Решение № 8854 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14883/2011 г.

Решение № 8854 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14883/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2223 от 7.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2032 по описа за 2011 г. на Административен съд-Варна. С него е отменен отказ с изх. № ЗАО- 36883 от 27.04.2011 г. на заместник -кмета на общината да завери молба-декларация на Таня Ангелова Младенова, като преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди отказа. От ответната страна по касационната жалба - Таня Ангелова Младенова е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат-пълномощника й, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Моли се, решението на съда да бъде потвърдено. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Счита, че изводите на съда относно характера на отказа - административна услуга и наличието на правен интерес от оспорването са законосъобразни. На следващо място намира, че административният орган удостоверява единствено факта дали за имота има съставен акт за общинска собственост или не е съставен такъв акт, а няма правомощието да се произнася с отказ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Таня Младенова е поискала от кмета на община Варна да завери подадената от нея молба-декларация в частта й относно отдел "Общинска собственост" за поземлен имот с идентификатор 10135.5545.3606 с площ от 572 кв. м, при описаните граници и попадащ в местността "Зеленика", землището на гр. Варна, кв. "Аспарухово". Заверката на молбата-декларация й е била необходима за да й послужи пред нотариус за снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по реда на чл. 587 ГПК. По това искане заместник-кмета на общината, с делегирани правомощия от кмета, на основание заповед № 0282 от 29.01.2009 г. е постановил отказ, като е изложил мотиви относно това, че имотът попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а молителката не попада в кръга на лицата, които са заинтересовани да искат издаване на удостоверението. Този отказ е обжалван пред съда. Съдът е приел, че се касае за отказ от извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" ДР на Закона за администрацията, който отказ според чл. 21, ал. 3 АПК е приравнен на индивидуален административен акт. Упражнил е контрол за законосъобразност върху отказа и го е намерил за незаконосъобразен по същество. Изложил е мотиви, че нотариусът е този, който прави преценка относно придобиването на правото на собственост върху имот, вследствие на давностно владение, а заместник-кмета на общината трябва да удостовери дали за имота има съставен акт за общинска собственост или не, като и в двата случая дължи заверка на молбата-декларация в удостоверителната й част. По тези съображения е отменил отказа на заместник-кмета и му е върнал преписката при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, без да определи срок според изискването на чл. 174. В тази част от решението липсва касационна жалба, поради което решението не може да бъде поправено. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразни са изводите на съда относно това, че се касае за изричен отказ от извършването на административна услуга, която е в компетентността на кмета на общината, респективно-заместник-кмета, след делегирането на правомощия от кмета, според описаната заповед. Административната услуга се дължи, тъй като молителката има правен интерес от установяването на факт с правно значение за нея. Съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, които само са маркирани, без да бъдат обосновани, поради което няма как да бъде проверено твърдяното нарушение. Неоснователно е и твърдението, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Правилни са изводите, че се касае за административна услуга, извършването на която е в правомощията на кмета на общината, който незаконосъобразно е отказал да я извърши, поради което отказът му е отменен от съда. Неправилни са изводите на съда относно възможността за придобиването на право на собственост чрез давностно владение върху имот, който попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Въпросът с давностното владение е решен на законово равнище с влизането в сила на сочения § 4, с който е прекратено правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани с изброените в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ актове. Правото на ползване включва в същността си правото на владение върху чужда вещ и правото да се ползва вещта, в случая недвижимия имот, включително да се получават добивите от него. С прекратяването на правото на ползване се прекратява и правото на владението върху чуждата вещ, а тъкмо това обстоятелство ще следва да установяват свидетелите по реда на обстоятелствената проверка. Направените изводи от съда в тази насока обезсмислят целият институт на придобиването на правото на собственост върху земи, предоставени за ползване на гражданите с актовете посочени в § 63 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Обезсмисля се и приложението на чл. 28 и 28а ППЗСПЗЗ. Тези изводи на съда не могат да повлияят върху правилността на съдебния акт, при постановяването на който съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение