Решение № 437 от 17.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 2254/2011 г.

Решение № 437 от 17.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 2254/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, което е образувано пред него по протест от прокурор в Софийската окръжна прокуратура срещу оправдателната присъда, която Софийският окръжен съд е издал, отменяйки преди това осъдителната присъда на Ихтиманския районен съд спрямо подсъдимия С. И. Х. Районният съд е осъдил подсъдимия по обвинението му за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - за това, че на 9 ноември 2009 г. е управлявал личния си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила (2,60 промила, установена по надлежния ред); наказан е с пробация за 10 месеца и с лишаване от право да управлява МПС за 2 години. Окръжният съд е издал оправдателната присъда по същото обвинение и след жалба от името на подсъдимия. Касационният протест е основан според посоченото в него, на допуснатото с оправдаването на подсъдимия нарушение на закона, а искането е за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото. Протестът впоследствие е допълнен с обстойни доводи, за които е сметнато, че са в негова подкрепа. Прокурорът в касационната инстанция поддържа протеста, а подсъдимият и неговият защитник са за отхвърлянето му. ВКС намери протеста за основателен, макар и не поради всичко в него или в негова подкрепа. I. Независимо от правната квалификация, която му е дадена с протеста, недоволството на прокурора е всъщност срещу доказателствените изводи на въззивната инстанция - в някои отношения те наистина са неубедителни. Особено неубедително е доверието, с което са използвани показанията на К. Й.. Въпреки че той е единственият свидетел, който е разпитан при въззивното съдебно следствие, неговата достоверност е приета без да бъде изяснена непоследователността, която се съдържа в различните му изявления по делото: че в деня на инцидента колата на подсъдимия е била шофирана от жена, че така му се видяло, че самият подсъдим поискал от него да каже за шофиране на колата от жена (вж. на л. 85, 94 и 109 от досъдебното производство). Неубедително също така, но с обратен знак, е отношението към показанията на В. С. Разграничавайки се от И., СОС е видял в тях толкова съществени противоречия, че изобщо отказал те да потвърждават обвинението за намирането единствен на подсъдимия в обърналата се кола (а не и приятелката му Е. Н.). Толкова съществена за доказателствената теза последица е изисквала поне опит за непосредствено изясняване на противоречията в свидетелските показания, още повече, когато противоречие е видяно и там където всъщност няма такова - между В. С. и Сл. Д., при положение, че двамата не са били по едно и също време на местопроизшествието. Непоследователното отношение към достоверността на двамата свидетели Й. и С. е съпътствано и от едно противоречие в собствените на въззивния съд изводи: отнесъл се с еднакво доверие както към показанията на В. С., че в катастрофиралата кола и около нея не е имало никой, така и към обясненията на подсъдимия и показанията на Н., че в нито един момент Х. не е напускал местопроизшествието. II. Изложеното дотук сочи на несъобразяване със съответните процесуални изисквания към изясняването на обективната истина съгласно чл. 13, ал. 1 НПК и към вътрешното убеждение за нея според чл. 14, ал. 1 НПК. Става дума, от друга страна, за процесуални нарушения не само косвено следващи от двете принципни норми (алогичността в отношението към В. С., Ст. Х. и Ем. Н.), но и от пряко нарушаване на норми - гаранции за процесуалните права за страната на обвинението: на чл. 107, ал. 2 и 3 НПК - относно дължимата проверка на достоверността в показанията на К. Й. и В. С.; на чл. 303, ал. 1 НПК - относно недопустимото предположение за тяхната достоверност или недостоверност без такава проверка. Възможността, накрая, допуснатите процесуални нарушения да бъдат квалифицирани правно като съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, позволява на ВКС да не отхвърли протеста само поради разминаването в него между доводи и правната им квалификация по чл. 348, ал. 2 НПК. Преодолимото за изхода на делото несъответствие, което е допуснал прокурорът, се дължи вероятно на неправилното разбиране, че единственото правомощие на ВКС да отменя оправдателни присъди е това чл. 354, ал. 3, т. 3 НК (вж. и р. 394/02-I, Бюл. 9/02). III. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС - I наказателно отделение