Решение № 2096 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9946/2011 г.

Решение № 2096 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9946/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на * вр. *. Образувано е по жалба подадена от Иван Крумов Божков от гр. София срещу заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-6341/17.06.2011 г., с която на основание е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно- производствените правила - липсва предложение на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), поради което моли нейната отмяна. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/ът) чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по, намира същата за допустима. За да се произнесе по жалбата, ВАС приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен на длъжност в системата на МВР през м. ноември 1977 г. където е заемал различни длъжности. Последната такава е "началник група към отдел "Пътна полиция" към СДВР. Притежава категория "Б"- старши инспектор. От директора на СДВР е направено предложение рег. № Я-13126/08.06.2011 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на жалб. Божков на основание поради придобиване право на пенсия при условията на . В предложението е посочено, а и от приложената кадровата справка вх. № 0383/06.06.2011 г. е видно, че Божков към 01.06.2011 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 33 години и 1 месец, като има общ осигурителен стаж от 35 години, 7 месеца и 22 дни. В съответствие с предложението, с обжалваната МЗ К-6341/17.06.2011 г., министърът като орган по назначаването, на основание е прекратил служебното правоотношение на Божков като държавен служител в МВР. При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на орган - министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени административнопроцесуалните правила и в частност - изискванията на . Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО, "Държавните служители по ЗМВР до 31.12.2011 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на . Единствената предпоставка е служителят да има 25 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 01.06.2011 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 33 години и 1 месец и има общ осигурителен стаж 35 години, 7 месеца и 22 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно . А след като жалбоподателят има изискващия се трудов стаж, прослужен в системата на МВР, е налице и законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание. От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност, обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Доводите, развити от процесуалния представител на Божков за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Като такива в съдебното заседание се сочат нарушения на чл. 261 от ЗМВР и чл. 245 от ППЗМВР. И двата текста са неотносими към спора. Член 261 от ЗМВР урежда финансово-ресурсното осигуряване на Министерството на вътрешните работи, а чл. 245 от ППЗМВР урежда етап от производството по налагане на дисциплинарни наказания на служители в същото, каквото производство в казуса липсва. При наличието на специална регулировка на прекратяване на служебното правоотношение на Божков в ЗМВР, позоваването на норми от Кодекса на труда, предвид липсата на трудов договор между министъра и Божков, е неуместно. По изложените съображения и на основание, ВАС