Решение № 2280 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2018 г.

Решение № 2280 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Община Белослав срещу Решение № 740/4.04.2018 г. по адм. дело № 77/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 32/13.12.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства, поради което е изградил неправилни правни изводи, че Община Белослав е задължено лице за заплащане на таксата за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. По същество счита, че по делото е безспорно установено, че ползвател на водите е "Водоснабдяване и Канализация – Варна" ООД, поради което на основание § 9 от ПЗР на ЗВ, таксите следва да се заплащат от това дружество, а отделно от това сочи, че срока на действие на издаденото разрешително за ползване на воден обект на Община Белослав е продължен по искане на "В и К – Варна" ООД и без знанието и съгласието на Община Белослав. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната по жалбата страна – Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", чрез юрисконсулт Петков, е депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение, като правилно, моли да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за частично основателна. Правилно съда приел дължимост на определената с оспорения акт сума от титуляря на разрешителното Община Белослав, но неправилно бил определен размера на таксата по заустеното количество води, вместо по фактурираното количество заустена вода, съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, в редакцията му от ДВ бр. 58/2015 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд (АС) - Варна е образувано по жалба на Община Белослав срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 32/13.12.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на Община Белослав са установени публични задължения в общ размер на 2 685, 48 лв., представляващ непогасен остатък от такса за замърсяване от заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периоди 2015 г. и 2016 г., ведно със законните лихви. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АС - Варна е отхвърлил жалбата на Община Белослав като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. За да приеме като неоснователни доводите на жалбоподателя Община Белослав, че с оглед доказателствата по делото неправилно административният орган е счел, че именно Община Белослав е длъжник по АУПДВ, а не "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, първоинстанционния съд е отчел, че съгласно нормите на чл. 194, ал. 1 и § 9 от ПЗР на Закона за водите, задължението за заплащане на таксата е установено за титуляря на разрешително за ползване на воден обект, а в случая било безспорно установено, че титуляр на правото на ползване на водите е Община Белослав, поради което и таксата се дължи от общината. В допълнение е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, имат задължение да пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система, като това обаче не ги прави титуляри или ползватели на разрешителното, издадено на друг правен субект. Посочил е, че Община Белослав е юридическо лице и собственик на канализационната система за отпадъчни води на града, а следователно и задълженото лице относно дължимите такси като титуляр на разрешителното, в което не е посочен ползвател, поради което липсва материално правно основание дружеството "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД да бъде ангажирано за дължимите такси. Решението е правилно. Основните касационни оплаквания на касатора Община Белослав са същите, като изложените пред първоинстанционния съд, че не е задължено лице за установените публични задължения, тъй като по силата на договор, сключен с "В И К Варна" ООД, последното дружество е ползвател на водите и дължи заплащане на таксите, установени с АУПДВ. Така наведените оплаквания са неоснователни. Безспорно е установено по делото, че разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти с № 23210001/1.06.2007 г. е издадено на Община Белослав, вписана в същия като "собственик". Срокът на разрешителното е продължен с решение № 1086/3.04.2013 г. на Директор на БД "Черноморски район". В това решение като собственик на канализационната система е вписана Община Белослав. В титулната част на това решение е изрично описано, че Общината притежава разрешително за заустване с № 23210001/01.06.2007 г. за ползване на воден обект Лагуна в защитена местност "Ятата" на южния бряг на канал 2, свързващ Варненско с Белославско езеро, водното тяло BG2 PR100 L003 за заустване на отпадъчни води от експлоатация на канализационната система на гр. Белослав. В приложеното по делото разрешително, а и в решението, с което е удължен неговия срок изрично е описано, че такси във връзка с ползването му се дължат от титуляря, на който това разрешително е издадено, а не от ползвател. Обстоятелството че община Белослав е предприела действие по гражданско правен ред и е сключила договор с № ОС-23 от 6.07.2010 г., по силата на който е предоставила за управление и техническа експлоатация съоръжение публична общинска собственост на "В и К Варна" ООД, а именно "Пречиствателна станция за отпадъчни води за 15000 еквивалентни жители гр. Белослав", не дават право и възможност на оторизирания административен орган, в случая на БД "Черноморски район" гр. Варна да задължи ползвателя на съоръжението за невнесени по разрешителното такси или други финансови задължения. Правилно първоинстанционния съд е отчел, че в разрешително с № 23210001/01.06.2007 г., издадено на Община Белослав не са посочени данни за ползвател, съгласно изискването на чл. 56, ал. 4, т. 1 от ЗВ. Издаваните на основание чл. 46, ал. 1 от ЗВ и чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 3.07.2001 г. актове имат минимално изискуемо съдържание. По делото не се спори, че искания и необходима документация за продължаване срока на разрешителното за заустване на отпадъчни води са били депозирани от "ВиК – Варна" ООД, но това обстоятелство не променя характера на правоотношението между задължено по смисъла на чл. 194 от ЗВ лице и държавата, както и страните по същото. В приложеното по делото разрешително е ясно индивидуализиран титуляря на същото, но липсват данни за ползвател. Факта на подаване на документи от страна на едно дружество и приемането им безкритично от административния орган не води до еднозначен извод за придобиване на качеството "ползвател" от това дружество и до възможността за вписването му в решението за удължаване на срока на разрешителното като "ползвател" и търсене от него на дължими и неплатени такси за ползване на воден обект. При тези обстоятелства по аргумент от чл. 194 и сл. от ЗВ и от чл. 7, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в действащата редакция към датата на издаване на административния акт, титуляря на разрешителното е и задължен субект, който следва да плати годишната такса за заустване на отпадъчни води. Правилно, наред с това първоинстанционния съд е посочил, че съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗВ: "Водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, имат задължение да пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. ", но това не ги прави титуляри или ползватели на разрешителното, издадено на друг правен субект. Отношенията между собственика на пречиствателното съоръжение и дружеството, което го управлява и поддържа имат договорен характер и следва да се уреждат по гражданско правен ред, в това число и при възникнали финансови задължения в полза на държавата във връзка с ползването на обекта. С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че АС – Варна е достигнал до обоснован извод за правилно финансова отговорност за неплатените такси от титуляря на разрешителното – Община Белослав. Именно Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е оторизирания по силата на чл. чл. 195б, ал. 1 от ЗВ орган, в чиито правомощия е издаването на акт, удостоверяващ наличието на вземания за незаплатените такси, дължими на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ. В случая е спазена процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 166 от ДОПК, като са взети предвид наличните писмени доказателства, удостоверяващи дължимостта и неизплащането в срок на съответната такса за ползване на водния обект. Касационни доводи относно правилността при определяне на дължимите такси от страна на касатора не са изложени, а настоящата инстанция не споделя доводите на представителя на прокуратурата за неправилност при определяне размера на дължимата такса на база заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства. Не се спори от страните, че по силата на закона за заустването на отпадъчните води в повърхностен воден обект се дължи такса по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за водите. За касаещия производството период 2015 г. и 2016 г., таксата в процесния АУПДВ е изчислена съобразно определената в действащата към момента на издаване на акта Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване методика. В хода на административното производство е извършено подробно обследване на данните, свързани с количеството заустени отпадъчни води. Значимите за производството данни за заустените отпадъчни води са на база показанията на сертифицирано и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство, като отчетените от същото 556 242 куб. м. вода за 2015 г. и 492 815 куб. м. вода за 2016 г. са взети предвид при изчисляване на дължимата такса. При определяне на същата са взети предвид и показателите, заложени в издаденото на Община Белослав разрешително относно индивидуалните емисионни ограничения. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Няма спор, че в чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отменена на 1.01.2017 г., е регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като е предвидено, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство и само за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. Новата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г., предвижда, че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) e предвидено, че до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Няма спор, че на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която предвижда формулата за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. Настоящата инстанция счита, че по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 от ЗВ с приемането на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., поради което до 1.01.2017 приложим е бил реда по чл. чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., и като е определил таксата за замърсяване за 2015 г. и 2016 г. въз основа на формула използваща заустеното количество отпадъчни води на база монтирано измервателно устройство, административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Таксата се явява законосъобразно изчислена, поради което крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадения АУПДВ е правилен. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение