Решение № 13419 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4872/2016 г.

от 25.05.2015 г., да издаде виза за проучване и проектиране на постройка на допълващо застрояване в УПИ V-714, кв. 68 по плана на гр. С., която, при условията на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, да бъде на калкан с плътна двуметрова ограда, разделяща собствения на молителката имот и съседния такъв от запад - УПИ ХVII-712, разположен поради естеството на терена, с голяма денивилация, спрямо УПИ V-714. За да прецени като законосъобразен процесния административния акт, съдът е приел от фактическа страна, че няма как строежът, изграден между двата терасирани имота, да бъде за единия подпорна стена, а за другия - ограда, още повече, че вещото лице по допуснатата СТЕ е установило на място, че "на горния ръб" на подпорната стена в съседния УПИ е построена сграда с идентификатор 67800.502.23.2 по КК на града. Подпорната стена се намира на практика под нивото на сградата и е невъзможно да осъществява функциите на ограда (преграда, осигуряваща недостъп), а и съгласно действащия към момента ЗРКП на гр. С., утвърден 1989 г., е нанесена "подпорна стена", съществувала и като заверена, още от 1947 г. При тези данни, съдът е извел извода, че след като е налице постройка на допълващо застрояване в съседния УПИ, чиято стена не е калканна, поради наличието на прозорец (светла част към имота на жалбоподателката), то не е налице първата хипотеза на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ - поисканата за проектиране постройка ще покрие стена на заварена сграда, която не е калканна. Посочил е също, че не е налице и втората хипотеза на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, изискваща постройката на допълващото застрояване да се изгражда, ако калканната й стена покрива плътна ограда, каквато в настоящия случай липсва - налице е подпорна стена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, следва да бъде отменено и вместо това се реши спорът по същество от настоящата инстанция, с уважаване на жалбата. Фактите от значение за решаването на спора са изяснени от първоинстанционния съд, но неправилно са интерпретирани в съдебния акт. Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ, постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени, или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Съгласно т. 56 на § 5 ДР ЗУТ , "калканна стена" е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. От доказателствата от значение по делото се установява, че теренът на процесния имот, както и на съседните му, са с денивилация в посока североизток-югозапад, с оглед което тези площи са терасирани чрез изградени подпорни стени. По цялата дължина на границата между УПИ V-714 и УПИ ХVII-712 подпорната стена е с дължина 11.60 м, осъществена от тухли и камък, с височина 2.08м спрямо котата на прилежащия двор и дебелина 0.26 м, отразена с условен знак за подпорна стена в РП към датата на одобряването му през 1989 г. Безспорно е също, че на горния ръб на въпросната подпорна стена в съседния УПИ е построена едноетажна постройка, с приблизителни размери 6.00/7.00 м, изградена от стоманобетонова конструкция и тухлени зидове, с прозорец към съседния УПИ, собственост на жалбоподателката. За тази сграда, образуваното производство с КА № 3/04.02.2015 г. за наличие на незаконен строеж е било прекратено, с резолюция от 09.07.2015 г. на кмета на община - С., въз основа на прието за основателно възражение и представени: декларация за съгласие и скица с виза за проучване и проектиране от 26.03.1998 г. (на подпорна стена), одобрени проекти на 08.10.1998 г. и разрешение за строеж № 118/08.10.1998 г. (за "терасиране на двора" в УПИ ХVII - видно от приложеното на л. 27 уведомително писмо на кмета). Освен това, на приложената от жалбоподателката скица от 2002 г., тази едноетажна постройка не е нанесена. По факта на законно изграденото терасиране и изградената в съгласие подпорна стена по вътрешната регулационна граница на двата имота, не се спори. В мотивите на решението е посочено, че плътна ограда не е налице в случая, тъй като подпорната стена се намира на практика под нивото на сградата, както и, че стената на заварената сграда не е калканна, поради наличието на отвори в нея, които изводи са неправилни. След като е разположена на вътрешната граница на имота, въпросната постройка, както е прието и по делото, е сграда на допълващо застрояване и би следвало да отговаря на изискванията на закона за разполагането на такива - чл. 41, чл. 42, чл. 148 ЗУТ - обстоятелството, че тя има прозорец към имота на жалбоподателката, е без правно значение. В случая тя не е разположена свободно, а стената й към съседния УПИ е извършена като продължение, надзиждане на съществуващата подпорна стена. В този смисъл, независимо от съществуващия прозорец, стената й има характеристиката на калканна стена и не се налага връщане на делото за изискването на строителните книжа за изграждането на сградата, повлияли на кмета на общината да прекрати образуваното производство по чл. 225а ЗУТ. От друга страна, не може да не се съобразят и обективните за двата имота данни, свързани с особеностите на терена и разположението им с голяма денивелация, т.е. на практика за имота на жалбоподателката подпорната стена, възлизаща на 2.10 м, има не само укрепително предназначение, а и ограждащо такова спрямо съседния, при невъзможност да се постави отделна ограда между тях. В този смисъл, в хипотезата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, поисканото свързано допълващо застрояване на градинска къща за инструменти и инвентар, е допустимо, отказът е незаконосъобразен и без основание с оспореното решение е бил потвърден. Искането в касационната жалба да се постанови "наклона на плочата на сградата" (към имота на жалбоподателката) да бъде премахнат и водите да се отичат към собствения имот, не е в правомощията на съда в това производство. При този изход на процеса, на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени направените по делото в производството пред АС-Б. разноски, в размер общо на 1410 лв., от които 1000 лв. по двата договора за правна помощ, 400 лв. възнаграждение за вещо лице и 10 лв. ДТ, поискани с жалбата и доказани като реално заплатени.