране на различни видове услуги, посредством 3G мрежа. От тук нататък е счела, че за да направи извод доколко процесните форми на реклама водят до заблуждение, следва да анализира кумулативното наличие на няколко елемента. На първо място с оглед начина на въздействие и представяне на рекламното послание, същото следва да е адресирано или предназначено за адресиране към крайните потребители. В случая основното процесно рекламно послание, а именно: "VIVACOM-най-добрата 3G мрежа в България" се съдържа както в аудиовизуалния клип и публикации в различни печатни издания и на официалната интернет страница на ответника, което дава възможност процесното послание да достигне до неограничен кръг потребители. На следващо място рекламата обективно трябва да е в състояние да заблуди съществена част от потребителите и това е така, защото само по себе си увреждането на интересите на конкурентите в хипотезата на чл. 33 може да настъпи единствено чрез заблуждение на потребителите, което повлиява на икономическото им поведение. От подробно описаните в решението твърдения на всички страни по преписката, КЗК е счела, че в конкретния случай се касае за една от хипотезите на заблуждаваща реклама, а именно - заблуда относно съществени характеристики на предлагания продукт доколкото определението най-добрата 3G мрежа следва да се тълкува като такава с най-добрите основни показатели. Преценката за това обаче, кои са основните показатели на 3G мрежата следва да се направи от гледна точка на средния потребител, доколкото той е адресат на рекламата и потенциален клиент на услугите, предлагани чрез промотирания продукт. Този извод се потвърждава и от становището на "Нокиа Сименс Нетуъркс" ЕООД в което се посочва, че мобилните (2G и 3G) мрежи се характеризират с огромен брой параметри и характеристики, като кои от тях се приемат за основни зависи изцяло от подходът и стратегията на отделните мобилни оператори към даден момент от време. КЗК е приела, че при анализ на сюжета на телевизионната реклама е видно, че акцентът е поставен основно върху покритието на 3G мрежата на БТК, защото в отделните кадри на клипа последователно са показани лица, които чрез 3G мрежата ползват различни видове услуги от различни места - планина, парк, басейн, кола. Сюжетният замисъл насочва към идеята, че независимо от това къде се намира потребителят на мрежата, същата има достатъчно добро покритие, за да може лицето да я ползва по собствено предназначение. Във връзка с изложеното КЗК е счела, че посланието "VIVACOM-най-добрата 3G мрежа в България" следва да се възприема като мрежата с най-доброто покритие. Това е и едно от основните качества на процесния рекламиран продукт дотолкова, доколкото без покритие другите качества на мрежата не могат да функционират пълноценно и да проявят съществените си характеристики. КЗК се е позовала на събраните в хода на производството по преписката доказателства, че действително 3G мрежата на БТК е с най-доброто покритие както по отношение на територията на страната която обхваща, така и по брой население, което се потвърждава и от данните, предоставени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и от които е видно, че в процентно отношение мрежата на "БТК" АД е с най-добри показатели спрямо тази на останалите два мобилни оператора - респективно: (заличени данни поради търговска тайна, макар че КЗК се е позовала на чл. 51, ал. 3 от ЗЗК, който е отменен преди три години) покритие за територията на страната и (заличени данни поради търговска тайна на основание чл. 51, ал. 3 от отменения ЗЗК) покритие на население. Тези данни за постигнатото покритие в UMTS мрежите са предоставени от самите оператори и същите са релевантни към 31.12.2010 г. и КЗК е отхвърлила възраженията на "Космо България Мобайл" ЕАД, че "БТК" АД е с най-нисък ръст по показател покритие, защото този извод почива на годишен доклад на КРС от 2009 г., който не е актуален към датата на стартиране на рекламната кампания - 23.02.2011 г. А по отношение на твърдението на "Мобилтел" ЕАД, че интерактивна карта за покритието на 3G и 2G мрежата на БТК на интернет страницата му не предоставя конкретни стойности или процентно покритие на двата вида мрежи, същото не е прието като рекламно съобщение със заблуждаващ характер, защото от факта, че единствените предприятия, лицензирани да осъществяват обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа UMTS на територията на Р България са "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "БТК" АД се установява, че всеки един от трите мобилни оператора е поставил интерактивна карта, индикираща в различни нюанси на даден цвят покритието на 2G и 3G мрежите си и нито една от тези карти не съдържа конкретни процентни стойности на покритие, което показва, че същите имат по-скоро информативна цел за покритието чрез визуалното му онагледяване върху различните географски области на страната. Въз основа на така изложеното, КЗК е приела, че по отношение на един от основните си показатели - покритие, 3G мрежата на БТК е с най - добри показатели. Същият извод е направила и спрямо друг основен показател - този за пренос на данни. Позовала се е на Обобщаващият сравнителен доклад от януари 2011 г., представен от "Нокиа Сименс Нетуъркс" ЕООД, съгласно сключен договор между посоченото дружество и трите мобилни оператора, според който "БТК" АД е с най - високи процентни стойности за пренос на данни, като средната скорост в посока към абоната е (заличени данни поради търговска тайна на основание чл. 51, ал. 3 от отменения ЗЗК), респективно средната скорост в посока към мрежата е (заличени данни поради търговска тайна на основание чл. 51, ал. 3 от отменения ЗЗК). Спрямо другите показатели на 3G мрежата, които "Космо България Мобайл" ЕАД е посочил в своето становище като интегралност, достъпност и други параметри на качеството, КЗК е счела, че същите следва да определи като характеристики, които не са от решаващо значение за потребителите, тъй като сами по себе си те са технически специфики допълващи основните показатели на мрежата. КЗК е отбелязала като допълнение и обстоятелството, че възможността за заблуда относно качествата на промотираната 3G мрежа е минимална и това е така, защото въпреки, че същата е рекламирана като "най-добра" и представлява сравнително нов способ, посредством който потребителите ползват предлаганите от дружеството услуги, преди да пристъпят към окончателен избор за ползване на съответна мрежа, отделният потребител се запознава подробно с нейните отделни характеристики, като от съществено значение в случая са именно покритието на мрежата, скоростта на връзката и цената, на които последните се предлагат. Това произтича от естеството на предлаганите мобилни услуги, при което потребителите не се преориентират от един оператор към друг единствено на база рекламни послания, а едва след подробно запознаване с предлаганите услуги. В заключение КЗК е счела, че рекламната кампания, организирана и проведена под мотото "VIVACOM-най-добрата 3G мрежа в България", с която "БТК" АД промотира собствената си 3G мрежа няма заблуждаващ характер, с оглед на което е приела, че от страна на ответното дружество не е извършено нарушение по чл. 32 във връзка с чл. 33 от ЗЗК. По отношение на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗЗК, КЗК е констатирала, че в молбите си "Космо България Мобайл" ЕАД и "Мобилтел" ЕАД отправят твърдения, че процесното рекламно послание "VIVACOM-най-добрата 3G мрежа в България" представлява неразрешена сравнителна реклама по смисъла на чл. 34 от ЗЗК, т. к. чрез използване на превъзходната степен "най-" в рекламата пряко или косвено се идентифицират конкретно 3G мрежите на дружествата - конкуренти на "БТК" АД на пазара на телекомуникационни продукти и/или услуги ("Космо България Мобайл" ЕАД и "Мобилтел" ЕАД). Във връзка с тези оплаквания КЗК е посочила, че с нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК се забранява неразрешената "сравнителна реклама", като същевременно в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗЗК е дадено легално определение на понятието сравнителна реклама, като всяка реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлаганите от него стоки или услуги. Липсата на дефиниране на понятието "неразрешена сравнителна реклама" се обосновава с факта, че законодателят е възприел различен подход във връзка с нейната уредба. Сравнителната реклама е разрешена единствено ако тя отговаря на изчерпателно предвидените в чл. 34, ал. 1, т. 1-8 от ЗЗК условия и в този смисъл КЗК е счела, че следва да направи преценка доколко сравняването между конкурентни стоки или услуги е направено по начин, по който рекламиращият може да извлече нелоялно предимство за себе си, което не би получил при спазване на установените правила в закона. На първо място е приела, че следва да прецени доколко рекламата, предмет на спора, попада в обхвата на легалната дефиниция на чл. 34, ал. 1 от ЗЗК, а именно доколко в направеното сравнение е налице директно указване на конкурентен продукт или конкурент, или е налице индикация, която косвено препраща към тях. В този контекст случаите, при които не се визира конкретна стока, услуга или конкурент, не попадат в обхвата на понятието "сравнителна реклама" и следователно разглеждането им като "неразрешена сравнителна реклама" е ирелевантно. В конкретното производство КЗК е приела, че в процесната реклама е използван такъв подход за съпоставка, при който употребата на израза "най - добрата 3G мрежа в България" препраща индиректно към сходните такива продукти на останалите конкуренти. Използването на самата превъзходна степен "най" към определението "добра" асоциативно поражда идеята за сравнение, в настоящата хипотеза - спрямо коя/кои мрежи промотираната мрежа е най-добра. В тази връзка предвид обстоятелството, че на пазара на предоставяне на електронни съобщителни услуги посредством UMTS мрежа в страната, конкурентите са известни, различими и малко на брой, единият от които е "БТК" АД, начинът, по който е направено сравнението на практика включва всички конкуренти на ответното дружество, т. е. сравнението съпоставя косвено качествата на рекламираната 3G мрежа с качествата на 3G мрежите на останалите оператори, които предоставят услуги посредством нея. Веднъж приета рекламата за сравнителна по смисъла на ал. 1, КЗК е анализирала и ал. 2, а именно - доколко е разрешена процесната реклама, като се е съобразила с твърденията на молителите, които касаят наличието на неразрешена сравнителна реклама, като изхождат от извода си, че рекламното послание има заблуждаващ характер, тоест според тях е налице хипотезата на чл. 34, ал. 2, т. 1 от ЗЗК. За да е налице обаче посочената хипотеза на разрешена сравнителна реклама, е необходимо да се установи, че рекламата не е заблуждаваща по смисъла на чл. 33, а в изложението на КЗК този извод вече е установен по безспорен начин. Затова КЗК е приела, че от страна на "БТК" АД не е извършено и нарушение по чл. 32 във връзка с чл. 34 от ЗЗК. Така постановеното от КЗК решение е законосъобразно. По постъпило пред Комисията за защита на конкуренцията ИСКАНЕ от "МОБИЛТЕЛ" ЕАД, гр. София е образувана преписка № КЗК - 284/2011 г.. По постъпило пред Комисията за защита на конкуренцията ИСКАНЕ от "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София е образувана преписка № КЗК - 295/2011 г.. И двете искания са насочени срещу "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК), гр. София за установяване на евентуално извършени нарушения на чл. 32 във връзка с чл. 33 и чл. 34 от ЗЗК, както и за налагане на предвидените в закона санкции. С протоколно определение № 455 от 29.03.2011 г. образуваните на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК две производства са обединени за разглеждане в едно общо производство, като новата преписка се води под № КЗК - 284/295/2011 г.. КЗК е разгледала и обсъдила всички направени в двете искания оплаквания, твърдения и възражения. Затова се явява неоснователно твърдението в жалбата на "Мобилтел" ЕАД, гр. София до ВАС за допуснато от страна на КЗК съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че не се е произнесла относно наличието или липсата на нарушение по чл. 29 от ЗЗК. В случая изобщо не се спори, че единствените предприятия, които са лицензирани да осъществяват обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа UMTS (3G) на територията на Република България са три: "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК) с търговско наименование VIVACOM, "Мобилтел" ЕАД (M tel) и "Космо България Мобайл" ЕАД (GLOBUL) и по тази причина те се явяват конкуренти. Не се спори и че дружеството "БТК" е организирало и провело рекламна кампания с послание " VIVACOM - най-добрата 3G мрежа в България". Безспорен е и периода на осъществяването - от 23.02.2011 г. до 20.03.2011 г., тоест това са 26 дни, както и начина на осъществяването й - чрез излъчване на телевизионен клип по телевизионните канали bTV, Nova TV, Diema, Diema Family, Diema2, Fox Life, Planeta TV, Телевизия Европа, Discovery, Тянков ТВ; реклама в списанията "Една седмица в София", "Playboy", "8", "Rolling Stones", "Мениджър", "Телефон" и "Грация"; интернет; външна реклама (билбордове) и реклама в месечния каталог на Vivacom и Jeff за месец март 2011 г.. В т. 11 на § 1 от Допълнителни разпоредби на ЗЗК е дадена легална дефиниция на "реклама", а именно - "всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения". Макар, че по закон целта на рекламата е насърчаване на реализацията на продукта, в не-малко случаи рекламата има обратен ефект, тоест ако смисъла й е да привлича клиенти, респ. потребители, то тя понякога отблъсква посочените субекти. Възприетият критерий според който да се извърши преценка дали е възможно да настъпи заблуда за да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 33 от ЗЗК е да се преценява реакцията на "средно интелигентния и информиран потребител", тоест преценката за възможността да настъпи заблуда се прави от гледна точка на потребителя, като възможността за подвеждане трябва да се отнася към съществена част от потребителите. Преценката също така следва да отчита възможността за нормално възприятие от страна на потребителите и в този смисъл тя не следва да включва онази част от тях, която поради някакви физически или ментални проблеми не е в състояние правилно да възприема отправените послания. В случая макар и рекламата да е насочена към неограничен кръг потребители, специфичният й предмет - електронни съобщения чрез 3G мрежа, ограничава броя на лицата, които биха се възползвали от такава услуга. Интересът от такъв тип услуга предопределя и броя на потенциалните потребители, а интерес не могат да имат по обективни причини голяма част от населението на България, което е в най-ранната детска възраст, лицата от най-възрастната част от населението и не-малка част от останалата т. н. средна група, която не е е от типа на средностатистическия български потребител точно за този вид услуга. Процесната реклама няма конкретен адресат, а за достигне до лицата, те трябва да гледат някоя от изброените телевизии, да четат някое от посочените списания, да пътуват, за да видят билбордове, да влязат в интернет. Дори да се приеме, че това е налице, то по изложените съображения голяма част от лицата, до които рекламата евентуално достига, не могат да бъдат подведени да се възползват от предоставената услуга. А що се отнася до каталога на Vivacom и Jeff, следва да се отбележи, че след като се чете от някой, това означава, че изначално това лице е ориентирано към мобилния оператор Виваком и иска да ползва именно неговите услуги и без специална реклама в тази насока. Известен е факта и не се нуждае от доказване, че вътрешният пазар на мобилни услуги е вече разпределен между тримата мобилни оператори, всеки има своя дял на продуктовия пазар, който е наситен и дори пренаситен с услуги и предложения, поради което преразпределение на база нови обещания е почти невъзможно. След като лицата до които рекламата е адресирана или до които тя достига, не могат да бъдат подведени да се възползват от предоставената услуга, то такава реклама не би могла да нанесе вреди на конкурент и тя не е заблуждаваща по смисъла на чл. 33 от ЗЗК. Няма законови пречки да се използва за сведение Доклада от януари 2011 г. на "Нокиа Сименс Нетуъркс" (НСН) ЕООД, изготвен по силата на Договор № 12213 от 5.11.2010 г. между трите компании за предоставяне на сравнителен анализ (бенчмаркинг) услуги за GSM и UMTS мобилни мрежи (възлагане на услуга по измерване на определен от операторите брой и тип динамични параметри на 2G / 3G мрежите). Тъй като данните за показателите на мрежите GSM (2G) и UMTS (3G) е конфиденциална информация, същата няма да бъде посочена и респективно обсъждана в настоящото решение, което се обявява в интернет страницата на ВАС без защита. Некоректно е позоваването на решение № 15440 от 15.12.2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение относно издаването на Сертификат от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това решение е постановено по адм. дело № 12676/2010 г., касае друг казус, в друго производство по реда на Закона за обществените поръчки и направения там извод не може да бъде приложен по аналогия и за настоящия спор. Правилно КЗК след като е констатирала, че няма заблуждаваща реклама е приела, че няма неразрешена сравнителна реклама по чл. 34 от ЗЗК. Развитите в тази връзка съображения се споделят и от съдебния състав. Обжалваното пред ВАС решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, която не е налагане на санкции при всички случаи на сезиране за наличие на някоя от хипотезите на Закона за защита на конкуренцията, а осигуряване защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. С оглед изложеното и двете подадени срещу него жалби, в които се съдържат идентични оплаквания, ще трябва да бъдат отхвърлени. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,