Решение № 6185 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16104/2013 г.

Решение № 6185 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16104/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - Русе, против решение № 29 от 17.10.2013 г., постановено по адм. дело № 349/2013 г. на Административен съд Русе. С него е отменен отказа на началника на ОСЗ - Русе, обективиран в писмо с изх. № СБ-03-964/12.08.2013 г., постановен по заявление с вх. № 1593/31.07.2013 г. на ЗКПУ "Каран". Със същото решение е изпратена преписката на началника на ОСЗ - Русе за произнасяне по направеното искане със заявление с вх. № 1593/31.07.2013 г. на ЗКПУ "Каран", съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу отказа, обективиран в писмо с изх. № СБ-03-964/12.08.2013 г. на началника на ОСЗ - Русе. Ответникът - ЗКПУ "Каран" със седалище с. Червена вода, Община Русе, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на ЗКПУ "Каран" против отказа на началника на ОСЗ - Русе, обективиран в писмо с изх. № СБ-03-964/12.08.2013 г. С него по подадено от ЗКПУ "Каран" заявление с вх. № 1593/31.07.2013 г. е отказано да бъде извършена регистрация в база данни на динамичния регистър на ОСЗ Русе на представените със заявлението постановления за възлагане. С обжалваното решение е отменен отказа на началника на ОСЗ - Русе, обективиран в посоченото писмо, и е изпратена преписката на началника на ОСЗ - Русе за произнасяне по направеното искане със заявлението на ЗКПУ "Каран", съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат АС Русе е изложил мотиви, че от изложените факти в заявлението, както и направеното искане в него, не може да се прецени за предоставянето на каква административна услуга е било искането. Началникът на ОСЗ - Русе се е произнесъл без да е уточнил "естеството на искането" по смисъла на чл. 29, ал. 2 от АПК. Същият е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел, че е сезиран с искане за вписване на промени по картата на възстановената собственост и регистрите към нея и се е произнесъл по реда на чл. 18 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, а не за вписване на промяна в обстоятелствата по чл. 7, т. 4 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, каквото е твърдял жалбоподателят, че е било искането му. Затова е отменил отказа, обективиран в посоченото писмо, и е изпратил преписката на административния орган, като е дал указания той по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК да уведоми заявителя да уточни естеството на искането. Въз основа на това административният орган следвало да квалифицира искането правно и да се произнесе по него. Обжалваното решение е правилно. Със заявление вх. № 1593/31.07.2013 г. на ЗКПУ "Каран" до началника на ОСЗ - Русе е посочено, че искането на заявителя е за извършване на административна услуга "въвеждане на промени в: регистъра на имотите и регистъра на собствениците". Формулирано по този начин искането може да е както за вписване на промени по картата на възстановената собственост и регистрите към нея по реда на чл. 18 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /Наредба № 49/05.11.2004 г./, така и по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители /Наредба № 3/29.01.1999 г./ - за промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/29.01.1999 г. Вторият вариант е възможен, тъй като след обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/29.01.1999 г. е и използваната земеделска площ с посочване идентификатора на всеки недвижим имот. Промяната относно лицето, което ползва земеделската земя е относимо както относно имотите, така и относно собствениците. Затова правилно първоинстанционният съд е приел в оспорваното решение, че административният орган не е уточнил естеството на искането в съответствие с чл. 29, ал. 2 от АПК. Неоснователно е оплакването на касатора, че искането е направено с образец на заявление, което е за промени по Наредба № 49/05.11.2004 г. В действителност образецът на заявлението на ЗКПУ "Каран" не е нормативно установен в Наредба № 49/05.11.2004 г. Затова само от вида на образеца от заявлението не може да се приеме, че искането по него е за промени по Наредба № 49/05.11.2004 г. Заплащането на такса също не може да обоснове извод за естеството на искането. То следва да е ясно от изложените в искането фактически основания, както и от формулираното искане до административния орган. В случая посочените такива в заявлението на ЗКПУ "Каран" са оскъдни /описани по-горе/, което не е позволило да се установи какво точно е било искането на касационния ответник. Най-явното доказателство за това е фактът, че административният орган са е произнесъл по искане за промени по Наредба № 49/05.11.2004 г., а ЗКПУ "Каран" е оспорил пред първоинстанционния съд отказа за регистриране на промени по Наредба № 3/29.01.1999 г. С оглед на изложеното оспорения пред първоинстанционния съд административен акт правилно е отменен с оспорваното решение и е изпратена преписката на административния орган с указания да бъде уточнено естеството на искането, като съобразно това следва да бъде постановен съответния административен акт. В случай, че искането е за промяна по Наредба № 3/29.01.1999 г., следва да бъде съобразено, че в този случай съгласно чл. 4 от тази наредба, компетентният административен орган е директорът на Областна дирекция "Земеделие". Последният следва да съобрази вписаните в регистъра на земеделските земи договори за аренда за същите земеделски земи. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,