Решение № 2970 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2019 г.

Решение № 2970 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Валмикс 2009" ЕООД, със седалище в с. Сенник, община Севлиево, подадена чрез упълномощен адв. Тъпов, против решение № 241 от 27.12.2018 г., постановено от Административен съд - Габрово по адм. д. № 157/2018 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател спорните въпроси не са били изяснени от първоинстанционния съд и ответният административен орган е носил доказателствената тежест за установяване на фактическите основания, включени в процесния административен акт. Касаторът оспорва изводите на съда и твърди, че част от заключението на изслушаното вещо лице е невярно и неправилно. Изразява становище, че приложеният протокол от теренна проверка и цветните снимки към него не касаят процесния имот. Счита, че атакуваното уведомително писмо е издадено извън всякакви срокове за издаване на индивидуален административен акт, което е в противоречие с целта на закона. Акцентира на обстоятелството, че към края на 2015 г., за която е подадено заявлението за подпомагане, липсва одобрен от министъра на земеделието и храните специализиран слой "ПДП" за тази година, а одобреният слой със заповедта на министъра на 01.03.2016 г. се отнася за 2016 г. Заявява, че с оспореното уведомително писмо е определен размера на дължимото финансово подпомагане в нарушение на закона, на логиката и на аритметичните правила. Претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Цонева, която в писмен отговор пледира за отхвърлянето й, както и за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото след съвкупна преценка на доказателствата по делото и позовавайки се на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза съдът е формирал законосъобразен извод, че общият размер на недопустимата площ, установен от Разплащателна агенция към ДФ "Земеделие" е правилно изчислен от административния орган след извършените административни проверки и наложените с уведомителното писмо редукции са в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009. Като прецени доводите на старните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 241 от 27.12.2018 г. е отхвърлено оспорването на "Валмикс 2009" ЕООД с. Сенник, общ. Севлиево, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 от ДФ "Земедели" с изх. № 02- 070- 2600/444/31.01.2018 г. по подадено Заявление за подпомагане с УИН 07.19.0615/39557 за кампания 2015 г. и "Валмикс 2009" ЕООД с. Сенник общ. Севлиево е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Габрово е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган в предвидената в закона писмена форма и е надлежно мотивиран. В мотивите на обжалваното решение е констатирано, че уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 от ДФЗ е постановено след подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 07.19.0615/39557 за кампания 2015 г. В атакуваното писмо са описани констатации на административния орган въз основа на които са установени несъответствия с изискванията за подпомагане и е отказано финансово подпомагане, като данните са подробно описани в горепосоченото писмо. Първоинстанционният съд е разгледал подробно и задълбочено възраженията и оплакванията на оспорващото дружество и ги е приел за неоснователни, като се е позовал на приети по делото и неоспорени от страните две експертизи - основна и допълнителна, както и на разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Регламент /ЕО/№ 809/2014 г. на Комисията от 14.07.2014 г. и чл. 74 от регламент /ЕО/№ 1306 на Комисията от 17.12.2013 г. Съдът е обсъдил резултатите от извършените административни проверки, чрез които са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, за които "Валмикс 2009" ЕООД е информирано с Уведомително писмо № 02-070-2600/745 от 16.09.2015 г., което му е връчено на 28.09.2015 г. Първостепенният съд е счел за установено, че в БЗС 66216-23-2/0. 68 ха/ и БЗС 66216-63-2 /о. 02 ха/ са констатирани площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин и заявителят не се е явил в срок в Отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" в ОД -Габрово, за да се изясни правния статут на спорните площи, а другата страна, която също е заявила същите площи за подпомагане е предоставила в срок документи, поради което част от двойно заявените площи са решени в полза на другия кандидат. С оглед на това спрямо установените двойно заявени площи са приложени нормите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Във връзка с допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна е прието, че в заключението си изслушаното вещо лице е дало заключение, че от парцелите, заявени за подпомагане от жалбоподателя за кампания 2015 г. извън слоя "Допустими за подпомагане площи" попада част от БЗС с идентификатор 66216-23-2-6, като площта която попада извън допустимия слой за подпомагане възлиза на 10. 55 ха, което е видно и при сравнение на извадката от ЦОФК, приложена към заключението и получена като файл от ОД "Земеделие" - Габрово. Освен това експертът е констатирал, че границата на слоя "ДПП" в обхвата на ФБ 66216-23 за кампания 2015 г., където попада и заявения от жалбоподателя парцел /БЗС/, е определена по данни от специализирана теренна проверка на място, извършена на 06.10.2015 г. от служители на ОД "Земеделие" - Габрово, резултатите от която проверка са обективирани в Протокол №GAB-10-ID-2304/16.10.2015 г. В приетата съдебно-техническа експертиза експертът е коментирал и двойно заявените площи, като е отразил, че те са описани в приложена таблица към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. № 02-070-2600/745 от 16.09.2015 г. на ДФЗ, от която таблица е видно, че двойно заявените площи от жалбоподателя за кампания 2015 г. са съответно: в БЗС 66216-23-2- 0, 68 ха, в БЗС 66216-63-2- 0, 03 ха, като по делото няма данни тези застъпвания да са решени в полза на жалбоподателя. Относно констатираните при кръстосаната проверка двойно заявени площи, земеделският производител е бил уведомен с уведомително писмо № 02-070-2600/745/09.09.2015 г. От тук е изведен извод, че заключението на вещото лице потвърждава напълно констатациите на ответния административен орган, издавайки оспорения административен акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, които съставляват касационни основания, изискващи отмяна на съдебния акт. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след детайлно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстаницонният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното съдебно решение точно е констатирано, че процесният адм. акт е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ като административен орган, разполагащ с материална компетентност, съобразно нормите на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, във връзка с чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, въз основа на които разпоредби правилно е преценено, че в случая е налице надлежно делегиране на права на издателя на оспорения административен акт - зам. изпълнителен директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на формата и съдържанието на атакуваното уведомително писмо и вярно е преценил, че същото е мотивирано, тъй като съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му. В случая вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, което е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, с което е прието за допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В конкретната хипотеза в текста на процесния адм. акт се съдържа позоваване на извършени преди издаването му проверки, изпратени до заявителя уведомителни писма за резултатите от тях и издадени актове на други органи, които в своята съвкупност обективират фактическите и правни основания, които са мотивирали административния орган да вземе решението си. По отношение на твърденията, развити в касационната жалба, че спорните въпроси не са били изяснени от първоинстанционния съд и ответният административен орган е носил доказателствената тежест за установяване на фактическите основания, включени в процесния административен акт, настоящият съдебен състав ги намира за неоснователни. В случая първостепенният съд е изяснил всички спорни въпроси и надлежно се е мотивирал с формулиране на обосновани правни изводи, поради което при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати сочените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила. От първостепенния съд е извършена точна преценка относно оспореното уведомително писмо и правилно е установено, че в него е вписано, че за декларираните в заявлението за подпомагане площи е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП, като и в табличен вид са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Законосъобразно са отразени площите на БЗС/парцел, при спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за които кандидатът е доказал правното основание за ползването й, въз основа на предоставените документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, като е вписано, че на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, или са предоставени и от друг кандидат, участващ в застъпването. В случая, в таблицата са описани площите на БЗС/парцела, установени след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 и правилно е приложен чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административни проверки, посочени в член 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19 януари 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. По делото е било безспорно установено, че специализираният слой за 2015 г. е одобрен със Заповеди № РД 09-937 от 22.12.2015 г. и № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните и в изпълнение на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, РА извършва окончателна оторизация и плащания за съответната година въз основа на одобрения от министъра специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". На основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащания за площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "ПДП" за 2015 г. Неоснователно е развитото в касационната жалба становище, че към края на 2015 г., за която е подадено заявлението за подпомагане, липсва одобрен от министъра на земеделието и храните специализиран слой "ПДП" за тази година, а одобреният слой със заповедта на министъра на 01.03.2016 г. се отнася за 2016 г. Настоящият съдебен състав счита за верни и обосновани изводите на първоинстанционния съд във връзка със заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г., с която е одобрен специализираният слой "Площи допустими за подпомагане" за 2015 г., което е извършено изцяло в изпълнение на изискванията на нормите на чл. 16а, ал. 1 - ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. /в редакцията й от ДВ, бр. 16.27.02.2015 г./. Следователно към датата на подаване на заявлението за подпомагане от земеделския производител на 12.05.2015 г., вече са били в сила визираните по- горе правни норми, регламентиращи одобряването на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2015 г. В случая първоинстанционният съд стриктно се е съобразил и с приетото в т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, с което е постановено, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16 г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" подлежи на самостоятелно обжалване и въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, като същата действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година относно площи, които се намират извън одобрения специализиран слой "ПДП". От съществено значение в случая е обстоятелството, че оспорващото дружество не твърди и не представя доказателства за обжалване на заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, поради което тя е влязла в сила по отношение на този земеделски производител и ДФЗ - РА са обвързани от визираната заповед. В касационната жалба е изложено оплакване, че част от заключението на изслушаното вещо лице е невярно и приложеният протокол от теренна проверка и цветните снимки към него не касаят процесния имот. Така формулираното твърдение е неоснователно, тъй като представените по делото две съдебно-технически експертизи - основна и допълнителна не са оспорени от страна на жалбоподателя и същият не е поискал изслушване на повторна или тройна СТЕ, поради което съдът правилно е кредитирал приетите без възражения две експертизи. Въз основа на заключенията на вещото лице първоинстанционният съд е счел за безспорно доказано, че общият размер на недопустимата площ, установен от ДФЗ след извършените административни проверки е правилно изчислен от административния орган и наложените с уведомителното писмо редукции са в съответствие с нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. Възраженията на касатора против протокола за теренна проверка и снимките към него касаят издаването и законосъобразността на посочената по- горе заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, която обаче е извън предмета на настоящото съдебно произовдство и би следвало да се прецени при евентуално оспорване на визираната заповед, което обаче не е направено от страна на жалбоподателя. Без правно основание е и развитата в касационната жалба теза, че с атакуваното уведомително писмо е определен размера на дължимото финансово подпомагане и на санкцията за бъдещ период в нарушение на закона, на логиката и на аритметичните правила. Това не е така, защото в мотивите на първоинстанционния съд точно е отразено, че установените с атакуваното писмо редукции са в съответствие с регламентацията на член 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. Така изведеният извод не е оборен от представените две съдебно- технически експертизи и жалбоподателят нито в първоинстанционното, нито в хода на касационното производство е опровергал заключенията на изслушания експерт и изводите на решаващия съдебен състав на АС - Габрово, които са обосновани и законосъобразни. Според касационния жалбоподател процесното уведомително писмо е издадено извън всякакви срокове за постановяване на индивидуален административен акт, което било в противоречие с целта на закона. Касационният съдебен състав не споделя това становище, тъй като счита, че в случая от страна на издателя на адм. акт не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна само на това основание. Действително оспореното уведомително писмо е постановено значително след изтичане на законния срок за издаването му, което съставлява нарушение. То обаче в конкретната хипотеза не е съществено, защото земеделският производител не е бил лишен от възможността да организира и упражни защитата си, като закъснението при издаването на адм. акт не е влошило правното положение на оспорващото дружество и издателят на акта не е приложил приета впоследствие по-неблагоприятна норма спрямо жалбоподателя. В случая първоинстанционният съд не е счел, че е формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ и не е приел жалбата за просрочена, а е преценил, че същата е процесуално допустима и я е разгледал по същество. Не може да се приеме тезата на касатора, че със забавеното произнасяне е нарушена целта на закона, доколкото целите на ЗПЗП са ясно формулирани от законодателя в чл. 2, т. 1 - т. 11 ЗПЗП и в нито една от тях не е изрично посочено, че несвоевременното произнасяне от страна на изпълнителния директор на ДФЗ съставлява противоречие с целта на приложимия специален закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена за сумата от 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,