Решение № 4212 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2010 г.

Решение № 4212 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2010 г., I о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на "Роял" ЕООД със седалище и адрес гр. Добрич, ул. "България", № 3, с ЕИК 834071147, подадена чрез адв. Р. Кънев от САК против решение № 1438/7.07.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 3224 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството срещу РА № 0800900/27.11.2006 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 50/12.03.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. "Роял" ООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 124,26 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Административният съд не се произнесъл по множество аргументи, релевирани от пълномощника на дружеството при повторното разглеждане на делото. Нарушени са принципите на обективност и на служебно начало в данъчното производство. Доказателствата установяват фактическа обстановка, различна от тази, отразена в ревизионния акт. Доставчиците ЕФ "Йордан Йорданов (сега "Данивесстрой" ЕООД, ЕТ "Диси - Петър Краев, ЕТ "Универс Пламен Тодоров", ЕТ " Коди - Костадин Тодоров", ЕТ "Мировес", ЕТ "Дими", са открити безпроблемно на адресите във връзка с експертизата по делото. Представените частни документи са от решаващо значение за резултата по делото. Решението е необосновано, тъй като съдът безкритично възприел установената в РА фактическа обстановка. С касационната жалба са представени данъчна декларация по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.), хронологична ведомост, справки от НОИ за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, заповеди за прекратяване на трудови договори, справки за начислени, но невнесени осигуровки, анализ на резултати от извършена ревизия, договор за наем на работилница, договор за наем на машини и съоръжения, допълнителни споразумения, писмо от община Добрич, извлечение от книгата за разходите на фирмата за 2003 г. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С влязло в сила решение № 7431/8.06.2009 г. Петчленен състав на ВАС, I колегия, по адм. д. № 3993 по описа за 2009 г. е отменил в производство по чл. 239 АПК решение № 12085/11.11.2008 г. по адм. д. № 6075 от 2008 г. на ВАС, тричленен състав и е върнал делото за ново разглеждане. С решение № 14402/30.11.2009 г. състав на ВАС, Първо отделение по адм. д. № 7921/09 г. е отменил изцяло решение № 234/25.02.2008 г., постановено по адм. д. № 244/07 г. по описа на Варненския административен съд, връщайки делото на този съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени в отменителното решение. Тези указания касаят обсъждане на представените доказателства и назначаването на ССчЕ във връзка с твърдяното начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). С решение № 1438/7.07.2010 г. Варненският административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 3224/09 г. е отхвърлил оспорването на "Роял" ООД срещу РА № 0800900/27.11.2006 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 50/12.03.2007 г. на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. С ревизионният акт на търговеца са определени допълнителни задължения в размери и периоди, както следва: 1. ДДС по ЗДДС (отм.) - главница в размер на 3 682,17 лв. и лихви - 1 930,51 лв. за д. п. м. септември 2002 г.; 2. Данък за общини по ЗКПО (отм.) - главница в размер на 9 580,05 лв. и лихви - 4 435,60 лв. за д. п. м. 12.02 г.; 3. Данък върху печалбата по ЗКПО (отм.) - главница в размер на 12 937,62 лв. и лихви - 5990,17 лв. за д. п. м. 12.02 г.; 4. Корпоративен данък по ЗКПО (отм.) - главница в размер на 37 903,87 лв. и лихви - 12 752,90 лв. за д. п. м. 12.03 г. "Роял" ООД е имало основен предмет на дейност "Строително - монтажни услуги на обекти с повишена опасност" и е било регистрирано по ЗДДС (отм.). С ГДД за 2002 г. дружеството е декларирало приходи в размер на 821 568 лв. и разходи - 793 970 лв. и след тяхното приспадане е получен положителен ФР за 2002 г. в размер на 27 598 лева. След преобразуването търговецът е посочил за облагаема печалбата в размер на 28 029 лева. Приходният орган не е признал на "Роял" ООД осчетоводени от него разходи за външни услуги и с техният размер, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) е увеличил ФР, като така е обосновал определянето на допълнителни данъчни задължения. Констатациите на органа са, че фактурите не отговарят на изискванията за документална обоснованост, предвидени в ЗСч. и в материалния данъчен закон, поради което фактурите не разполагат с доказателствена сила за действително извършване на отразените в нея СМР, тоест не трябва да бъдат признати направените от ревизираното дружество фактурирани разходи. За 2003 г. "Роял" ООД е подало ГДД, и след съответното преобразуване търговецът е посочил като подлежаща на облагане по ЗКПО (отм.) печалба в размер на 132 997 лева. Приходният орган не е признал на дружеството осчетоводените разходи за външни услуги, като с техният размер, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е увеличил положителния ФР. Констатациите са, че фактурите не отговарят на изискванията за документална обоснованост на стопанските операции. Ревизията е приключила с допълнително определен ДДС за д. п. м. 09.2002 г., като приходният орган е начислил данък за внасяне в размер на 11 707,89 лева вследствие непризнато ПДК. Основанието за отказ на правото е недоказване начисляването на ДДС съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Освен това органът е оспорил реалността на доставките, констатирайки липсата на доказателства за кадрова, техническа и материална обезпеченост. Административният съд е изложил мотиви за следното: От ревизираното дружество са изискани по реда на ДОПК документи и писмени обяснения, съпътстващи сделките, но до приключване на ревизията, а и при обжалването по административен акт, не са били представени договори касателно осчетоводените като получени доставки. В издадените фактури се съдържа лаконично описание на предмета на сделките, тоест не стават ясни релевантните за данъчното облагане параметри, като точен вид на конкретната услуга, единична стойност и т. н. С оглед на горното приходният орган не е могъл да провери какви са били СМР. На част от доставчиците са извършени насрещни проверки. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните. Според административния съд жалбоподателят е трябвало съобразно разпределение на правилата за доказателствената тежест да докаже изгодните за него факти, включително реалността на доставките и тяхното счетоводно отразяване. В съдебно заседание жалбоподателят е представил копия от договори, фактури, ведомости, които обаче са преценени като недопустими с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК, приложим на основание § 2 ДР на ДОПК. Освен това, тези документи са частни и по аргумент, изведен от чл. 180 ГПК доказват само, че направените изявления са от лицата, подписали документите. Наличието на договори, фактури и акт 19, на които липсва печат на административния орган, не са достатъчни за да обосноват извода, че доставчиците са разполагали с кадрова и техническа обезпеченост. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2 (ЗКПО) в редакциите, действали през процесните периоди - т. 13 и т. 10, декларираният ФР следва да бъде увеличен с всички разходи, довели до намаляването му, за които данъчният субект не може да докаже документално тяхното извършване. Легалната дефиниция на понятието за "документална обоснованост" се съдържа в § 1, т. 34 ДР на ЗКПО (отм.). Изискване за документална обоснованост е относимо към предприятията при водене на счетоводството им и в чл. 4, ал. 3, а в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. са регламентирани задължителните реквизити на първичния счетоводен документ. В случая липсват данни за основанието, предмета, натуралното и стойностно изражение на съответната стопанска операция, респективно дружеството не е доказало документално направените разходи. В съдебното решение е допълнено, че данъчните задължения са определени и поради констатацията, че фактурите не обективират реално осъществени стопански операции, в това число, че регистриран по ЗДДС (отм.) доставчик е издал опростени фактури. Доставчиците "Пурпур" ЕООД (с правоприемник Хокада трейд груп" ЕООД) и ЕТ "Универс - Т - Пламен Тодоров" не са ангажирали доказателства за кадровата си, материално - техническа обезпеченост. Налице са предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за непризнаване ПДК. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за нарушаване на принципите за обективност и на служебно начало в данъчното производство. По време на ревизионното производство са извършени проверки на част от доставчиците, които не са открити на декларираните данъчни адреси. Ако страната е разполагала с информация за адреси, на които могат да бъдат проверени счетоводствата на търговците, тя е могла да ги посочи пред съответния орган и да поиска такава проверка. В този смисъл липсата на установен пълен архив при доставчиците не е последица от поведението на администрацията. Обосновани са съдебните мотиви във връзка с допълнително представените по делото писмени доказателства. От една страна същите представляват частни документи, които съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК доказват обстоятелството, че съдържащите се в тях изявления са направени от лицата, посочени като издатели на документите. От друга страна административният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК, впредвид на това, че обжалваното решение е постановено след отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК и след ново разглеждане на делото от първата инстанция. В този смисъл настоящият състав на ВАС, I А отделение не споделя довода на касатора, че материалната, кадровата и техническа обезпеченост на доставките е установена с допълнително, представените писмени доказателства, включително тези, депозирани с настоящата касационна жалба. По силата на чл. 220 АПК, ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В процесната касационна жалба се твърди, че представените с нея писмени доказателства са новооткрити, но относно същите важи цитираната по-горе забрана. Освен това, касационната инстанция счита, че при съответната процесуална активност и грижа за добросъвестно водене на процеса, страната е могла да се снабди и да представи писмените доказателства своевременно, което тя не е направила. Справките за уведомления по чл. 62 КТ са от 2003 г., платежните нареждания са от 2002 г., а договора за наем е от 1997 г. Договорите със СПТУ Добрич са от 2002 г. и от 2003 г. Осчетоводяването на фактурите, както се твърди в касационната жалба, не е обстоятелство, променящо резултата по делото. Както се посочи по-горе нереалността на доставката е свързана освен с констатацията за документална необоснованост, и с предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение,