Решение № 7161 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2018 г.

ВАСIV отделение30.05.2018 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 223/18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 272/2017 г. на Административен съд - Я.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. фонд "Земеделие" за разноски по делото. ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати на "К. С." ЕООД, със седалище гр. Я., чрез управителя Д. К., разноски по делото в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "К. С." ЕООД, със седалище гр. Я., чрез управителя Д. К. за сумата над 1500 лева за разноски пред настоящата съдебна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7161 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. М. М., против решение № 223/18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 272/2017 г. на Административен съд - Я., с което, по жалба на "К. С." ЕООД, със седалище гр. Я. е отменена негова заповед № 03РД/3064/31.08.2017 г. за одобрено заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 153/06.07.2015 г. с финансова помощ 63149.33 лева и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорения акт не се съдържат фактически и правни основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. на МЗХ в действащата към датата на подаване на заявлението - 13.07.2017 г. редакция. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по касационната жалба-"К. С." ЕООД, чрез управителя Д. К. и чрез процесуалния си представител адв. Гълъбова, както и в писмено становище, оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспорената заповед на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Намира освен това, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма и макар и лаконични, налице са мотиви и фактически основания в него, за определена сума в размер на 63149, 33 лв. лева за изплащане на обезщетение за загуба на доход. Счита, че атакуваният акт е мотивиран, респ. че в него се съдържат необходимите обстоятелства, от които да стане ясна волята на административния орган относно одобряване на финансиране по заявлението за обезщетение за загуба на доход, неговият размер, начинът на формирането и изплащането му и правните основания. Сочи и, че с изменение на Наредба № 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г., обн., ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г. е изменен текстът на чл. 8, ал. 2, като паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява вече на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане. Вследствие на тази промяна е променен начинът на изчисляване на обезщетението, а именно- периодът е вече две, а не както преди - три години и че правилно е приетото от съда, че меродавна е датата на сключване на договор за предоставяне на финансова помощ-16.07.2015 г., а не датата на подаване на заявлението за обезщетение за загуба на доход по проект за преструктуриране и конверсия на лозя - 13.07.2017 г., към която Наредбата вече е била изменена, защото правните норми, материални и процесуални, имат действие занапред, освен при наличие на обратно действие, изрично посочено от законодателя, но в разглеждания случай имат значение първоначалните условия, при които земеделският производител се е съгласил да отглежда многогодишни растения и предоговарянето на същите, при вече направени инвестиции, необратимо ще доведе до загуби за оспорващата страна. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "К. С." ЕООД, със седалище гр. Я., против заповед № 03Р Д/3064/31.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с която, на основание чл. 28, ал. 2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. на МЗХ /с непосочена редакция, предвид няколкото му изменения/, е одобрено заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 153/06.07.2015 г. с финансова помощ 63149.33 лева, като на основание чл. 8, ал. 5 от тази наредба, финансовата помощ за парично обезщетение за загуба на доход се предоставя на две равни парични вноски в размер на 31 574,67 лв-първата и 31 574, 66 лева-втората, която ще бъде изплатена в периода 01.08.2018 г. -15.10.2018 г. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посоченото в процесната заповед намаление, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено на 13.07.2017 г. от жалбоподателя заявление за обезщетение за загуба на доход по утвърден образец и по реда на Раздел VII от Наредба № 2 от 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г., към което, като изискуем документ, представил Удостоверение № 50 от 12.07.2017 г. за среден годишен добив за три винарски години, предхождащи изкореняването на лозовите насаждения. Посочил, че преди това оспорващото дружество подало Заявление ИН 2902020084/08.07.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", в което отбелязало с "да" възможността за "парично обезщетение-предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава три години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда", както и че на 16.07.2015 г. подписало договор № 201572 с Д. фонд "Земеделие" за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, по силата на който е одобрена финансова помощ в размер на 360 088,78 лв., от които авансово са платени 288071,02 лв. и остатък за доплащане 72 017,76 лв. На следващо място съобразил и приложените към преписката Удостоверение за среден годишен добив № 50/12.07.2017, издадено от ИАЛВ, за период от три години преди получаване на разрешение за презасаждане/ за 2013 г. - 14 989 кг/ха, 2014 г. - 11 120 кг/ха и 2015 г. - 17 200 кг/ха., и заповед № РД 09-779/27.11.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е определена цена 1,00 лв. на килограм грозде. Счел, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., в редакцията й към момента на подписване на договора, дружеството има право на парично обезщетение за загуба на приходи за 5,3156 ха за периода до встъпване на плододаване на насаждението, който не може да бъде по-дълъг от три години, като изчисляването на обезщетението за загуба на приходи се извършва по реда на Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 на база издадено удостоверение за среден добив от ИАЛВ и заповед на Министъра на земеделието и храните за определяне цената на килограм грозде, но процесният индивидуален административен акт-Заповед № РД- 198/14.03.2017 г., е издаден съгласно чл. 8, ал. 6 от Наредба № 2/04.04.2014 г., изменена в ДВ бр. 92/27.11.2015 г., според която цената на кг/грозде се прилага при изчисляване на размера на паричното обезщетение за загуба на доход за заявления подадени за финансовата 2016 - 2017 г. До този извод стигнал, като съобразил заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. Така обосновал извод, че в оспорения административен акт не е посочено защо административният орган е приел, че следва да приложи не редакцията на Наредба № 2, действала към момента на сключване на договор № 201572/16.07.2015 г. с ДФ "Земеделие" - РА, а тази, действала към момента на издаване на оспорената заповед и така е нарушено правото на защита на оспорващия. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на заповедта не могат да се изведат ясни и категорични изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на съображението, че относима в случая е редакцията на Наредба № 2, действала към момента на сключване на договор № 201572/16.07.2015 г. с ДФ "Земеделие" - РА, което счел за ново основание за отмяна на оспорения административен акт. В тази връзка кредитирал оспореното от ответника-като неотносимо към спора, заключение на вещо лице, изрично посочващо, че при изготвяне на експертизата е имало предвид договор № 201572 от 16.07. 2015 г. и удостоверение № 50/12.07.2017 г. Така приел, че административният орган е допуснал и нарушение на материалноправните норми по чл. 146, т. 4 АПК. По тези съображения преценил оспорената заповед за незаконосъобразна и я отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно като краен резултат, но не по съображенията, изложени в него. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда в частта за нарушаване на изискването за форма, но неправилна "защо не е прието, че относимата редакция е чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. - към момента на подписване на договора". Процесната заповед не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, 4 и 5 от АПК. Тя обективира само позитивна част, без в нея да е отразен какъвто и да е отказ по отношение на съответната част от претендираната сума като обезщетение, по отношение на която издателят на административния акт явно е счел, че заявлението е неоснователно. В случая изобщо липсва разпоредителна част, в която да е формулиран изричен мотивиран отказ за обезщетяване над одобрената сума, възлизаща на 63149.33 лева . В атакуваната заповед не се съдържат никакви правни и фактически основания за отказ за предоставяне на претендираното от заявителя обезщетение в неговия пълен размер. Това нарушение е съществено, тъй като поради допускането му, както първоинстанционният жалбоподател, така и съдът са били възпрепятствани да установят по какви конкретни причини заявеното от земеделския производител обезщетение не е одобрено в пълния поискан размер. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспорената заповед, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания, поради наличието на които е издаден частичен отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за обезщетение за загуба на доход, но въобще, а не по отношение на релевантната редакция на относимата наредба, както е приел първоинстанционният съд. Този извод се налага от чл. 28, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2017 г., в сила от 21.04.2017 г., съгласно който заявление за обезщетение за загуба на доход се подава в ЦУ на ДФЗ в рамките на финансовата година, в която се подава заявлението по чл. 17, ал. 1, към което се прилага удостоверението по чл. 27, ал. 3, а съгласно относимата за случая разпоредба на ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ одобрява или отказва със заповед финансиране по заявлението за обезщетение за загуба на доход, като уведомява писмено заявителя за размера на обезщетението или за мотивите за постановяване на отказ и изплаща обезщетението в срокове: до 10 работни дни от датата на освобождаване на учредената в полза на ДФЗ банкова гаранция - в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1 и в срока за изплащане на финансовата помощ - в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 2. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с мотивиран акт, но указанията му по тълкуване и прилагане на материалния закон са неправилни. За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е основателно. Възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалноправните норми, настоящият съдебен състав счита за основателно. В случая първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 142, ал. 1 от АПК, неправилно е преценил, че законосъобразността на атакуваната заповед не следва да се преценява към датата на издаването й, в с редакцията на Наредба № 2, действала към момента на сключване на договор № 201572/16.07.2015 г. с ДФ "Земеделие" - РА. Няма колебания в практиката на ВАС, че издателят на приложимата наредба изрично е регламентирал и е придал правно значение на друго правнорелевантно обстоятелство - подаване на заявлението за обезщетение. В настоящия случай процесното заявление за обезщетение за загуба на доход е подадено на 13.07.2017 г. и е приложима действалата към тази дата редакция на Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. (изм. и доп., бр. 42 от 3.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.). Съгласно чл. 8, ал. 2 от последната, паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на разрешение за презасаждане и средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение, е до 9000 кг/ха. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 5251 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 2202/2017 г., № 4116 от 29.03.2018 по адм. д. № 1944/2018 г. и № 14810 от 05.12.2017 г. по адм. д. № 12692/2016 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Обезщетението за загуба на доход по чл. 28, ал. 2 от Наредба № 2 е легално дефинирано в чл. 5, ал. 2, т. 2 от същия нормативен акт и цели да компенсира липсата на приход в продължение на максимум две години от новите лозови насаждения, а целта е "полагане на грижи за същите и опазване на околната среда", като в чл. 8, ал. 2 от Наредбата е определен начинът за изчисляване на това обезщетение, но в тази връзка в процесния административен акт мотиви няма, включително по коя от предвидените в приложение № 2 две формули е изчислено обезщетението, още по-малко на включените в нея параметри. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение, съобразно изложените по-горе коригиращи мотиви, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС е своевременно направено. По него съдът съобрази данните от договор за защита и правно съдействие, приложен на л. 56 от делото, от който е видно, че договореното и заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 4800 лв. Своевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед характера на правния спор е също основателно. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и неоценяем, и като съобрази чл. 8, ал. 2, т. 7 (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 1500 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 28, ал. 2