Решение № 14100 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 558/2016 г.

Решение № 14100 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 558/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Красно село, чрез пълномощника юрисконсулт Н. М., против решение № 7484/01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 8239/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед № 1864/04.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село. К. поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката има право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Х. Щ. П. от гр. С., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и в допълнително писмено становище чрез пълномощника адв. М. О.. Претендира присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменена по жалба на Х. Щ. П. заповед № 1864/04.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подадената от Х. Щ. П. молба - декларация рег. № ПД 502-1864/31.07.2015 г. за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед неправилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба - родила е дете, което не е оставено за отглеждане в специализирана институция, наред с това е била студентка в редовна форма на обучение, молбата за отпускане на помощта е подадена в преклузивния срок. Според съда неправилно административният орган е отказал да отпусне помощта, като се е позовал на правна норма, която е приета след като са възникнали всички елементи от правопораждащия фактически състав и освен това молба-декларацията е подадена в 6-месечния срок за упражняване на правото, предвиден в чл. 12, т. 7 ЗСПД. Въведеното допълнително изискване по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД майката да не получава парични обезщетения по КСО, е неприложимо в случая, тъй като на нормата не е придадено обратно действие, а съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, такова действие може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. С тълкуването, направено от административния орган са разширени предпоставките за отпускане на еднократната помощ и по този начин е придадено обратно действие на нормата, каквото тя няма. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че Х. Щ. П. е подала молба-декларация с рег. № ПД 502-1864/31.07.2015 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете ката майка-студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че Х. П. е родила дете на 10.07.2015 г., а от приложеното уверение изх. № 434/30.07.2015 г., издадено от Университет за национално и световно стопанство - гр. С., Бизнес факултет, е видно, че същата е била записана през учебната 2015/2016 г. в зимен семестър на първи курс редовно обучение, в образователно - квалификационна степен магистър, по специалността "Бизнес икономика". От приложената към административната преписка данни от служебно извършената справка в база данни на НОИ е установено, че заявителката получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. По подаденото заявление е постановена заповед № 1864/04.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село, с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че Х. П. не отговаря на условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД /изменен с ДВ бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г./, тъй като е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г./ е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., при положение, че заявителката е подала молбата след тази дата. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос. С нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, която отговаря на предвидените изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., но субективното право е упражнено след това изменение, тъй като молба-декларацията от Х. П. с рег. № ПД 502-1864 е подадена на 31.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, а на измененията на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД не е придадена обратна сила. Съдът обаче неправилно е заключил, че в случая е приложима старата редакция на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД, тъй като субективното право, макар да е възникнало преди влизане в сила на измененията, не е било упражнено преди тези изменения. Към момента на раждането на детето и след това - до 27.07.2015 г., Х. П. е изпълнявала условията за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете, предвидени от чл. 8в, ал. 1 ЗСПД в редакцията, съгласно ДВ, бр. 23/2009 г. Еднократната помощ, на която майката - студентка в редовна форма на обучение е имала право до 27.07.2015 г., се отпуска само при надлежно упражняване на правото с подаване на молба - декларация по реда на чл. 16а от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/. През периода от време, през който е била субект на правото, Х. П. не го е упражнила по нормативно установения ред. Изменената разпоредба на чл. 8в ЗСПД /ДВ, бр. 57/2015 г./, която е в сила от 28.07.2015 г., е въвела допълнителни материалноправни условия за придобиване на право на еднократна помощ. С преходните разпоредби на ЗИД ЗСПД не е допуснато удължено действие на разпоредбата на чл. 8в, действаща до 27.07.2015 г. и прилагането й по заварени правоотношения. На 31.07.2015 г., когато е подадена молба-декларацията, Х. П. вече не е била носител на право по чл. 8в ЗСПД, защото не е отговаряла на всички кумулативно предвидени условия за отпускане на помощта. Вярно е, че административният акт, с който се отпуска помощна по чл. 8в ЗСПД няма конститутивен характер, а декларативен, но същественото в настоящия случай е, че правото на еднократна помощ, което е имала майката, не е упражнено, докато е съществувало. С влизането в сила на новата редакция на чл. 8в ЗСПД, в която условията за отпускане за помощта съществено са променени, без да са уредени заварените случаи като този по настоящия правен спор, при които правото не е било упражнено, то за майката е преклудирана възможността да упражни правото си да получи еднократна помощ. Неправилно е становището на ответната страна, че административният орган е отменил вече възникнало право, което майката - редовна студентка е придобила от раждането на детето й. Правото на майката по силата на отменената законова разпоредба е преклудирано с изменението на законовата разпоредба, която административният орган е длъжен да приложи. Неприложима е посочената от жалбоподателката разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗСПД /доп., ДВ, бр. 24 от 2010 г./, която е била в сила до 27.07.2015 г. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 5 ЗСПД, в сила от 28.07.2015 г. /обн., ДВ, бр. 57 от 2015 г./, в която е предвидено, че за еднократната помощ за отглеждане на дете от майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, правото се погасява след навършване на 6-месечна възраст от детето. Разпоредбата е приложима по отношение на права, възникнали и съществуващи по силата на действаща законова норма, които следва да бъдат упражнени с подаване на молба-декларация. Във връзка с изложените от ответната страна доводи за неизпълнение от страна на държавата на задълженията по чл. 47 от Конституцията на РБългария за подпомагане на отглеждането на децата и на чл. 1-3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, следва да се отбележи, че посочените норми нямат пряко приложение, а създават задължения за държавата. Съответствието на конкретните мерки, които държавата предприема за изпълнение на задълженията си, произтичащи от Конституцията или от международни договори, с изискванията на тези актове, следва да бъде преценявано в рамките на съответно производство в зависимост от вида на мярката. Съдът няма правомощието да обявява противоконституционност на законови разпоредби, нито да не прилага такива, когато същите не противоречат на конкретна конституционна норма или на норма от международен договор, по който България е страна. По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че Х. П. има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г. по чл. 8в ЗСПД. Безспорно е установено, че същата не е отговаряла на условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД в редакцията съгласно ДВ, бр. 57/28.07.2015 г., която е действала към момента на подаване на молба-декларацията и на издаване на административния акт, поради което административният орган законосъобразно е отказал отпускането на помощта. Като е достигнал до различен извод първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Х. П. против заповед № 1864/04.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село. Следва да се отбележи, че в посочения смисъл е установената съдебна практика по сходни правни спорове, изразен например в решение № 4932/26.04.2016 г. по адм. дело № 1797/2016 г., решение № 11650/01.11.2016 г. по адм. дело № 14314/2015 г., решение № 13197/05.12.2016 г. по адм. дело № 1073/2016 г., всички на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството, тъй като касационният жалбоподател не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение