Решение № 12702 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8676/2009 г.
ВАСVI отделение28.10.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов
Диспозитив
Отменя решението от 12.05.2009 г. по адм. д. № 113 от 2009 г. на Шуменския административен съд и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Николай Петров Вичев от Шумен против решение № 11 от 4.03.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Шумен и потвърденото с него разпореждане № 0-27-000-00-00141479 от 19.01.2009 г., на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което му е отказано изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от 19.12.2008 г. до 1.01.2009 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12702 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8676/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 12.05.2009 г. по адм. д. № 113 от 2009 г. Шуменският административен съд е отменил решение № 11 от 04.03.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Шумен и потвърденото с него разпореждане № 0-27-000-00-00141479 от 19.01.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Николай Петров Вичев от Шумен е отказано изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от 19.12.2008 г. до 1.01.2009 г. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е констатирал, трудовият договор с Николай Петров Вичев (ответник в това производство) е бил прекратен на 19.11.2008 г., че от 19.12.2008 г. е настъпила временна нетрудоспособност, удостоверена с болничен лист, която е продължила до 1.01.2009 г., е приел, на основание чл. 42, ал. 2 КСО той има право на парично обезщетение за нетрудоспособността от 19.12.2008 г. до 1.01.2009 г. Това становище на административния съд би били правилно ако не съществуваше обстоятелството, че от 19.08.2008 г. до 13.10.2008 г. Николай Петров Вичев е отсъствал самоволно от работа, а не е ползвал платен отпуск, че от 14.10.2008 г. той е в временна нетрудоспособност, удостоверена с болнични листове. Това е така, защото осигуровката за всички осигурителни случаи се прекъсва през времето на отсъствие от работа, което не е оформено със законоустановен отпуск, както е в случая от 19.08.2008 г. Вярно е, че осигуряването продължава и през дните, през които лицето не работи поради ползване на законоустановен платен отпуск, включително неплатен, който се зачита за осигурителен стаж. Обаче, Николай Петров Вичев не е представил никакви доказателства, с които да установи, че той е отсъствал от работа от 19.08.2008 г. до 13.10.2008 г. поради ползване на законоустановен платен отпуск. Доколкото между страните по трудовия договор съществува спор относно правото на платен годишен отпуск, то този спор следва да бъде разрешен по друг ред и в друго производство. След като осигуровката за всички осигурителни случаи е била прекъсната от 19.08.2008 г., Николай Петров Вичев няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност. От обстоятелството, че трудовият му договор е бил прекратен едва на 19.11.2008 г. не следва друго. В този случай правото на парично обезщетение не се определя при условията на чл. 42, ал. 2 КСО. Друг би бил въпросът ако след самоволното отсъствие от работа Николай Петров Вичев беше започнал отново да работи. Само в такъв случай той се включва наново в осигуровката за всички осигурителни случаи. Разглежданият случай не е такъв. Ето защо обжалваното съдебно решение, с което са отменени оспорените административни актове като незаконосъобразни, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Николай Петров Вичев следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения, Върховният административен съд,