Решение № 804 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2018 г.

Решение № 804 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД представлявано от управителя инж. К. Марков, срещу Решение № 295/16.02.2018 г. по адм. дело № 2864/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/26.09.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че настоящия правен спор е по отношение на начина за изчисляване на дължимата такса. При постановяване на решението съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 6 от Закона за водите "ЗВ", където е посочено, че начина и редът за заплащане и изчисляване на таксите се определя по Тарифа на МС т. е. Законът препраща към Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - ДВ. бр. 50/1.07.2011 г. на МС изм. с бр. 3 от 10.01.2012 г. действаща и към настоящия момент. Неправилно съдът се е позовал на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, като приема, че Тарифата, като нормативен акт от по-ниска степен не съответства на ЗВ, което е неправилно. Законът за водите не е регламентирал процедура по "преизчисляване" на дължимите по закона такси и след като не са предприети действия по изменение на Тарифата, не следва да се заплаща от В и К оператора по количества отчетени по измервателно устройство или по разрешено количество. Освен това прави възражения, че не е титуляр на разрешителното. Позовава се и на съдебна практика и иска отмяна на решението и уважаване на жалбата, като съдът отмени изцяло АУПДВ. Ответната по жалбата страна – Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" Варна, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че правилно съда е приел дължимост на определената с оспорения акт сума от титуляря на разрешителното "В и К Шумен", по силата на сключен договор партньорство с Община Велики Преслав от 9.01.2014 г. Правилно административният съд е приел, че формулата по чл. 12 от тарифата, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., отм. с пар. 1 от ЗР на ПМС № 383 от 29.12.2016 г., включваща фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. за ВиК операторите, противоречи на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" в ред. ДВ бр. 61/2010 г. и на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд ) - Варна е образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация Шумен" ООД/"В и К Шумен" ООД/ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 20/26.09.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на дружеството са установени публични задължения в общ размер на 6 372, 83 лв., представляващи непогасен остатък от такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законните лихви считано от 1.04.2016 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АС - Варна е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация Шумен" ООД като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. За да приеме като неоснователни доводите на жалбоподателя "В и К Шумен" ООД, че с оглед доказателствата по делото правилно административният орган е счел, че именно дружеството е длъжник по АУПДВ, а не Община Велики Преслав, първоинстанционния съд е отчел, че съгласно нормите на чл. 194, ал. 1 и § 9 от ПЗР на Закона за водите, задължението за заплащане на таксата е установено за титуляря на разрешително за ползване на воден обект, а в случая било безспорно установено, че титуляр на правото на ползване на водите е дружеството по силата на сключеното споразумение за партньорство с общината, поради което и таксата се дължи от "В и К Шумен" ООД. В допълнение е посочил, че с решение 1481/11.11.2014 г. на БДЧР Варна е изменено разрешителното № 23140032/15.12.2012 г., като е посочено изрично, че за правото на ползване операторът на канализационната система ще заплаща таксата. Решението е правилно. Единственото касационно оплакване на касатора "Водоснабдяване и канализация Шумен " ООД е същото, като изложеното пред първоинстанционния съд, за неправилно приложение на материалния закон. Така наведеното оплакване е неоснователно. Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е оторизирания по силата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ орган, в чиито правомощия е издаването на акт, удостоверяващ наличието на вземания за незаплатените такси, дължими на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ. В случая е спазена процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 166 от ДОПК, като са взети предвид наличните писмени доказателства, удостоверяващи дължимостта и неизплащането в срок на съответната такса за ползване на водния обект. Не основателни са касационни доводи относно правилността при определяне на дължимите такси от Дружеството. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за дължимост на определения размер на дължимата такса на база заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства. Не се спори от страните, че по силата на закона за заустването на отпадъчните води в повърхностен воден обект се дължи такса по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за водите. За касаещия производството период за 2015 г., таксата в процесния АУПДВ е изчислена съобразно определената в действащата към момента на издаване на акта Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване методика, приета С ПМС 177/24.06.2011 г. в сила от 1.01.2012 г. В хода на административното производство е извършено подробно обследване на данните, свързани с количеството заустени и отпадъчни води. Значимите за производството данни за заустените отпадъчни води са на база показанията на сертифицирано и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство, като отчетените от същото 1 563 946 куб. м. вода за 2015 г. са взети предвид при изчисляване на дължимата такса. При определяне на същата са взети предвид и показателите, заложени в издаденото на разрешително относно индивидуалните емисионни ограничения. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Няма спор, че в чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отменена на 1.01.2017 г., е регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като е предвидено, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство и само за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. Новата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г., предвижда, че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) e предвидено, че до привеждането на Тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Няма спор, че на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която предвижда формулата за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. Настоящата инстанция счита, че по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 от ЗВ с приемането на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., поради което до 1.01.2017 приложим е бил реда по чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., и като е определил таксата за замърсяване за 2015 г. въз основа на формула използваща заустеното количество отпадъчни води на база монтирано измервателно устройство, административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Таксата се явява законосъобразно изчислена, поради което крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадения АУПДВ е правилен. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на която се позовава касатора е неотносима към конкретния съдебен спор. Основния спорен въпрос в цитираната от касатора съдебна практика е свързан с титуляра или ползвателя на разрешителното и от тук кой е задълженото лице по АУПД. В настоящия казус е установено безпорно, че жалбоподателят е сключил споразумение за партньорство от 9.01.2014 г. и с Решение № 1481 от 11.11.2014 г. на БДЧР Варна е изменено разрешителното № 23140032 от 15.12.2012 г. където изрично е посочено, че за правото на ползване операторът за плаща на канализационната система заплаща такса още повече че $ 9 от ПЗР на ЗВ предвижда, че ползвателя на водите, дължи заплащането на таксите, предвидени в закона, независимо дали има издадено разрешение за това или ползва водите без основание. По делото не се представиха други доказателства които да водят до друг извод, различен от приетото от първата съдебна инстанция. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение