Решение № 5969 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2015 г.

Решение № 5969 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Златев Лазаров, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 446 от 05.03.2015 г., постановено по административно дело № 2442/2014 г. от Административен съд Варна (АСВ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-386/27.06.2014 г. на ВНД Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Варна в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. В касационната жалба не се оспорват установените от съда факти, а са посочени всички касационни основания по чл. 209 АПК, но липсват развити конкретни доводи за материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът не оспорва изводите на съда, че заповедта е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, както и относно фактите, възприети от административния орган, като нарушение на служебната дисциплина, но счита, че съдът е формирал неправилни изводи. С обжалваната пред АСВ заповед Директорът на ОДМВР Варна налага на Лазаров дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение по т. 7 и т. 8 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи - отм. (ЗМВР). За да отхвърли жалбата на Лазаров първоинстанционният съд приема, че посоченото в заповедта деяние е извършено от Лазаров и същото представлява нарушение на цитираната в заповедта разпоредба на ЕК, задължаваща държавните служители в МВР да пазят доброто име на институцията, която представляват и да спазват закона, като дават личен пример с поведението си. Съдът достига до този извод след съвкупен анализ на събраните доказателства, като излага подробни съображения в мотивите към решението си. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че наказанието му е наложено въз основа на наличен гражданско правен спор и при липса на доказателства за съставомерност на нарушението е приет за нарушение на служебната дисциплина. В случая наказанието на същия не е наложено за съзнателно ползване на неистински частен документ - саморъчно завещание от името на починалия Михаил Литунов, което деяние е предмет на ДП 223/2013 г. по описа на ОСлО - ОП Варна, а за поведението му на 19.04.2013 г. при изпълнение на служебните му задължения, когато при посещение в сградата на Второ РУП - Варна, същият не е уведомява наследниците на Литунов за намереното завещание в негова полза, както и за обстоятелството, че ползва неговия автомобил и има ключ от жилището му. Последното правилно е възприето, както от дисциплинарно наказващия орган, така и от съда за нарушение на ЕК, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина. Изрично в решението си АСВ приема, че в случая е без значение дали е налице извършено закононарушение, доколкото поведението му е в разрез не само правилата на ЕК, но и с общоприетите норми на поведение и създаденото впечатление у наследниците на Литунов, че служителите в МВР не се ръководят от закона и морала, а от личните си интереси. Неоснователен е и наведеният довод, че в случая неправилно съдът приема, че заповедта е издадена след изтичане на предвидените от закона срокове. Правилно в тази насока в обжалваното решение е прието, че дисциплинарното нарушение е установено от органа на 18.06.2014 г., когато дисциплинарната преписка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 223, ал. 1 ППЗМВР, като изрично е посочено, че и съгласно чл. 196, ал. 2 и ал. 1 от ЗМВР - ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г. предвиденият ред за установяване на нарушението и сроковете за налагане на наказание са идентични със старата уредба. Датата на подаване на сигнал или жалба против служител на МВР е ирелевантна към факта на установяване на нарушението, предвид цитираната законодателна уредба. Неоснователен е и наведеният довод, че в случая е налице нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като преди налагане на наказанието Лазаров не е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган. Обосновано и в съответствие с доказателствата съдът приема, че при издаване на заповедта не са допуснати такива нарушения. На 23.04.2014 г. на Лазаров е връчена покана рег. № 16281/23.04.2014 г. за даване на писмени обяснения, такова са депозирани от него с рег. № 16469/24.2014 г. и са приети от дисциплинарнонаказващия орган на 27.06.2014 г., с което е изпълнено изискването на чл. 229 ЗМВР задължаващ дисциплинарно наказващия орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането за присъждане на разноски, направено от ответника е допустимо и основателно за направените такива пред касационната инстанция. Искане за присъждане на разноски може да бъде направено до приключване на последното заседание в съответната инстанция (арг. чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК), а в случая присъждането им е поискано с представеното на 12.04.2016 г. по настоящето писмено становище. Ето защо Николай Златев Лазаров следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Варна деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение