Решение № 9858 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2019 г.

Решение № 9858 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Николова, подадена чрез пълномощника адвокат Е. Фичева, против Решение № 974 от 16.05.2019 г. по адм. дело № 2872/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 03-РДОС-0230/14.05.2018 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, които могат да се отнесат към касационното основание за нарушение на материалния закон по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице трите предпоставки, регламентирани в чл. 84, ал. 2, изр. 3 от СК за вписване на детето в регистъра на децата за пълно осиновяване. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- гр. Варна, чрез ст. юрисконсулт П. Тасева, оспорва касационната жалба като неоснователна, излагайки подробни аргументи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 84, ал. 2 от СК за вписване на детето на жалбоподателката в регистъра на деца за пълно осиновяване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е неоснователна. С Решение № 974 от 16.05.2019 г. по адм. дело № 2872/2018 г., Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Н. Николова срещу Заповед № 03-РДОС-0230/14.05.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- Варна, с която е разпоредено да се извърши вписване на детето А. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП- Варна. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на изискуемата писмена форма и административнопроизводствени правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 84, ал. 2 СК, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо от СК, регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато детето е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. Установено е от фактическа страна, че Н. Николова е биологична майка на малолетната А. Н. Х., [дата на раждане], с баща- неизвестен. Майката съжителства с Б. Янков, от когото има друго малолетно дете- И., вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване. През 2014 г. двамата напускат страната и оставят двете деца за отглеждане при майката на Янков- М. Колева, която живее в [населено място], [кв. ]. След подаден сигнал от съседи, на посочената жена е издадена заповед от 3.04.2015 г., с която е наредено спешно настаняване на детето А. в професионално приемно семейство. В съдържащия се по делото социален доклад е вписано обстоятелството, че децата А. и И. не са се срещали с майка си, откакто тя е заминала в чужбина, т. е. от 2014 г., както и че са налице данни за злоупотреба на същата с алкохол, а на съжителстващия с нея мъж- с наркотични вещества. С решение на Районен съд- Варна децата са настанени за срок от две години за отглеждане в приемно семейство, в домакинството на Б. Ганчева от [населено място]. Поради наличието на данни за местопребиваването на майката Н. Николова в Република Чехия е изискана информация от Службата за международна правна защита на деца в Бърно, Чехия. От получения отговор стават ясни условията, при които живеят майката и нейният партньор, ведно с още 7 души и които са недостатъчни и неподходящи за децата. Налице са и данни от Районна прокуратура-Варна, че детето А. е било обект на сексуално посегателство от страна на партньора на майката Б. Янков, по повод на което е образувано досъдебно производство. Със Заповед № ЗД/Д-В-188/19.07.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна е продължено настаняването на А. в същото приемно семейство. В социалния доклад са описани две спорадични завръщания на майката в България, които са за кратко и без опити за сближаване с детето. По повод подадено заявление за прекратяване на настаняването от приемния родител и съпътстващите детето травми, нанесени при отглеждането на А. в семейна среда, е издадена заповед за прекратяване на настаняването при Б. Ганчева и поради липсата на възможност на близки роднини да се грижат за нея, тя е настанена отново в професионално приемно семейство – семейството на С. Кръстева и И. Кръстев от [населено място]. Тази заповед, съдържаща изрична информация за разпоредбите на чл. 93, вр. с чл. 84, ал. 2 от СК, е изпратена на Н. Николова и връчена на 2.11.2017 г. на майката на Б. Янков. Същата е поставена и на таблото за обявления в сградата на Дирекция "Социално подпомагане"- Варна. С влязло в сила решение по гр. д. № 11846/2017 г. на ВРС, детето А. е настанено за отглеждане в приемно семейство в домакинството на С. Кръстева за срок от две години, считано от датата на влизане на решението в сила. Въпреки обстоятелството, че на 20.04.2018 г. Николова е поискала свиждане с детето, такова не й е било разрешено, поради изричния отказ на А. не само да се вижда с нея, а дори да комуникира по телефона, както и поради опасността срещите им да дадат негативно отражение върху психо-емоционалното състояние на детето. Изготвен е социален доклад на 4.05.2018 г., в който е посочено, че видно от събраните по делото писмени доказателства, в предвидения от закона шестмесечен срок от датата на настаняването по административен ред, майката не е подала молба за прекратяване на настаняването и не е посочила основателна причина, поради която не е предприела действия за връщане на детето в семейството. Издадена е процесната заповед, потвърдена изцяло с Решение № РД04-0117/18.09.2018 г. на горестоящия административен орган- изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане. Административният съд е обсъдил относимите по спора факти, сочещи отчужденост между майката и детето и е направил обоснован извод за правилност на заповедта. Не са ангажирани от страна на жалбоподателката доказателства относно наличие на обективни причини, препятстващи тя да поиска прекратяване на мерките за закрила в указания от закона срок, считано от 1.11.2017 г. По делото е и приет за безспорно установен фактът, в 6- месечен срок, считано от Заповед № ЗД/Д-В-303/01.11.2017 г. на директора на Д "СП"-Варна, от страна на майката Н. Николова не е отправено искане по надлежния ред за прекратяване на мярката, взета със същата заповед. Правилно е посоченото от първоинстанционния съд, че вписването в регистъра се допуска, ако интересите на детето налагат това. В настоящия случай интересът на детето с оглед индивидуалните му потребности, които налагат родителска грижа и внимание, са то да бъде отглеждано в семейна среда от хора, които реално ще упражняват тази родителска грижа, а няма да се задоволяват само с декларирането на желание за това. Горното сочи на наличие на всички елементи от фактическия състав, обусловили правомощието да се разпореди нареденото от компетентния административен орган вписване на детето в Регистъра за пълно осиновяване. Вписването на детето в Регистъра за пълно осиновяване не прекратява и не преклудира възможността на майката при желание да предприеме бъдещи действия и да докаже възможност да отглежда детето в семейна среда, но преди евентуално негово осиновяване. Процесната заповед е в съответствие с основния принцип на Закона за закрила на детето, който в случая е детето А. да получи дом и семейство след такъв дълъг период от настаняване в приемни семейства. Осиновяването, макар и на тази възраст, е безспорно в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на сигурна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в семейство, осигуряващо му основни битови, житейски и морални ценности. В настоящето производство материалните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 84, ал. 6 от СК са налице и няма нарушения, съставляващи основания за отмяната й като незаконосъобразна. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение