Решение № 12782 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2015 г.

Решение № 12782 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. Г. К. от гр. С. срещу решение № 3277 от 12.05.2015 г. по адм. д. № 33/2015 г. на Административен съд - С. град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна изцяло, вкл. в частта за разноските и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът главен архитект на С. /СО/ не излага становище по касационната жалба. О. Х. В., Д. В. и И. В., оспорват касационната жалба и молят за оставянето й без уважение. Претендират разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-09-50-781/06.10.2014 г. на главния архитект на СО, с която е одобрен ПУП-изменение на ПЗ за УПИ VIII-546,кв. 130,м."П.-Ц.". Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 129, ал. 2 ЗУТ орган, при спазена процедура, форма и съответства на материално-правните изисквания на на чл. 31, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, както и на предвижданията на действащия ОУП и т. 1 от приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО във вр. с нормите на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Обсъдено е обстойно заключението на приетата без оспорване по делото СТЕ, сочещо на спазени отстояния до съществуващите сгради и рег. линии. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Единственият касационен довод е за неспазване изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗУТ по отношение на предвидените отстояния. Безспорно е установено по делото със заключението на СТЕ, че одобрения с процесната заповед проект за изменение на ПЗ на УПИ VIII-546, кв. 130 и РУП за УПИ VIII-546, кв. 130 параметрите към страничната регулационна линия с УПИ VII-547 са съобразени с изискванията на чл. 31 ЗУТ - височината на проектираната сграда е на три нива, а именно: 1. (М+4) - 15 м Кк, а отстоянието до страничната регулационна граница е 5,00 м / в рамките на ограничението по чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ (1/3 от 15 м)/, 2. (М+3) - 12,30 м Кк, при отстояние до страничната регулационна граница - 4,10 м /съответно на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ (1/3 от 12,30 м)/ и 3. (М/Г+2) - 10,00 м Кк, при разстояние страничната регулационна граница от 3,20 м /съответно на ограничението по чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ (1/3 от 10 м)/. Спазено е и изискването на чл. 31, ал. 2 ЗУТ по отношение на разстоянието до дъното на УПИ VIII-546, кв. 130 - 12,76 м, при мин. 6,00 м. Съобразени са изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. З от ЗУТ, относими към разстоянията между основното застрояване през дъното на УПИ VIII-546, изчислени от съществуващата 3МС в УПИ до новопроектираната сграда / до М+4 - 23,00 м (при допустими 22,5 м); до М+3 - 18,50 м (допустими 18,00 м), до М+2 и М/Г+1 - 15.60 м (допустими 15,00 м). Спазено е и разстоянието между сградите през страничната регулационна линия на предвиденото застрояване в УПИ VIII-546 до УПИ VII-547, визирано в чл. 36, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 31, ал. 4 ЗУТ - 6,87 м за М+3 и 5,98 м за М/Г+2. От експерта е отчетено и обстоятелството, че съществуващата в УПИ VII-547 триетажна жилищна сграда се намира на по-малко от нормативно изискуемото отстояние до страничната регулационна граница с УПИ VIII-546, а именно: 2,78 м. Предвид изложеното и безспорното съответствие на одобрената с оспорената заповед разработка с предвижданията на действащия ОУП, изводът на административния съд за законосъобразност на заповед № РД-09-50-781/06.10.2014 г. на главния архитект на СО е правилен, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Неоснователно е възражението досежно прекомерния размер на присъдените разноски, тъй като жалбоподателят Костадинов не е направил възражение за прекомерност, което изключва възможността за редуциране от съда на разноските по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Предвид това, обжалваното решение следва изцяло да бъде потвърдено, като постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат, поради оттегляне на пълномощията по представения Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2015 г. от ответниците Х. В., Д. В. и И. В. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,