Решение № 11349 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2013 г.

Решение № 11349 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Северозападен район, гр. Ловеч, срещу Решение № 41/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 56/2012 г. по описа на Административен съд-Ловеч. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът Румен Петков Стефанов, в депозирани до съда писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № ДК-02-СЗР-9/18.01.2012 г. на началника на РДНСК-СЗР, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Водопровод", намиращ се в ПИ с идентификатори 52218.513.34 и 52218.513.35 по КК на гр. Априлци, попадащ в УПИ XVI, кв. 32 по РП на кв. Зла река, с извършител Румен Петков Стефанов. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваната заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. С договор за наем на воден обект, сключен на 09.07.2003 г. между кмета на Община Априлци и Румен Петков Стефанов, е отдаден под наем воден обект-рибарник, находящ се в ПИ с идентификатор 52218.513.35. по КК на гр. Априлци. Видно от Констативен акт № 267/23.12.2011 г., въз основа на който е издадена заповедта, се установява, че извършеният строеж се намира в поземлен имот, собственост на Община Априлци, съгласно Акт за общинска собственост № 32/21.04.2009 г. Посочено е, че от съществуващата вада е прекаран водопровод с дължина 20 м., преминаващ през поземлени имоти с идентификатори 52218.513.34. и 52218.513.35. захранващ водната площ, попадаща във втория имот; изпълнен е с етернитова и пластмасови тръби. Видно от обжалваната заповед строежът е изпълнен след 09.07.2003 г. Същият е определен като четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 г., от ЗУТ и чл. 8, ал. 4, т. 10, от приложение № 2 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В процесната заповед е посочено, че предвид времето на изграждане за строежа е неприложима разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, както и че няма данни същият да е узаконен по реда на § 184, ал. 2 ЗУТ. Направен е извод за нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, тъй като строежът е изграден без надлежно разрешение за строеж. Според съдържанието на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, всеки водопровод е елемент на водоснабдителна система, т. е. част от същата. Въз основа на специалните знания на вещите лица безспорно е установено, че процесното съоръжение няма индивидуалните белези на водопровод, защото не е част от водопроводната мрежа и не изпълнява такива функции. Въз основа на доказателствата по делото правилно административният съд е приел, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 12 ЗУТ застрояване е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения. Процесният строеж би следвало да се определи като съоръжение, тъй като не е нито сграда, нито постройка и е неразделна част от рибарника, тъй като не може да съществува отделно от него. Тръбата е положена с цел да се поддържа в изправност съоръжението рибарник. Правилно административният съд, въз основа на заключението на арх. Димовска, е определил процесният строеж като съоръжение, тъй като не е нито сграда, нито постройка и неговото съществуване се осмисля единствено от неговата функция да аерира водата в рибарника. Съгласно заключението на инж. Димитров процесната тръба има за своя единствена цел да аерира водата в рибарника, с което подобрява качеството и прираста на рибите, а не експлоатационната годност на рибарника. С оглед събраните доказателства и заключенията на вещите лица съдът правилно е приел, че изградената тръба, с оглед предназначението й, е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но след като площта и дълбочината на изкопните работи по изграждането й са по - малки от посочените в чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, то следва, че процесната тръба не отговаря на предпоставките за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на което основание е издадена заповедта. Правилно, въз основа на заключението на вещото лице архитект, административният съд е приел, че описаният в заповедта строеж следва да се квалифицира като четвърта категория, тъй като приема категорията на рибарника, понеже е неразделна част от него и не е самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. Правилно съдът е приел, че констатираните от административния орган обстоятелства и факти, отразени в констативния акт и заповедта, не отговарят на обективно съществуващата такава. В заповедта липсват подробни фактически и правни основания за издаването й, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган не е изследвал факти, които са от значение за случая. Освен това са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и са лишили оспорващия от възможността да участва в административното производство, с което са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и 36, ал. 1 от АПК. Издадената заповед не съответства и на материалния закон. От заключението на вещите лице безспорно се установява, че положената тръба е строеж, който съгласно чл. 147, ал. 1, т. 8 ЗУТ не се нуждае от разрешение за строеж. Постановеният административен акт не е в съответствие и с целта на закона, която преследва единствено премахване на незаконните строежи, издадени в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. От данните по делото е видно, че същата е издадена след преустановяване на наемните правоотношения между Румен Стефанов и Община Априлци, като последната е била осъдена да плати обезщетение на наемателя за изградените от него подобрения, в това число и изградения водопровод в отдадения му под наем от нея имот по време на ползването му, с което е нарушен и принципа на съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Съгласно ал. 1 от същата административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Съгласно чл. 4, ал. 2 АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушението на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. С оглед горното административният съд е постановил едно правилно решение, чиито мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция, и поради това то следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,