Решение № 3536 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2012 г.

Решение № 3536 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област против решение № 5349 от 11.10.2012 г., постановено по административно дело № 3123 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град. Изложени са съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, като е възпроизведена и тезата за законосъобразност, поддържана пред първата инстанция досежно оспореното пред нея предписание, дадено от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, обективирано в протокол за извършена проверка № 0302/12.03.2012 г. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и признаване на процесното предписание за законосъобразно. Ответникът по касация "Мебелна къща Явор - Перник" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Цар Шишман" № 9, ЕИК 112667741, представлявано от пълномощника адв. Иван Табаков, в писмен отговор моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. В хода на производството пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е установено, че на 28.02.2012 г. на място и на 01.03.2012 г. по документи инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от "Мебелна къща Явор - Перник" ЕООД в обект на дружеството, находящ се в гр. Перник на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 21. В протокола за извършване на проверката е посочено като констатирано нарушение, че след като на 28.12.2012 г. търговското дружество е било уведомено, че работници в предприятието са учредили синдикална секция към Национален синдикат "Защита", работодателят не е поканил синдикалната организация при изготвяне или промяна на вътрешни актове на предприятието (Правилник за вътрешния трудов ред, Вътрешни правила за работна заплата и др.) съгласно изискванията на чл. 37 от Кодекса на труда (КТ). За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на "Мебелна къща Явор - Перник" ЕООД е дадено предписание да покани органите на синдикалната организация да участват в изработването на проектите за вътрешните актове, както и техните промени, съгласно изискванията на чл. 37 от КТ. Определен е срок за изпълнение на предписанието 15.03.2012 г. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Софийският градски административен съд е отменил процесното предписание. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения пред него административен акт противоречи на материалния закон. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и правнозначими доводи на страните, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена изцяло съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на издалия го орган за липса на пороци при издаването на предписанието. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължително предписание за отстраняване на констатирано нарушение на трудовото законодателство. Противно на твърдяното от касатора, в издаденото въз основа на извършената проверка предписание невярно е отразена действителната фактическа обстановка по случая. От събраните доказателства по делото не се установява хипотезата на цитираната норма - да е допуснато нарушение на трудовото законодателство, състоящо се в това, че при учредена синдикална организация в предприятието на "Мебелна къща Явор - Перник" ЕООД в качеството му на работодател (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ) в нарушение на изискванията на чл. 37 от КТ не я е поканил при изготвяне или промяна на вътрешни актове на предприятието. Именно липсата на констатираното от инспекторите на Дирекция "Инспекция по труда" нарушение на трудовото законодателство изключва правомощието им да наложат процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - предписание до "Мебелна къща Явор - Перник" ЕООД да покани в съответствие с изискванията на чл. 37 от КТ органите на синдикалната организация да участват в изработването на проектите за вътрешни актове. В предприятието към релевантния период липсва валидно учредена и легитимно представлявана синдикална секция към Национален синдикат "Защита", което преклудира възможността органите на несъществуващата такава да бъдат поканени и да участват в подготовката на проектите на вътрешните правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения. Въведеното от законодателя с нормата на чл. 37 от Кодекса на труда задължение за работодателя е обусловено от наличието на синдикална организация в предприятието и е задължение спрямо нейните органи. Позоваването в касационната жалба в тази връзка на закрепеното в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Кодекса на труда право на работниците и служителите да учредяват свободно синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, без да е необходимо предварително разрешение на работодателя или административен орган, е неоснователно. Касаторът не държи сметка за поставеното от законодателя в края на тази норма императивно изискване, при осъществяване на горните права работниците да се съобразяват с уставите на синдикалните организации. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, съгласно чл. 14, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Устава на Национален синдикат "Защита", синдикална секция се учредява по месторабота от не по-малко от пет дееспособни физически лица (членове). Членството на синдикални секции в Национален синдикат "Защита" по силата на чл. 15, ал. 2 от същия устав възниква от датата на внасяне на писменото заявление до Националния му изпълнителен съвет, придружено с учредителен протокол от проведено учредително събрание на синдикалната секция и списък на учредителите. Представен е протокол, в който е посочено, че на 27.08.2011 г. е било проведено учредително събрание за учредяване на синдикална секция, като в същия част от учредителите са заличени (четат се имената само на двама от тях) и липсват подписите им. Не е представен списък на поне петима учредители (т. е. учредената секция няма изискуемия от устава минимален персонален състав), както и писмено заявление до Националния изпълнителен съвет на Национален синдикат "Защита". Депозираното удостоверение, изходящо от председателя на Национален синдикат "Защита", не е от характер да обуслови извод за наличие на учредена съгласно изискванията на устава синдикална секция в предприятието на "Мебелна къща Явор - Перник" ЕООД и съответно легитимно избрани нейни органи, доколкото няма обективни данни за спазване на уставните изисквания в това отношение. Липсата на доказателства относно действително учредяване на синдикална секция към Национален синдикат "Защита" в предприятието не е изследвано от инспекторите, издали задължителното предписание, което е довело до издаването му в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби (чл. 146, т. 4 от АПК). При фактически установеното правилно съдът е приел оспореният административен акт за незаконосъобразен, защото поради неналичието на синдикална секция към Национален синдикат "Защита" в предприятието, работодателят не е следвало да бъде задължаван да изпълни спрямо нея действията, посочени в чл. 37 от Кодекса на труда. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и законосъобразност на процесното предписание, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,