Решение № 7798 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16179/2011 г.

Решение № 7798 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16179/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба подадена от началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР София срещу решение № 848 от 08.11.2011 г. по адм. д. № 658/2011 г. на Административен съд София - област, с което по жалба на Игнат Георгиев Цветков от гр. Костинброд е отменена заповед № 9055/20.06.2011 г. на внд началник сектор ПП КАТ ОД на МВР гр. София за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е мотивирана и законосъобразна. Ответникът, чрез процесуалният си представител, счита жалбата за неоснователна, претендира разноски. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед, съдът е посочил, че административният орган не е изписал в издадения от него акт колко контролни точки са отнети от водача и на основание на кои влезли в сила наказателни постановления. Съдът двукратно е изискал издадените и влезли в сила наказателни постановления. По делото е представено наказателно постановление № 701/14.07.2004 г., по което са отнети 2 контролни точки, посочено е, че преписките по 2 бр. наказателни постановления от 2004 г. и 2007 г. не могат да бъдат открити, а цитираните от 2003 г. са унищожени. Представени са копия от разписки, с които СДВР е изпратило на ОД на МВР София наказателни постановления за връчването им на Цветков. Представени са наказателно постановление № 93106/2009 г., връчено на 22.10.2009 г., с което са отнети 8 контролни точки, наказателно постановление № 96101/2009 г., връчено на 22.10.2009 г. за отнети 9 контролни точки и от наказателно постановление от 2006 г. За основателни са приети възраженията, че административният орган не е доказал наличие на влязло в сила наказателни постановления, с които да са отнети всички контролни точки на Цветков. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Наредба № I-157, предвижда, че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на контролните точки, но не по-малко от пет години. Посочено е, че поради неизпълнение на това задължение не може да се установи наличието на влезли в сила наказателни постановления, а ако контролните точки са възстановени, не е установено изчерпването на точките и от кои наказателни постановления се прави този извод. В полученото по делото писмо са отбелязани две възстановявания на контролни точки, като след последното са издадени три броя наказателни постановления, от които по делото са приложени две от 2009 г., видно от които не се изчерпват контролните точки на оспорващия. Решението е правилно. Член 171, т. 4 от ЗДвП предвижда изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, съгласно разпоредбата на който водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. са определени максималния размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Правилни са изводите на съда, че оспорения административен акт е немотивиран, тъй като в него не е посочено, въз основа на кои влезли в сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки на жалбоподателя. В административния акт не са посочени фактическите основания за издаването му, съгласно разпоредбата на чл. 59, т. 4 АПК, което в случая е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, даващо основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 3 АПК. Едва в съдебното производство административния орган е уточнил кои наказателни постановления е имал предвид при издаването на заповедта и не е представил всички посочени наказателни постановления в съдебното производство. Не са представени всички наказателни постановления и както е посочил съда не е могло да се да извърши проверка относно лицето на което са съставени, отнетия брой контролни точки и връчването им. При тези данни неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, че оспорената заповед съдържа фактическите основания за издаването й и че с доказателствата, съдържащи се в административната преписка по повод издаване на оспорената заповед, е доказано наличието на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка спрямо посоченото лице. Доводите на участващият по делото прокурор са, че не са изчерпани възможностите за установяване на правнозначимите факти, тъй като не са изискани извлечения от информационната система и от регистрите на ОД и СДВР относно връчването на наказателните постановления, точното съдържание на тези, които не могат да бъдат намерени и възстановяването на контролните точки на 15.04.2006 г., поради което делото следва да върне за ново разглеждане. Следва да се има предвид, че тези доказателства са могли да бъдат представени от касационния жалбоподател и в жалбата си той не се позовава на нарушение на съдопроизводствените правила като основание да отмяна на обжалваното решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение