Решение № 7017 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2020 г.

Решение № 7017 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2020 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Агенция "Митници" е подала касационна жалба срещу решение № 134/19.06.2020 г. по адм. дело № 149/2020 г. по описа на Административния съд – Велико Търново в частта, в която е осъдена да заплати на Н. М. обезщетение в размер на 200 лева за имуществена вреда, представляваща заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление № 2930/11.10.2019 г. на началник-отдел "Митническо разузнаване и разследване - Дунавска" към Агенция "Митници", заедно с разноски в размер на 410 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. М. не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Административният съд установил, че с наказателно постановление № 2930/11.10.2019 г. на началник - отдел "Митническо разузнаване и разследване - Дунавска" към Агенция "Митници" на Н. М. е наложена глоба в размер на 1501, 76 лева за нарушение на чл. 123, ал. 1, пр. 1 ЗАДС. Наказателното постановление било обжалвано от Н. М. пред Районния съд-Велико Търново. С решение № 4/06.01.2020 г. по АНД № 1879/2019 г. по описа на Районния съд-Велико Търново наказателното постановление било отменено в частта, в която на Н. М. била наложена глоба за административно нарушение, като е прието, че нарушението не е доказано. Наказателното постановление е било оставено в сила в частта, в която в полза на държавата е отнета акцизна стока - предмет на нарушението. С решение № 41/27.02.2020 г. по КНАХД № 10041/2020 г. по описа на Административния съд – Велико Търново решението било оставено в сила. Пред Районният съд-Велико Търново Н. М. бил представляван от адвокат С. П., с когото сключил договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019 г. Страните уговорили възнаграждение в размер на 400 лева, заплатено от клиента в брой при подписването на договора. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, административният съд приел, че по делото са доказани предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които следва да се ангажира имуществената отговорност на ответника–имуществена вреда, изразяваща се в направения разход за адвокатско възнаграждение, и отменен от съда незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена причинна връзка, с който е причинена вредата. Съдът преценил, че има основание за намаляване на дължимото на ищеца обезщетение, което следвало да се присъди в размер на 200 лева, тъй като наказателното постановление било отменено само в една част. С тези мотиви административният съд уважил възражението на ответната страна и присъдил на ищеца обезщетение в размер на 200 лева, като отхвърлил иска в останалата част. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част е обосновано и съответства на материалния закон. Административният съд е направил законосъобразен извод, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, е било отменено. В производството, развило се пред Районния съд – Велико Търново, е представен договор за правна защита и съдействие, който доказва реалното заплащане на уговореното възнаграждение. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Настъпилата имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че за ищеца не е настъпила имуществена вреда, поради което не му се дължи обезщетение. Поддържа се, че направените от ищеца разноски следвало да останат в негова тежест при положение, че липсва правна норма, възлагаща разноските на страните в административнонаказателното производство, както и поради това, че адвокатската защита по административнонаказателни дела не е задължителна. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на съда за 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Лицето, чиито права и законни интереси са засегнати от незаконосъобразни административни актове, имат право да ползват адвокатска защита. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Касационната инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд за частично присъждане на дължимото обезщетение, тъй като с отмяната на наказателното постановление му в съответната част е прието, че Н. М. не следва да носи административнонаказателна отговорност. Като е оставил в сила наказателното постановление в частта за отнемането на вещи в полза на държавата, районният съд е съобразил чл. 20, ал. 2 ЗАНН, според който се отнемат в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено. При положение, че прилагането на тази норма не е обвързано с административнонаказателната отговорност на наказаното лице, няма основание за намаляване на размера на обезщетението за вреди. При липса на касационна жалба обаче решението в отхвърлителната част не може да бъде отменено. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По отношение на възражението на касатора, че първоинстанционният съд е следвало да присъди юрисконсултско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от иска, за което съдът не се е произнесъл, следва да се отбележи, че "Агенция Митници" е трябвало да поиска изменение на решението в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК, тъй като непълнотата на решението в частта за разноските не може да се отстрани в касационното производство. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд