Решение № 2464 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2016 г.

Решение № 2464 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2016 г., V о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 5588 от 9.08.2016 г., постановено по адм. д. № 12119/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, П. отделение, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Ответникът - Н. М. Н. от гр. С., чрез адвокат В. В., поддържа теза за законосъобразност на оспорения съдебен акт и моли последният да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С оспореното решение, съставът на Административен съд - С. град е отменил заповед рег. № 513з-8094 от 12.11.2015 г. на Директора на СДВР-МВР, поправена със заповед рег. № 513з-8094 от 12.11.2015 г. (допусната очевидна фактическа грешка при изписване), с която на Н. М. Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка се констатира, че съдебното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Но изводите, относно допуснато в заповедта нарушение на материалния закон не кореспондират със съдържанието на оспорения административен акт, посочващ деянието, съставляващо дисциплинарно нарушение. Това е довело до неправилен прочит на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, с оглед относимостта им към приложимите норми на материалния закон. Съдът не е съобразил, че държавният служител не е наказан за това, че неправомерно е упражнил физическа сила върху А. Д. Г., а защото не е предприел действия по предотвратяване на инцидента и не е докладвал на ръководителите си за случилото се, което е в нарушение на чл. 67 ЗМВР и на т. 19, 20, 33, 69 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР. Във връзка с дисциплинарното производство, с постановление от 6.08.2015 г., началникът на 03 сектор, отдел "Разследване" при СДВР, Б. Г. е разпоредила да бъде изготвена видеотехническа експертна справка, която е възложила на вещо лице от Българската асоциация на вещите лица и експертите. От заключението на вещото лице И. Р. Д., при изследване информационен носител 1, съдържащ видео файл с продължителност 12.54 мин. се установява следното: "В 4.46 минута от записа - Полицаят, който върна на момчето личната карта го хваща, дърпа го назад и му удря силен шамар с лявата ръка. В 5.04 мин. от записа, полицай на момичето "Пръдло, тука пърдиш. "В 7.44 мин. момчето казва "Абе не я дърпайте бе, оставете ми я бе. "В 7. 48 мин. полицаите го хващат, при което се чуват два удара. Трима полицаи повалят момчето и момичето на земята, докато полицай се приближава отзад и рита падналото момче. Един полицай гледа отпред. От към колите се приближава още един полицай. В 8.13 мин., полицаят ритнал момчето, рита и момичето. В 9.20 мин. един от двамата полицаи, държащи момчето - този с голата глава, го удря". Информационен носител 1 е първоначалният запис, който впоследствие е използван при видео-клипа върху информационни носители 2 и 3, последните от които са изготвени за целите на предаването на "Господари на ефира". При носител 1 кадърът е непрекъснат, без монтаж, като има и звук, макар и с лошо качество, като в експертизата е възпроизведено съдържанието на говора, там където се чува и репликите са ясни. Заключението е изготвено от експерт извън системата на МВР и от него се установява полицейско насилие при задържане на момче и момиче. В тази връзка са и обясненията на пострадалите лица А. Д. Г. и на В. Е. К., съответно от 8.07.2015 г. и от 9.07.2015 г. В експертна справка № 19-Ф/2015 от 28.07.2015 г., вещото лице Б. Т. Ж. -специалист в областта на криминалистиката в ОЕКД-СДВР, изрично сочи, че се констатират три съприкосновения между униформени и цивилни лица, като същото е онагледено в изследователската част на заключението. Изследваният материал е предоставен от продуцента на предаването "Господари на ефира". Времетраенето на материала отново е 12.53 мин. Анализът му не установява признаци на редактиране с цел промяна в съдържанието или манипулиране на техническата информация от файла. Качеството на изображението дава представа за заснетите събития, но същото няма идентификационна стойност за сравнително изследване с цел установяване на заснетите лица. Предвид последното и с оглед показанията на полицаите, имащи отношение по случая, включително и на Николаев, полицаят/полицаите осъществили физическо насилие, не са били персонално разпознати. Но заповедта не е издадена на това фактическо основание. В хода на дисциплинарното производство е било безспорно установено, че на 19.12.2014 г., около 1.30 часа, на тел. 112 в ОДЧ на I РПУ на СДВР, е получен сигнал за скандал между момче и момиче на ул. "Тринадесети април" в гр. С.. Около 1.40 ч. на мястото е изпратен пеши патрул от цитираното управление. П. Н. М. Н. и старши полицай Б. М. К., назначени в наряд като пеши патрул в участък 170 (ППУ 170), чули по радиостанцията за подадения сигнал и пристигнали първи на мястото. От данните по делото, не се установява жалбоподателят по първоначалното дело да е напуснал местопроизшествието до качването на Г. и К. на полицейските коли, нито той има подобни твърдения. Следователно е бил свидетел на така документираното полицейско насилие. Нито по време на последното той е реагирал адекватно, а именно да положи усилия по преустановяването му, нито след това е докладвал за случилото се. Нещо повече, в обясненията си, дисциплинарно отговорното лице твърди, че органите на реда правомерно са използвали физическа сила, което е в противоречие с посочените по-горе видеоматериали и техния анализ, извършен от компетентни вещи лица. Поведението на задържаните лица, срещу които е образувано производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, не може да служи като оправдание за безучастно поведение на полицай при недопустими по закон действия, съответно да не докладва за инцидента. Разпоредбата на чл. 67 ЗМВР, регламентира задълженията на полицейските органи да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. В оспорената заповед е прието също така, че Н. М. Н. е нарушил и текстовете на т. 19, 20, 33, 69 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР. Цитираните разпоредби са със следното съдържание: Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; държавният служител при изпълнение на професионалните си задължения зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира, какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение; държавен служител, който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение, към което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си, независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия; държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Нарушаването на чл. 67 ЗМВР, както и на т. 19, 20, 33, 69 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР, представляват неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издаденият въз основа на него Кодекс, деяния които чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР приема, като дисциплинарните нарушения. При налагане на дисциплинарното наказание, правилно е било съобразено, че случаят е станал обществено достояние, чрез излъчен на 6.07.2015 г. репортаж в предаването "Господари на ефира" по Нова телевизия, както и чрез отразяването му в голям брой електронни медии и вестници, изрично посочени в заповедта и съдържащи се по административната преписка. Случилото се е станало достояние и до работещите по прокурорска преписка № 28552/2015 г. по описа на СРП и следствено дело № 220/2015 г. по описа на СГП. Несъмнено е бил уронен престижа на държавната служба в МВР и авторитета на полицейските служители пред обществото. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, приема деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, като тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Действително от записите на инцидента, не може да бъде установено кои полицаи са причинили леки телесни повреди на А. Д. Г. и В. Е. К., а полицаите В. И., Б. К., Д. Т., включително и жалбоподателя не съобщават тези факти и обстоятелства. По случая срещу тях е образувана прокурорска преписка № 28552/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Невземането на мерки за преустановяване на полицейското насилие и несъобщаването за него на ръководителите, е твърде опасно явление, тъй като води до толериране и прикриване на превишаването на полицейските правомощия и неправомерното използване на физическа сила, поради което законосъобразно е реализирана персоналната дисциплинарна отговорност на Н. Н.. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на настоящата касационна инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените на тези мотиви съображения налагат извод за липсата на основанията по чл. 146 АПК за отмяна на процесната заповед и неоснователност на подадената срещу нея жалба. С оглед изхода по спора, в полза на ответника не се присъждат разноски, а касаторът не е заявил искането си в откритото съдебно заседание, състояло се на 30.01.2017 г. и не е посочил претендиран размер. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,