Решение № 6260 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9771/2018 г.

Решение № 6260 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9771/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Ветрино, подадена чрез адв. Колев, против решение № 876/26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3506/2017 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменено Решение № 229, буква "а" на Общински съвет – Ветрино по Протокол № 18/22.12.2016 г., в частта, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, вр. чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са приети размери на такса битови отпадъци за 2017 г. за физически лица с декларирани жилищни имоти, за населени места с. Ветрино, с. Млада гвардия, с. Момчилово, с. Невша и с. Неофит Рилски и общинският съвет е осъден да заплати сторените в производството разноски. Касаторът Общински съвет Ветрино чрез процесуалния си представител твърди, че съдебното решение е недопустимо и неправилно, поради противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че решението е постановено по недопустими и нередовни жалби, както и че неправилно съдът приел допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на общия административен акт. Счита, че формираните прави изводи не съответстват на установеното по делото. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение. Ответниците С. Станчев, А. Атанасов, Р. Станчева, Д. Дяков, З. Янчев, Н. Николов, Г. Георгиев, М. Иванова, Д. Господинов, В. Анчев чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съдът е установил от фактическа страна, че с докладна записка № 0801-185/14.12.2016 г. кметът на Община Ветрино е предложил на общинския съвет да приеме размери на такса битови отпадъци за 2017 г. за извършваните дейности – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или др. съоръжения; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Към докладната са приложени 5 броя таблици относно планираните разходи за дейности и населени места, въз основа на които е направено предложението. Заседанието на общинския съвет за приемане на предложението е свикано след съответната покана, с посочен дневен ред. Предложените проекти за решения са приети на съвместно заседание на всички постоянни комисии в Общински съвет. На 22.12.2016 г., при проведено осемнадесето редовно заседание, е прието Решение № 229, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са приети размери на такса битови отпадъци за 2017 г. за извършваните услуги. По буква "а" от решението /предмет на спора в настоящото производство/ е определена ТБО – по дейности и населени места, като отделно е посочен размерът на таксата за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране и за поддържане на териториите за обществено ползване. За решението са гласували 9 от общо 13 присъствали общински съветници, колкото е и общият им брой. Съдът е констатирал, че решението на ОС е оповестено на информационното табло, намиращо се на входа на сградата на общинската администрация, на 22.12.2016 г. и е свалено от него на 01.02.2017 г. Протокол № 18/2016 г. на Общински съвет Ветрино е бил публикуван на официалния сайт на общината в седмодневен срок от приемане на акта, но доказателства за точната дата на неговото публикуване не могат да бъдат представени, поради хакерски атаки. Правният интерес на жалбоподателите в първоинстанционното производство е установен въз основа на представените от тях документи за право на собственост върху недвижими имоти в съответните процесни населени места. Жалбоподателите, с изключение на Г. Георгиев и Н. Николов са подали декларации по чл. 14 от ЗМДТ. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, както и че подадените оспорвания са допустими. Съдът е счел, че липсата на декларации по чл. 14 ЗМДТ на част от жалбоподателите не променя този извод, тъй като съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон – данъчно задължени лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, независимо от това дали те са подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Съдът е приел, че срокът за оспорване е спазен, тъй като не е съобразен кумулативно изискуемият ред за обявяване на акта - не са налице доказателства за съобщаване на оспореното решение чрез средствата за масово осведомяване, поради което изискването на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА не е спазено. Освен това не са представени и доказателства за датата, на която оспореното решение е публикувано на сайта на общината. Изложени са съображения, че нормата е императивна, като чрез кумулативно предвидените изисквания за съобщаването на актовете на ОбС законът цели оповестяването им по начин, който да осигури на засегнатите от акта лица надлежно упражняване на жалба, което в случая не е сторено. По същество съдът е счел, че решението на ОбС Ветрино е издадено от компетентен орган, при съобразяване разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и предвидената в АПК писмена форма, както и при правилно приложение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Прието е обаче, че при приемане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради пълно неизпълнение на чл. 66 и чл. 69 АПК – откриването на производството по издаване на общия административен акт не е оповестено публично по предвидения ред и начин, като не е дадена възможност за участие на заинтересованите лица в административното производство. Съдът е счел, съобразявайки константната съдебна практика, че лишаването на адресатите на акта от това право обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Независимо от това, съдът е изложил мотиви и за съответствието на административния акт с материалния закон, като е приел, че той е съобразен с нормите на чл. 66 и чл. 67 ЗМДТ, но в нарушение на чл. 62 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Отчетено е, че размерът на таксата следва да се определя за всяка услуга поотделно, а в случая това изискване не е спазено, тъй като размерът на таксата за услугите: 1 сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО и 2 депониране, е определен общо, в противоречие със закона. При тези мотиви, подробно и изчерпателно развити в съдебното решение, оспореният общ административен акт е отменен. Решението е допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания. Постановено е по допустими жалби, подадени от лица с правен интерес да обжалват общия административен акт в разглежданата му част, които лица са собственици на недвижими имоти в съответните населени места. Неизпълнението на задължение за подаване на декларация за притежаваните недвижими имоти не води до отпадане на правния интерес от оспорване. Решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, с което ежегодно се определя размера на таксата за битови отпадъци, притежава спецификите на общ административен акт, с оглед на което, решаващият състав обосновано е анализирал спазването на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 66 - 72 АПК. Правилен е изводът на съда, че решението на ОбС, е прието от компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ; спазени са изискванията на чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗМСМА за кворум и мнозинство на общинските съветници. Общият административен акт е приет в предвидената в АПК писмена форма, но, както обосновано и законосъобразно е приел и първостепенният съд, при постановяване на визираната част от решението са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 62-74 от АПК. Във връзка с това, настоящият състав не споделя тезата на касатора, че приложението на тези текстове се дерогира в хипотезите, при които предложението за приемане на оспорения акт е направено от кмета и по аргумент от чл. 68 ЗМДТ решението, с което се изменя начина на определяне и размера на ТБО следва да се приеме до края на годината, предхождаща тази, за която се отнася. Спазването на забраната по чл. 68 ЗМДТ е обусловена от своевременната организация на конкретната дейност на ОбС, а отлагането на приемането на решението по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА за края на месец декември 2016 г. не отменя необходимостта от спазването на производствените правила по чл. 66 и чл. 69 АПК. След като уведомяването за предстоящото издаване на общия административен акт не е извършено по предвидения в АПК ред, нито са определени формите на участие на заинтересованите лица в производството, то правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваното решение. Тези нарушения следва да се квалифицират като съществени, тъй като са рефлектирали върху обективираната крайна воля на органа, нарушили са правото на участие на заинтересованите лица в производството и водят до отмяна на акта само на това основание. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 62 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 153 от 23.12.1998 г./ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са регламентирани случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Изцяло се споделят, като правилни и обосновани, мотивите на първата инстанция по приложението на чл. 67 ЗМДТ, при липсата на изготвена методика от Министерство на финансите, въз основа на която да се определи дължимата такса. Правилни са и съображенията на съда във връзка с допуснатото нарушение на чл. 62 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като размерът на таксата следва да се определя за всяка услуга поотделно, а с оспореното решение размерът на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО и за депониране е определен общо. Във връзка с тези изводи на съда в касационната жалба не се съдържат никакви доводи. Неоснователни са доводите на касатора относно недължимост на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Видно от материалите по делото всеки едни от жалбоподателите е упълномощил индивидуално процесуален представител, съответно е заплатил адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, поради което и с оглед изхода на спора, претендираните разноски правилно са възложени в тежест на Общински съвет Ветрино. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По сходни спорове е формирана съдебна практика в същия смисъл – Решение № 5622 от 15.04.2019 г. по адм. д. № 12786/2017 г., ІІІ отд. на ВАС, решение № 3794 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 12787/2017 г., ІІІ отд. на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение