Решение № 5297 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 734/2009 г.

Решение № 5297 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 734/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП против Решение № 1043 от 26.11.2008 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1537 по описа за 2007 г., с което по жалба на "Сайганица 999" ООД, със седалище и адрес на управление с. Стара река, обл. Сливен, представлявано от управителя Иванка Цветкова Василева, е отменен ревизионен акт (РА) № 2000193/31.07.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Сливен, потвърден с Решение № РД-10-472/24.10.2007 г. на Директора на ДОУИ Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени вноски по ДОО за 2003 и 2004 г., са определени вноски по ДОО за 2002 г. в размер над 1 379,88 лв. главница и 1 310,25 лв. лихви и са определени здравно-осигурителни вноски и за фонд ЗДПО за 2002, 2003 и 2004 г. Твърди се, че решението, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснована преценка относно характера на процесните договори като граждански, а не като трудови, довела до неправилно приложение на нормите на чл. 4, чл. 127 , 157 и 158 КСО. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, постановяване на ново, с което жалбата против тази част на РА да бъде отхвърлена и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Сайганица 999" ЕООД, чрез адв. Ангелова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По съществото й, съдът я намира за неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд в процесната част е бил за характера на договорите между ревизираното лице и физически лица за "сеч и извоз на дърва, редене на дърва, гледане и лекуване на работен добитък и пазач". За да отмени частично ревизионния акт, съдът е приел, че в съдържанието на процесните договори липсват белези, които да ги определят задължително като трудови, каквито са уговорка за месечно заплащане, спазване на работно време и т. н. Решението в обжалваната му част е правилно и при постановяването не са допуснати нарушенията, обосноваващи посоченото в касационната жалба отменително основание. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове подлежат работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Наличието на фактическите предпоставки за прилагане на това правно основание за осигуряване се доказва с писмени трудови договори, отговарящи на изискванията за съдържание по чл. 66 от Кодекса на труда. От съдържанието на представените по настоящето дело граждански договори от се установява, че ревизираното лице не е наело физическите лица на работа на определени длъжности, при договорени основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, продължителност на работния ден или седмица, отпуски. По процесните договори е уговорен резултат, няма уговорка за работно време и място, уговореното възнаграждение е в резултат на извършената работа, а не представлява уговорено трудово възнаграждение. Решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. При този изход на процеса касаторът дължи на ответника по жалбата 1 500 лв. разноски за адвокатски хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение