Решение № 2300 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13613/2010 г.

Решение № 2300 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13613/2010 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова Марин Христов Маринов обжалва чл. 63, ал. 3 от Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 22 от 19.03.2010 г. В жалбата се твърди, че обжалваният подзаконов нормативен акт противоречи на такъв от по-висока степен - Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, издадена от министъра на транспорта и министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 69 от 3.08.1999 г. Ответникът по жалбата я оспорва. Твърди, че обжалваната инструкция е съобразена с изискванията на Директива ЕС (91/439/ЕИО), а подзаконовият нормативен акт от по-висока степен е остарял и не съответства на изискванията на европейското законодателство. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд обсъди основанията и доводите на страните и прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят Марин Маринов е правоспособен водач на моторно превозно средство. В обжалваната част подзаконовия нормативен административен акт засяга интересите му и поражда за него задължения във връзка с изискванията за физическа годност на водачите на МПС. Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи се издава на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за издаване на българските лични документи и има за предмет организацията и технологията на работа на структурата на МВР при издаване на българските лични документи. Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинените нему органи относно прилагането на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. В чл. 63, ал. 3 от Инструкцията е предвидено при подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство заявителят да прилага карта за медицински преглед на водач на МПС или протокол от Транспортна областна или Транспортна централна лекарска експертна комисия, като за категория А, Б и М се представя карта за медицински преглед, съдържаща данни за извършен очен и вътрешен преглед на лицето, а за останалите категории - карта за медицински преглед, заверена от съответните специалисти - очен, УНГ, невролог, хирург и вътрешен." Наредба № 31/26.07.1999 г. регламентира изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Изискванията за физическа годност на водачите и кандидат водачите на МПС са посочени в Глава втора, Раздел I на наредбата. Съгласно чл. 6, ал. 1 медицинският преглед на водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 обхваща само състоянието на зрението. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата водачи от група 1 са водачите от категории М, А, В, В + Е, Ткт. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпореди или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Наредба № 31/1999 г. е издадена по делегация на Закона за движение по пътищата. Съпоставката на чл. 63, ал. 3 от Инструкция № Iз-417/2010 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 2 от Наредба № 31/1999 г. на министъра на транспорта и на министъра на образованието и науката установява, че разпоредбата на инструкцията противоречи на тази от наредбата. Наредбата е нормативен акт от по-висока степен. Инструкцията не може да съдържа разпоредби, които противоречат на нормативен акт от по-висока степен, тъй като съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове нормативният акт следва да съответства на Конституцията на РБ и на другите нормативни актове от по-висока степен. Неоснователен е доводът на ответника за липса на противоречие, тъй като процесната инструкция била съобразена с директива на ЕС съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Цитираната норма на Закона за нормативните актове има предвид регламент на ЕС, който се прилага пряко от всички държави - членки на Европейския съюз съгласно чл. 288, § 2 ДФЕС, (чл. 249, § 2 ДЕО). Учредителните договори не предвиждат директно приложение на директивата. Държавата членка на ЕС следва да транспонира задължителните правни положения, установени с директивата в националното си законодателство. Това следва да стане съгласно правилата и изискванията за приемането и съдържанието на нормативните актове, както и съотношението между тях, установени със Закона за нормативните актове. Транспонирането на директивата не може да стане с друг акт от същата степен, още по-малко с акт от по-ниска степен, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 ЗНА обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта, а съгласно ал. 2 обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт се уреждат с неговото допълване или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Транспонирането на задължителните положения на директивата в акт от по-ниска степен съгласно нормите на националното законодателство го обезсмисля, тъй като ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия постепенен акт - чл. 15, ал. 3 ЗНА. Член 63, ал. 3 от Инструкция № Iз-417/10.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи следва да бъде отменен като противоречащ на нормативен акт от по-висока степен на основание чл. 193, ал. 1 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, II отделение,