Решение № 4527 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12680/2020 г.

Решение № 4527 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12680/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В., [населено място], Община "Родопи", обл. Пловдив, представляван от процесуалните си представители адв. И. А. и адв. К. А., против решение № 1805 от 19 октомври 2020 г., постановено по адм. д. № 2465/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. В. против заповед № 607 от 08 юли 2019 г. на кмета на община "Родопи", с която на В., в качеството му на извършител и собственик на незаконен строеж, е разпоредено премахването на "Пристройка № 4" към североизточната част на двуетажна къща" намиращ се в поземлен имот 66651.108.15, м. "[наименование]", по КК на [населено място], община "Родопи". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Обектът, предмет на процесната заповед, представлява залепено до сграда с жилищни функции входно предверие - антре със застроена площ 7. 02 кв. м., височина 3 метра, тухлена зидария и трискатен покрив - дървена конструкция, покрит с накована дъсчена обшивка от долната страна и покрит с битомно покритие - хидроизолационна мушама. Правилно е прието, както от органа, така и от съда, че строежът е пета категория, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Няма съмнение, че строежът е незаконен като изпълнен без изискуемите строителни книжа. Този съд намира, че въпросът с търпимостта, като отрицателна предпоставка относно премахването на процесния строеж, не е изследван в достатъчна степен, правеща го безспорен. На първо място не е изследвано обстоятелството "Пристройка № 4" - пристройка ли е или неделимо цяло със сградата с основно предназначение за жилищни нужди, т. е. кога спрямо жилищното помещение е построено обслужващото антре към него. На следващо място решаващият съд е приел, че предметът на заповед № 607 от 08 юли 2019 г. не е търпим строеж, тъй като съгласно приетата, неоспорена СТЕ пристройката не е упомената в нито един от документите за собственост на жалбоподателя, материалите, с които е изградена не показвали възраст повече от 20 години и не е отразена в КВС от 2006 г., както и в геодезичното заснемане от 2012 г., нито в КК, одобрена през 2017 г. Съдът приема за достоверни доказателствени източници отразяванията в кадастралните карти. Този съд счита, че отразяванията в кадастралните карти могат да бъдат само косвени доказателства, които следва да се потвърждават от останалите събрани по делото такива. А видно от СТЕ - експертът не изразява категорично становище относно периода на построяване, а предположения от рода на "може да се приеме", "имотът не е отразен в КВС, очевидно е построен по-късно", "може да се предположи". Както административният орган, така и административният съд игнорират представените още в административното производство три броя нотариално заверени декларации, съобразно които изграденото е преди 1987 г. в груб строеж, а СМР - в периода до 31 март 2001 г. В обжалваното решение са изложени изводи, че няма данни деклараторите да са били съпричастни по някакъв начин в твърдения период на изграждане на обекта, който не е описан по вид и местоположение, както и няма данни за обвързаността на деклараторите с жалбоподателя, поради което не следва да се дава вяра на изнесеното в декларациите. Не е отчетено обстоятелството, че декларациите са представени в административното поизводство - отразени са в констативен акт № 6, основа за процесната заповед относно "Пристройка № 4". Допълнителен довод на съда относно недоказаност на търпимост на "Пристройка № 4" е неосигуряване на исканите свидетели. Факт е, че делото е отлагано два пъти, за да бъдат доведени исканите свидетели. Но в същото време и съгл. чл. 9, ал. 4 АПК, както и чл. 171, ал. 4 АПК, е следвало да бъдат призовани деклараторите от решаващия съд да конкретизират кои точно постройки са визирани в декларациите. В случая гласните доказателства са необходими, защото съществуват основателни съмнения за периода на построяване на процесната сграда, нейния вид, размери и местоположение. С договор от 02 март 2006 г. В. е купил от Община "Родопи" имот със сграда в него 100 кв. м. В оценителната записка (стр. 189) към Акт за частна общинска собственост (АЧОС) от 01 август 2001 г. е упомената сграда-склад с основно застрояване и подобрения, представляваща тухлена постройка в много лош вид, индиция, за което е определената цена от 2784 лева. В КВС през 2006 г. има попълване за "хижа", без размери, обстоятелство установимо и от приложената скица (стр. 196) от 01 август 2001 г. Видно от АЧОС (стр. 127), графа "забележки" е, че Актът е изготвен по приложени докладна записка от 01 август 2001 г., скица от 01 август 2001 г. (приложена) и Решение № 35298 от 12 януари 1998 г. на Поземлена комисия. Решението на поземлената комисия не е налично по делото и то евентуално би доказало съществуването на сградата към 1998 г. Липсата на безспорни доказателства за обема на съществувалата сграда касателно квадратура и местоположение се явява пречка да бъде прието, че процесната "Пристройка № 4", в качеството си и предназначението си на евентуална неделима част от жилищната постройка като предверие-антре би могла да съществува в твърдяния от жалбоподателя период, за да бъде определяна търпимостта й. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства, съобразно гореизложените мотиви, с които по безспорен начин да се установи предметът на процесната заповед пристройка ли е или неделима част от жилищната сграда, с евентуалните правни последици, както и периодът, в който е изпълнен строежът с цел установяване наличие на търпимост, като отрицателна процесуална предпоставка за премахването на строежа. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав