Решение № 12522 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2020 г.

ВАСV отделение09.10.2020 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/31.12.2019 г., постановено по адм. д. № 228/2019 г. по описа на Административен съд-Търговище. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, съд. адрес: гр. Търговище, ул. "Иван Вазов" № 1 да заплати на Й. Цанева, съд. адрес: гр. Велико Търново, ул. "Професор Илия Янулов" № 3 г, партер, адв. Я. Тончева сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12522 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение № 215/31.12.2019 г., постановено по адм. дело № 228/2019 г. по описа на Административен съд-Търговище (АС-Търговище). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречие с материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Й. Цанева оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 215/31.12.2019 г., постановено по адм. дело № 228/2019 г. по описа на АС-Търговище е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/1542 от 06.08.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което на Й. Цанева от [населено място], [област] по направление "Биологично пчеларство" за заявените от нея за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства е намалено финансовото подпомагане в размер на 8528, 85 лв., изпратена е преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания и срок. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но постановен при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд е приел за установено, че Й. Цанева е заявила за подпомагане пчелини 7841-0529 и 7841-0543 – деклариран брой пчелни семейства 237 за 2015 г. с код АП 11 - "за отглеждане на пчелни семейства - за пчелно семейство преминало период на преход", а за 2016 г. с код АП 12 - "за отглеждане на пчелни семейства - за пчелно семейство в период на преход", съгласно класификацията, установена в Приложение № 1 б към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХ). В Уведомителното писмо е прието, че 2016 г. е последният поет от кандидата агроекологичен ангажимент по направлението. Към уведомителното писмо има в табличен вид данни и пояснения, като липсват констатации за по-малко пчелини и пчелни семейства. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г., издадена от Министъра на Земеделието и храните. По направление "Биологично пчеларство" исканата сума е 8528, 85 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева. Съдът е анализирал мотивите на административния орган и посочените основания за отказ: 1. констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, на основание чл. 29 и чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и/или 2. несъответствия с изискванията за подпомагане по т. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. 3. нарушен чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г., 4. цитирана т. IV от посочената Методика без излагане на конкретни факти, 5. посочени в УП фактически основания за издаване на оспорения акт - "неспазване на базови изисквания" - посочени в Таблицата към в колона 7. При така установената фактическа обстановка решаващият съд е обосновал извод за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви за постановения отказ. Законосъобразно административния съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неспазване на срока за минимален период на преход по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г. на МЗХГ. По делото не са налице доказателства, че Й. Цанева е подавала заявление за подпомагане в 2 поредни години с код – "пчелно семейство в период на преход". По делото е приложена официална справка от МЗХГ, от която се установява, че за 2016 г., за пчелните семейства на Й. Цанева е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход съгласно чл. 38, ал. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. Законосъобразни са правните изводи на съда, че чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР, за периода 2007 - 2013 г., агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Съгласно чл. 38 пар. 3 от Регламент 889/2008 пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Съгласно пар. 5 на същия член от Регламента по време на периода на преход восъкът се заменя с восък, произхождащ от биологично пчеларство. Доколкото в случая се касае до пчелни семейства, безспорно по делото, че минималният преходен период е една година. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. препраща към периодите на преход към биологично производство, уредени в Регламента, но не поставя условие, че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 38 от Регламента. Няма разпоредба нито в Регламент 809/2008 г., нито в Наредба № 11, която да посочва кои са максималните периоди на преход, а очевидно за административния орган минималният срок от 1 година означава и максималния период на преход. Подобно тълкуване не съответства на смисъла на чл. 38 от Регламента. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че отказа, обективиран в уведомителното писмо се позовава на данни от извършени преди издаването му проверки. Не отговаря на фактите по делото посоченото в уведомително писмо, че има несъответствия с изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11/06.04.2009 г., според който не се предоставя финансова помощ, когато при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой пчелни семейства или когато броят на пчелните семейства, записани в регистъра на БАБХ е по-голям от заявения и за разликата не е представен договор с контролиращо лице. Административният орган нито е формулирал обстоятелства, нито е събрал доказателства за наличието на цитираните двете хипотези на чл. 17 от Наредба № 11, поради което правилно административният съд е приел нарушаване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК на изискването за мотивиране. Освен това правилно съдът приема, че няма мотиви кои са неспазените базови изисквания. С утвърдената със заповед на министъра на земеделието и храните Методика не могат да се въвеждат за базисни изисквания условия, които не са нормативно регламентирани в Наредба № 11/06.04.2009 г. В Методиката е посочено правило, че не се предоставя финансово подпомагане за пчелни семейства, заявени за подпомогане по дейност за преминаване към биологично земеделие/периода на преход/ след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Изрично следва да бъде посочено, че Методика е с характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК), а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми органа е придал обратно действие на Методиката, приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Няма данни нормативния акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция Й. Цанева е направила разноски в размер на 750 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да й бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 16