Решение № 202 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2019 г.

Решение № 202 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 25496/8.04.19 на В. К. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязло в сила решение № 4224/24.10.18 по г. д. № 3958/18 на РС Варна /потвърдено с окончателно решение № 192/5.03.19 по т. д. № 27/19 на ОС Варна/ за осъждане на молителя да плати 4000 лв. невъзстановен депозит по прекратен договор за наем, ведно с лихви и разноски. Соченото основание за отмяна се мотивира с твърдения, че ищецът умишлено не е представил по делото документи /предизвестие от 24.01.18 г., уведомление за прекратяване на договор за наем от 13.02.18/, релевирал е неверни, недоказани и необосновани твърдения, а показанията на доведените от него свидетели са противоречиви. При тези обстоятелства се моли за отмяна на решението или алтернативно за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново гледане. Ответната страна "Влада 1978"ЕООД оспорва молбата. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, когато по надлежен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страна, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на установени по надлежен ред неистинност на документ и престъпни обстоятелства, вкл. действие на член на състава на съда. Този ред е влязла в сила присъда, респективно споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК/. Такива доказателства по делото не са представени от молителя - и следователно основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Следва да се има предвид, че отмяната по реда на чл. 303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не-респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл. 303 - чл. 304 ГПК /т. е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. В. М. е изчерпал възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл. 303 ГПК. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл. 303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващи изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 25496/8.04.19 на В. К. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязло в сила решение № 4224/24.10.18 по г. д. № 3958/18 на РС Варна /потвърдено с окончателно решение № 192/5.03.19 по т. д. № 27/19 на ОС Варна/. Решението е окончателно.