Решение № 143 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 46/2011 г.

Решение № 143 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 46/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение от 4.06.2010 г. по гр. д. № 40960/2009 г. на Софийски районен съд, 54-ти състав, с което молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата 1 000 лв., заявена като частичен иск от вземане с общ размер 50 000 лв., представляващо неустойка за забавено изпълнение по сключен между страните предварителен договор от 25.06.2008 г. за продажба на недвижими имоти. В молбата се излага, че вследствие нарушаване на съответните правила по призоваването му, молителят бил лишен от възможността да участва в делото и да реализира предоставеното му право на защита, като представи доказателства в защита на своя интерес. В същата се поддържа, че длъжностното лице по призоваване се задоволило да посети сградата на посочения в призовката адрес "Ц. шосе" № 111, но не и етажа и офиса, като освен това е следвало да посети точно "Бизнес Център Е.". Ответникът [фирма] оспорва основателността на молбата, към която прилага писмени доказателства в подкрепа на възраженията си. Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните по релевираното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК от заинтересована страна и е процесуално допустима. Подадената молба е неоснователна. В производството, в което е постановено атакуваното решение, молителят в качеството му на ответник по предявения от [фирма] иск е призован от посочения в исковата молба адрес [улица], ет. 1, от който призовката е върната в цялост с отбелязване, че на него няма такава фирма, а това е адресът на [фирма]. По разпореждане на съда нова призовка до молителя - ответник по иска, с приложени към нея съдебни книжа е изпратена на адрес "Ц. шосе" № 111, ет. 1, офис 2 - "Бизнес Център Е.", който според представената по делото разпечатка от Търговския регистър е адресът на управление на дружеството. Призовката е върната в цялост отново с отбелязване, че на този адрес няма такава фирма, а него се намира единствено поделение на "НАП". Върху призовката е нанесена резолюция на съдията от 11.11.2009 г., че съобщението е връчено при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. За насроченото за 9.04.2010 г. призовката отново е върната в цялост със същото отбелязване. Проведено е заседание и е даден ход по същество. Съобщението за решението до същия адрес отново е върнато в цялост, като с резолюция от 14.05.2010 г. по отношение на връчването му е приложен чл. 50, ал. 2 ГПК. Към отговора на ответника по молбата е приложена разпечатка от сайта на bgmaps. com за [населено място], според който на [улица] се намира офис на ТД "М." към НАП, както и разпечатка от интернет сайта на Бизнес Център "Е.", в който е посочено, че сградата се намира на адрес "Ц. шосе" № 111-117. Молителят сам представя призовки по т. д. № 1761/2009 г. и 2022/2010 г., и двете по описа на СГС, връчени му на "Ц. шосе" № 111, но с уточнението, че адресът се намира на 7-11 км. Молителят не е представил удостоверение от Столична община за идентичност на обявения в интернет страницата му адрес с регистрирания в Търговския регистър адрес на дружеството. Ноторно е, че административният адрес освен с наименованието на улицата, се идентифицира с номера на сградата, но не и с нейната характеристика, което дава основание да се приеме, че вписаният от молителя адрес на дружеството е непълен, а следователно и неверен, което обстоятелство е и именно причината за връщане в цялост на призовките, изпратени на регистрирания от търговеца адрес на управление. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна е налице само тогава, когато лишаването на страната от участие в делото се дължи на допуснати от съда нарушения на съответните процесуални правила по призоваването, каквито обаче не са налице в разглеждания случай. Предвид тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по нито една от регламентираните в нормата хипотези, поради което молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение