Решение № 2722 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2016 г.

Решение № 2722 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], чрез неговия пълномощник срещу решение № 1176/30.05.2016 г. по адм. д. № 3608/2015 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира отмяната му. Ответните страни по касационната жалба: началникът на Митница Варна и ТД на НАП [населено място], в писмени становища чрез своите процесуални представители оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 15/28.05.2015 г. на началника на митница Варна, потвърдено с решение № Р-465/32-198741/2.10.2015 г. на директора на Агенция "Митници". За принудително събиране на публични държавни вземания жалбоподателят е задължен да заплати сумата 3 877, 45 лева, представляваща 3 231, 21 лева мито и ДДС в размер на 646, 24 лева, ведно със законната лихва от датата на възникване на задълженията - 7.12.2014 г. до окончателното му погасяване. Тези задължения са по ЕАД № 14 BG002002 Н0049944/6.06.2014 г. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона. Решението е правилно. Основанието за издаването на оспореното ППСПДВ е влязло в сила решение № 32-125017/17.10.2014 г. на началника на Митнически пункт Варна запад към ЕАД № 14 BG002002 Н0049944/6.06.2014 г., с което са определени и процесните задължения. Това решение е било оспорено по съдебен ред, но жалбата срещу него е оставена без разглеждане като просрочена, а производството прекратено с определение № 2490 от 20.07.2015 г. по адм. д. № 1976/2015 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с определение № 10089 от 30.09.2015 г. по адм. дело № 9998/2015 г. по описа на Върховния административен съд. При тази фактическа обстановка, установена от данните по делото, правилно съдът е приел, че оспореното ППСПДВ е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. Не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като основание за отмяна на обжалваното решение. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и е обсъдил възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба. Законосъобразен е изводът му, че в случая размера и дължимостта на определените митнически задължения са определени с влязлото в сила решение № 32-125017/17.10.2014 г. на началника на Митнически пункт Варна запад, поради което неотносими към настоящето производство са възраженията на оспорващия относно законосъобразността на тези задължения. Относими към оспореното ППСПДВ са наличие на предпоставките за издаването му - уведомления за вземане под отчет на дължимите суми, уведомяване на длъжника за тях и липсата на доброволно изпълнение от негова страна, които в случая съдът правилно е приел, че са доказани. С оглед изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 500, 00 лева на всеки един от тях, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,