Решение № 14729 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2010 г.

Решение № 14729 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на кмета на община Монтана, подадена срещу решение от 16.04.2010 г., постановено по адм. дело № 31 от 2010 г. по описа на Административния съд - Монтана. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за допуснато нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Подадена е касационна жалба и от Георги Ценков Георгиев, Ценка Ценкова Пешева, Славка Иванова Георгиева и Георги Иванов Георгиев - всички от гр. Монтана, срещу решението по дело № 31 от 2010 г. на Административния съд - Монтана, в ЧАСТТА, в която не е уважен предявеният иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия (бездействия) на административни органи на община Монтана. В тази касационна жалба също се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени подробни съображения. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на касационните жалби, намира, че са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, които са участвали в съдебното производство и за които постановеното решение от съда е неблагоприятно, поради което са допустими. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди съответствието на обжалваното решение с материалния закон, приема за установено следното от правна и фактическа страна: Производството пред Административния съд - Монтана, е образувано по предявени искове по чл. 203, ал. 1 АПК за обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 4000 лв., причинени от неоснователно бездействие на административни органи на община Монтана при изпълнение на административна дейност по отношение на поземлен имот 48.489.7.17 по кадастралната карта на гр. Монтана, по направени искания за одобряване на изменение на ПУП за имота, както и за издаване на разрешение за строеж на ограда на имота. Преценявайки основателността на предявените искове за обезщетения за вреди на основание чл. 203, ал. 1 АПК, причинени на ищците от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от община Монтана, на основание представените от страните доказателства, съдът е приел (констатирал е) неоснователно бездействие на кмета на община Монтана и на главния архитект на общината, като частично е уважил предявените искове за обезщетение по отношение на община Монтана. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените от страните доказателства се установява, че на основание влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 730 от 1992 г. по описа на Окръжния съд - Монтана, по реда на реституционен закон (който не е посочен в съдебното решение, включително и основанието за отчуждаването на имота и годината на отчуждаването) е "отменено отчуждаването и е възстановена собствеността на наследодателите на ищците върху бивш парцел II в кв. 64 по плана на гр. Монтана от 1957 г., целият имот от 312 кв. метра". Настоящата инстанция не следва да преценява правилността на съдебното решение (изложените мотиви за заключението на вещото лице, както и за неустановения размер на "остатъка от процесния имот, който не е зает от построения 6-етажен жилище блок"), но това съдебно решение не е могло да бъде изпълнено - да бъде обособен самостоятелен парцел в кв. 121 по плана на ЦГЧ на гр. Мотана за възстановения имот. Установено е, че е бил изготвен проект (ЧИЗРП) за обособяване на самостоятелен парцел за имот № 579, който не е одобрен от кмета на община Монтана по реда на чл. 129, ал. 2 ЗУТ на основание заключение на Експертния съвет по устройство на територията и направени констатации за нарушения на ЗУТ, отразени в три точки: вътрешните регулационни линии на новообразувания имот не съвпадат с имотните граници на имот пл. № 579, кв. 121, част от предложения новообразуван УПИ попада върху съществуваща озеленена площ - публична общинска собственост, на която част не може да бъде променяно предназначението, а останалата част от новообразувания УПИ попада върху терен, определен по действащия подробен план на централната градска част на гр. Монтана за изграждане на паркинг - публична общинска собственост. От назначената от съда техническа експертиза е установено, че "по регулационния план на гр. Мотана от 1990 г. процесният имот попада в УПИ 2, кв. 122, отреден за жилищно строителство, хотел-ресторант, паркинг, клуб, детска площадка и озеленяване". Според заключението на вещото лице настоящата характеристиката на имот 48.489.7.17 е неурегулиран имот, като: северозападната част попада върху част от затворен канал, част от ул. "Мл. Кръстев" и част от паркинг; източната част попада под жилищен бл. 33 (ап. 3), част от зелена площ и монтиран трафопост, като в зелената част има шахта за подземни комуникации. В съседство с имота има паркинг - общинска собственост, който не е отдаден под наем и се ползва от наематели на хотел "Огоста". В заключението "северозападната и източната част" от имота не са изразени в квадратни метри от целия бивш имот. При тези установени обстоятелства по делото за неурегулиран имот 48.489.7.17 правният извод на съда, че жалбоподателите след 1993 г. като собственици на процесния имот не могат да ползват собствения си имот и да реализират доходи като последица от "отказите на кмета на община Монтана да одобри изменение на ЗРП при действието на ЗТСУ (отм.), респективно изменение на ПУП за образуване на урегулиран поземлен имот от процесния неурегулиран имот при действието на ЗУТ" - което административно поведение следва да се определи като незаконосъобразно бездействие на административен орган, е незаконосъобразен. Правният извод на съда, че "отказът на главния архитект на община Монтана да издаде разрешение за изграждането на ограда на имота възпрепятства дори най-елементарното ползване на имота, намиращ се в централната градска част на град Монтана" и следва да се преценява като незаконосъобразно бездействие, е също незаконосъобразен. Съдът в грубо нарушение на приложимия закон е приел, че е налице бездействие на "два административни органа на общинската администрация - кмет и главен архитект на община Монтана, което се изразява в неиздаване на административни актове, които същите са оправомощени да издадат в кръга на упражняваните от тях административни функции - неоснователно противоправно бездействие", от което бездействие са причинени вреди на ищците, и исковете за обезщетение са уважени като частично основателни. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно на основание следните съображения: Незаконосъобразно е бездействието на административен органи или длъжностни лица, когато е извършено в противоречие с предписано от нормативен акт поведение, когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемо от правната норма активно поведение. Бездействието е основание за имуществена отговорност (обезщетение за причинени вреди), когато се изразява в неизпълнение на задължение, произтичащо от закон или подзаконови нормативни актове, правила или дейност, която се изпълнява от орган на изпълнителната или на местната власт, който е овластен с административни правомощия да действа въз основа и в рамките на закона. За конкретния административен спор не е установено поддържаното в исковата молба административно бездействие на органи и длъжностни лица от администрацията на община Монтана по отношение на исканията на ищците за одобряване на изменение на ПУП за имот 48489.7.17 по кадастралната карта на община Монтана, както е приел съдът. На основание разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - т. е. следва да е налице пряка и непосредствена връзка между действието или бездействието и причинената вреда. Не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод извършване (неизвършване) на административна дейност, макар и да има връзка, когато тя не е пряка. Установяването на "пряка и непосредствена връзка" е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 4 ЗОДОВ. Влязлото в сила решение по гр. дело № 730 от 1992 г. по описа на Окръжния съд - Монтана, с което на наследодателите на ищците е възстановена собствеността на бившия парцел втори в кв. 64 по плана на гр. Монтана от 1957 г., не е достатъчно основание, за да се приеме, че от този възстановен като неурегулиран имот следва по искане на собствениците на имота да се постанови от общинската администрация на основание ЗТСУ (отм.) или ЗУТ акт за изменение на ПУП за образуване на урегулиран поземлен имот (УПИ), още повече да се издаде заповед за нанасянето му като самостоятелен урегулиран имот по плана града, както е приел съдът. Заповедта на кмета на съответната община за изменение на ПУП по реда на ЗУТ не следва да се преценява като еднолично волеизявление (акт) на кмета като общинска администрация, както и административният отказ не следва да се преценява като незаконосъобразно бездействие, защото бездействието следва да е извършено в нарушение и в противоречие със закона. При постановяване на заповедта за изменение на ПУП кметът не действа при оперативна самостоятелност, а компетентността му е обвързана. Административният орган не прави преценка, а проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, и действа по нормативно предписания му начин. Административният орган следва да констатира материалното съществуване (респ. несъществуване) на фактите, чиято правна квалификация е направена вече от закон - за конкретния случай да констатира дали при наличието на установени факти: съдебно решение, становище на Експертния съвет по устройство на територията, отреждането на части от бившия парцел II по действащия устройствен план и други факти, трябва да се издаде акт и какво да бъде неговото съдържание. Щом в правната норма на ЗУТ за одобряване или изменение на ПУП са посочени изчерпателно предпоставките, при наличието на които трябва да се издаде заповед, административният орган не може да въздига други самостоятелни условия или да пренебрегва посочените в закона предпоставки. По изложените съображения, щом не са налице условия за промяна на ПУП и имотът не е нанесен като самостоятелен урегулиран имот по плана на града и не отреден за паркинг, то и невъзможността за ползването му като паркинг и поставяне на ограда не следва да се преценява като незаконосъобразно бездействие на общинската администрация на община Монтана. С оглед основателността на касационната жалба на кмета на община Мотана съдът не следва да излага мотиви за неоснователността на касационната жалба на собствениците на неурегулирания поземлен имот. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,