Решение № 17144 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2018 г.

Решение № 17144 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Дойна и М. Велушев, против решение № 3177 от 14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2399/2018 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излагат в касационната жалба. Не претендират разноски.

Ответникът- Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът- Л. Велушева не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът- Българска народна банка, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Ответникът- Министърът на финансите, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Съображения излага в СЗ. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на С. Дойна и М. Велушев против решение № 7/12.01.2018 г., на КЗД- четвърти специализиран постоянен заседателен състав, по преписка № 362/2014 г., с което по оплаквания на С. Дойна, М. Велушев и Л. Велушева за дискриминация, осъществена по признак "имуществено положение", КЗД:

-установява, че ответната страна –Българска народна банка/БНБ/, представлявана от управителя на БНБ, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателите на основата на признак "имуществено състояние".

• установява, че ответната страна- министъра на финансите на РБ, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателите на основата на признак "имуществено състояние".

-оставя без уважение жалба с вх. № 44-01-133/16.09.2014 г., подадена С. Дойна и М. Велушев, и жалба с искане за присъединяване под вх. № 44-00-4075/7.10.2014 г., подадена от Л. Велушева, като неоснователни и недоказани.

Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Не се кредитират доводите в касационната жалба/ наведени и пред първата съдебна инстанция/ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, изразени в неправилно конституиране на ответните страни в производството пред КЗД. Касаторите са насочили жалбата си до КЗД срещу Българска народна банка(управителен съвет) и Министерство на финансите, като в изложението са визирали като дискриминатори БНБ-Управителен съвет и Министерство на финансите. В развилото се производство пред административния орган след възобновяването му с разпореждане 1033/6.11.2015 г., преписката е разпределена на четвърти специализиран заседателен състав, който е определил докладчик. Именно докладчика по преписката предвид правомощията си съгл. чл. 55 и 56 от ЗЗДискр. вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 от Правила за производство пред КЗД/приети с Решение от 11.10.2005 г. от Комисията/, е изяснил страните по спора и е конституирал в качеството на ответни такива Българска народна банка и Министъра на финансите на РБ. В проведеното заседание пред КЗД на 27.11.2017 г. с участието на касаторите и в присъствие на представители на ответните страни, същите са направили възражение относно конституираните страни в качеството им на ответни такива, като са изразили становище, че са дискриминирани от УС на БНБ и МФ. След проведените дискусии обаче доклада-заключение е приет без възражение и е приобщен към преписката, а производството е продължило и приключило с участието на конституираните с доклада страни. Действително няма законова пречка в хода на производството пред КЗД по инициатива на страна или на определения заседателен състав да бъдат конституирани нови страни, но в случая, видно от съдържанието на протокола от проведеното заседание, направеното възражение от касаторите по отношение привлечените ответни страни не е поддържано, и жалбоподателите са упражнили процесуалните си права, приемайки, че пасивно легитимирани в административното производство са БНБ и Министъра на финансите на РБ. В този случай недопустимо е едва в хода на съдебното производство по обжалване решението на КЗД да се правят възражения от страна, основани на процесуално пасивното й поведение пред административния орган. При тези факти споделя се заключението на АССГ, който макар и с пестеливи мотиви е приел, че административния орган в съответствие с правомощията си е конституирал страните предвид компетентността на представителните им органи съобразно приложимата нормативна уредба.

Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД е издадено при правилно приложение на материалноправните разпоредби, като по отношение на касаторите не е осъществена пряка дискриминация на основата на признак "имуществено положение".

В жалбата пред КЗД С. Дойна и М. Велушев са заявили оплаквания за пряка дискриминация съгласно чл. 4 от ЗЗДискр., по признак "имуществено състояние", изразено чрез нееднакво третиране на депозантите в Корпоративна търговска банка АД и тези в "Първа инвестиционна банка" АД, като чрез спиране с решение от 20.04.2014 г. на УС на БНБ плащането на всички задължения на "КТБ" АД, е извършено неравностойно третиране на определена група хора- депозанти в конкретната банка-КТБ/ между които касаторите/.

КЗД е обосновала извод за липса на безспорни действия, поведение или обстоятелства, които да сформират предположение за неравно третиране на жалбоподателите на основата на признак "имуществено състояние" спрямо други лица, и не е установила казуална връзка между претендирания в жалбата защитен признак и действията на ответните страни. Приела е, че от не се обосновава предположение за извършена от ответните страни дискриминация спрямо жалбоподателите, а по преписката липсват данни вложителите в КТБ да са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица с идентично или сходно положение на основа на твърдения признак.

АССГ е възприел изводите на административния орган, включително изложените от комисията доводи, че същата не е оправомощена да контролира актовете на БНБ и не разполага с правомощия по закон за преценка и ревизия показателите на банките.

Макар и по различни от изложените от АССГ съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице елементите от фактическия състав на сочената от касатора форма на дискриминация в жалбата пред КЗД.

Както се отбеляза по-горе, заявена е пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по признак "имуществено състояние" спрямо С. Дойна и М. Велушев.

От събраните по делото доказателства не се установява да е налице обоснованата от касаторите форма на дискриминация, осъществена спрямо тях по посочения защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. от Българска народна банка и Министъра на финансите на РБ.

При наведените твърдения в жалбата до КЗД, касационните жалбоподатели не са установили факти, чрез представяне на съответните доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Не е установено нарушаване принципа на равно третиране спрямо С. Дойна и М. Велушев сравнимо и относно посочените от същите субекти- депозантите с гарантирани суми по депозитите в "Първа инвестиционна банка" АД, и не е доказано по делото касаторите да са били в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на заявеното от тях качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация /при сравними сходни обстоятелства, съгласно визираното в ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр. /.

Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Сравнителят се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак.

В конкретния казус касаторите са заявили качество "имуществено състояние", като това качество както пред КЗД, така и в жалбата пред първоинстанционния съд, е изведено като "титуляр на депозит в конкретна банка"/КТБ АД/, с уточнение, че дискриминацията се изразява в по-неблагоприятно третиране в сравнение с други депозанти/вложители/ с гарантирани суми по депозитите в друга българска банка- ПИБ АД, чрез нееднаквото третиране на самите две банки в сходно положение.

Видно е, че касаторите възприемат депозантите с гарантирани суми по депозитите в друга конкретна банка, като други лица, разгледани в сравнима сходна ситуация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., при което смятат, че различния подход на ответниците- дискриминатори спрямо депозантите с гарантирани суми по депозитите в ПИБ АД, изразен в предприемане на различни мерки и срокове, за осигуряване достъпа до гарантираните суми по депозитите в КТБ АД и ПИБ АД, е проява на пряка дискриминация спрямо тях.

В процесния случай съобразно приетите по делото доказателства не се установява причинна връзка между заявеното третиране и защитения признак. Соченият от Дойна и Милушев защитен признак не е причина за твърдяното неблагоприятно третиране. Този извод се налага защото признакът "титуляр на депозит в конкретна банка -КТБ АД" не е неизбежно обвързан с предприемане на предвидените мерки, за осигуряване достъпа до гарантираните суми, или казано по друг начин не фактът на депозит на определено лице в дадена банка/в случая КТБ/ определя какви видове мерки и срокове ще предприеме надзорния или друг орган за осигуряване достъпа на вложителя до гарантираните суми по депозита/т. е. различието в предприетите мерки спрямо определена банка/, а същите /като вид институция, държавен или административен орган или друг субект, който е оправомощен да предприема такива съгласно действащото законодателство, вкл. начина, мястото, времеви интервал и основанията за предприемането им/, са резултат от поредица фактически и правни отношения, които са извън релевантния за антидискриминационното законодателство фактически състав на пряката дискриминация.

При недоказване от касаторите на този елемент от фактическия състав по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. се обосновава извода за липса на пряка дискриминация осъществена спрямо С. Дойна и М. Велушев по визирания признак.

Съобразно конкретните обстоятелство по казуса разбираемо е желанието на касаторите да постигнат за себе си благоприятен обезщетителен и компенсаторен резултат като засегнати вложители на фалиралата кредитна институция-КТБ АД, но постигането на този резултат следва да се извършва по реда на съответните граждански съдебни производства, свързани с облигационните права на касаторите като страни по съответните договори, сключени с кредитната институция.

Евентуалните неблагоприятни последици за касаторите /вкл. непредоставяне на достъп до гарантираните суми по влоговете в определен срок/ от действията на надзорните или други органи/ вкл. държавни/ в надзорното производството не са резултат от нарушение принципа на равно третиране по см. на чл. 9 от ЗЗДискр., поради което производство пред КЗД по ЗЗДискр е неприложимо за целените от касаторите последици.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Аргументите за неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация, свързани с нарушения на чл. 6 и чл. 14 ЕКПЧ, както и с приложението на Директива 94/19/ЕС и Директива 2009/14/ЕС, са неотносими към приложимите материалноправни норми на ЗЗДискр и фактите по делото.

В обобщение се налага извода, че спрямо касаторите не е осъществена твърдяната дискриминация –пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., по признак "имуществено състояние", изразено чрез нееднакво третиране на депозантите в "Корпоративна търговска банка" АД и тези в "Първа инвестиционна банка" АД.

Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Българска Народна банка за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

Следва да бъде уважена и претенцията на Министъра на финансите за разноски- юрисконсултско възнаграждение като своевременно направена и основателна в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно недължимост на претендирано юрисконсултско възнаграждение, когато страна по делото е защитавана от юрисконсулт. Такова се дължи на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС и чл. 78, ал. 8 ГПК вр чл. 144 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение