Решение № 14291 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2010 г.

Решение № 14291 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Пенка Раднева от гр. Котел е обжалвала решението от 17.06.2010 г. постановено по адм. д. № 51/2010 г. на Административен съд гр. Сливен, с което е отхвърлено оспорването на заповед № РД - 13-182/29.05.2007 г. на началника на РДНСК гр. Сливен, с която е нередно да се премахне част от незаконен строеж " Гараж за два автомобила", изпълнен в УПИ - IV - 1044, кв. 42 по плана на гр. Котел като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът РДНСК гр. Сливен - Югоизточен район чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на същото. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото основание за издаването й - чл. 225, ал. 2, т 1 и 3 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображеният за наличие на незаконен строеж въпреки издадено строително разрешение № 3/7.01.2005 г. на основание чл. 148, ал. 1, 2 и 4 ЗУТ на главния архитект при община - Котел. Незаконността на част от строежът " Гараж за два автомобила " е констатиран с констативни актове, чийто констатации не са опровергани с други доказателства, както пред административния орган, а така също и в съдебното производство. Доказателствата са сочили, че част от строежа е изпълнен в отклонение на одобрените строителни книжа- инвестиционния проект и в несъответствие с подробния устройствен план- в нарушение на разпоредбата на чл. 154, ал. 2 т 1 ЗУТ. След като постройката от запад и изток е в размери неотговарящи на ЗП и за тази част липсват строителни книжа законосъобразни са изводите за това, че процесната част от строежа подлежи на премахване като незаконна. Безспорно е била налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ. При така възприетите съображения за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нерешение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Ето защо като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК