Решение № 5234 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 15497/2018 г.

Решение № 5234 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 15497/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от Р. В. срещу Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от Закона за висшето образование (ЗВО) във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) проф. д-р инж. Р. Д. е назначена за временно изпълняващ длъжността ректор на Техническия университет – Варна (ТУ-Варна) за срок до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при отсъствие на компетентност за това, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона, поради което иска да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в жалбата и писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - министърът на образованието и науката оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Изрично поддържа твърдение за недопустимост на оспорването. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в изпълнение на задължителните указания, съдържащи се в определение № 244/08.01.2021 г., постановено по адм. д. № 9955/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трябва да приеме оспорването за процесуално допустимо, независимо, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които е постановено отмененото определение № 9222/09.07.2020 г. по настоящото дело. Разгледано по същество оспорването е неоснователно по следните съображения: Предмет на оспорване е Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ проф. д-р инж. Р. Д. е назначена за временно изпълняващ длъжността ректор на ТУ за срок до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца. Като доказателства по делото са събрани множество писмени доказателства, ангажирани от двете страни по спора, включително административната преписка по нейното издаване, както и съдебни актове по други административни и съдебни производства с участието на Р. В., министъра на образованието и науката и ТУ. Настоящият съдебен състав намира, че от съществено значение за правилната преценка относно предмета на доказване в настоящото производство са разпореждане № 4820/26.05.2020 г., постановено по адм. д. № 1042/2020 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна) и разпореждане № 4816/22.05.2020 г. постановено по адм. д. № 1041/2020 г. по описа на АС-Варна. От приетите и неоспорени писмени доказателства по делото се установява, че на 10.01.1989 г. Р. В. е назначен на длъжност "асистент по теоретична електротехника", която е започнал да изпълнява в МЕИ-Варна (праводател на ТУ-Варна) по трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор. С решение по Протокол от 29.06.2015 г. на Общото събрание на ТУ-Варна Р. В. е избран за ректор на ТУ-Варна. Въз основа на това решение и на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 31, ал. 1 от ЗВО между председателя на ОС на ТУ - Варна и Р. В., е сключено допълнително споразумение към трудов договор № ЛС-727/30.06.2015 г. за длъжност "ректор университет". Със Заповед № 237/19.04.2016 г. на ректора на ТУ - Варна, на основание чл. 59 от ППЗРАСРБ и решение на ФС на ЕФ, Протокол № 12/18.04.2016 г. е утвърден избора на доц. д-р инж. Р. В. за заемане на академичната длъжност "професор". На 19.04.2016 г. е сключен договор № 67 по чл. 234/235 от КТ между ТУ - Варна и Р. В. за заемане на академичната длъжност "професор". С допълнително споразумение към трудов договор № ЛС-835 от 13.04.2016 г., е променено основното трудово възнаграждение на Р. В., като изрично е отразено, че е договорено допълнително възнаграждение за академичната длъжност "професор" от 19.04.2016 г. Във връзка с подаден сигнал за плагиатство в представените дисертационни и научни трудове на проф. д-р Р. В. е назначена проверка със заповед № РД-09-2738/28.09.2018 г. на министъра на образованието и науката. След извършената проверка Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката изготвя доклад № 18-710/02.11.2018 г., одобрен след гласуване на членовете й (4 гласа "за" и 1 "против"). Според доклада проф. дтн Р. В. при написването и защитата на дисертационния си труд за присъждане на научната степен "доктор на науките" и в представените от него научни трудове за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност "професор", е представил като собствени, трудове на свои колеги от ТУ-Варна и от чужди автори, без съответното позоваване и цитиране, което е определено като плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ, съответно нарушение на чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРАСРБ. Този доклад е цитиран в оспорваната Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 г. на министъра на образованието и науката, с която е прието за доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научна степен "доктор на науките" и представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" от Р. В. – ректор на ТУ–Варна и наличие на необходимост от създаване на необходимите условия за функциониране на висшето училище, организиране и провеждане на избор на нов ректор. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО министърът на образованието и науката назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца, когато по отношение на ректора на висшето училище бъде установено плагиатството в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, или когато ректорът не изпълни правомощията си да освободи от длъжност по реда на чл. 58, ал. 1, т. 4 лице, за което е констатирано плагиатство по законоустановения ред. В случая от фактическите обстоятелства, посочени в оспорената заповед трябва да се приеме, че министърът на образованието и науката е упражнил правомощието си по чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г. ", предложение първо и второ от ЗВО, доколкото е посочено, че тя се издава поради установено плагиатство в научните трудове на самия ректор въз основа, на които е придобил научна степен "доктор на науките" и е заел академичната длъжност "професор". Министърът на образованието и науката има право да назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца в няколко различни хипотези като основанието по чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО е част от действащата правна уредба по силата на изменения и допълнения на ЗВО, обнародвани в ДВ, бр. 30 от 2018 г. в сила от 04.05.2018 г. Оспорената заповед е издадена на 18.11.2018 г., от което следва, че към този момент министърът на образованието и науката е упражнил предоставено му със закон правомощие и не е налице основание по чл. 145, т. 1 от АПК. При издаване на оспорената заповед министърът на образованието и науката се е позовал и на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.), според който се освобождава от академична длъжност лице, когато бъде доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност. Видно от съдържанието на разпоредителната част на оспорената заповед, с нея само е назначена проф. д-р инж. Р. Д. за временно изпълняващ длъжността ректор на ТУ-Варна за срок до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца, но не е освободен Р. В. от академична длъжност "професор", която той е заемал към този момент в ТУ-Варна. Позоваването на правно основание, което не е приложено, не е възможно да бъде разглеждано обуславящо недействителност на акта или като нарушение във формата по смисъла на чл. 59 от АПК. Всяко волеизявление, включително и на административен орган, трябва да се възприема в неговата цялост при извършване на преценката за действителност, законосъобразност и породени правни последици. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая независимо от позоваването на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ министърът на образованието не е приложил тази разпоредба, защото не е освободил от академична длъжност Р. В. и не е необходимо да се осъществява проверка относно наличието на хипотезата на тази правна норма. По изложените съображения не е възможно да бъдат споделени и аргументите в жалбата, че от правно значение за изхода на спора е обстоятелството, че Р. В. е заел академичната длъжност професор на 19.04.2016 г., придобил е научно звание "доктор на науките" на 08.09.2017 г., а Глава Четвърта от ЗРАСРБ влиза в сила на 04.05.2018 г., без да е предвидено да има обратно действие (ex tunc) спрямо заварените правоотношения. С назначаване на Р. Д. за временно изпълняващ длъжността ректор на ТУ-Варна, министърът на образованието и науката е упражнил правомощието си по чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО, а не по Глава Четвърта от ЗРАСРБ (независимо от неточното позоваване на хипотеза на правна норма, чиято санкция не е и няма право да разпореди). Упражненото правомощие е по отношение на заварени обществени отношения, а не на приключени правоотношения по придобиване на научно звание или заемане на академична длъжност. В случая не е налице обратно, а незабавно действие за напред (ех nunc) на новата правна уредба за допустима временна намеса в организацията на работа на висшето училище. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършват от ректора на висшето училище по реда на ЗВО и правилника на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация по ред, определен в правилника на съответната организация. По делото има данни, че правомощията по чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ са упражнени и актовете, в които са материализирани, са предмет на съдебен контрол по други две съдебни производства, за които са представени доказателства, че са образувани, но не и за приключването им. Следователно извън предмета на спора по настоящото дело е осъществяването на хипотезата на чл. 35, ал. 1 от ЗРАСРБ доколкото с оспорената заповед не е отнета научната степен "доктор" и не е освободен от академична длъжност "професор" Р. В. Съображенията относно състава на Комисията за академична етика, респективно обективните качества на нейните членове и регистрирането им по реда на Наредба № 3/04.07.2018 г. за условията и реда за водене на регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научна степен "доктор на науките", за защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България, издадена от министъра на образованието и науката (Обн. ДВ. бр. 59 от 17.07.2018 г.), участието им в процедура по същия въпрос в друго качество или в конфликт на интереси, са относими именно към тези две производства, а не към спора относно действителността и законосъобразността на заповед за назначаване на временно изпълняващ длъжността ректор. Извън предмета на настоящия спор са и броя на сигналите за плагиатство и тяхното разглеждане при липса на формална процедура за упражняване на правомощието по чл. 10 от ЗВО спрямо висшето училище за разлика от подборните правила в Глава Четвърта от ЗРАСРБ, чрез които се гарантира правото на защита на лицето, придобило научна степен и заемащо академична длъжност. Следва изрично да бъде посочено различното съдържание на фактите, посочени в хипотезите на двете цитирани в заповедта правни норми – чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, а именно за упражняване на правомощието да се назначи лице за временно изпълняващ длъжността ректор е достатъчно по отношение на ректора на висшето училище да "бъде установено плагиатството в научните трудове", въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, а за да бъде отнето научното звание или освободено лице от академична длъжност трябва да бъде "доказано по законоустановения ред плагиатство" или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност. Разликата не е само в използваните изразни средства, но отразява същностното различие в предмета на регулиране и предвидените правните последици. Съгласно Глава Четвърта от ЗВО висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности. Според чл. 21, ал. 1 от ЗВО академичното самоуправление се изразява в изборност и мандатност на всички органи за управление; право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон; самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите и др. Всички правомощия на министъра на образованието по чл. 10, ал. 2, т. 6 от ЗВО са по повод обстоятелства, отклоняващи се от нормалното развитие на дейността на висшето училище, които налагат държавна намеса в академичната му автономия. Тази намеса е с временен характер, респективно наложително е осъществяването й в точно определен момент, за да се предотвратят вероятни вредни последици. Следователно правомощието на министъра на образованието и науката да назначава временно изпълняващ длъжността ректор трябва да се разглежда като предвидена от закона временна мярка, представляваща допустима държавна намеса в академичната автономия за обезпечаване на нормалното функциониране на висшето училище при възникнало необичайна ситуация. Правомощието му е законоустановено и се различава от правото на органа, който е избрал ректора да го освободи, поради което и възражението за неправомерно изземване на функциите на Общото събрание на ТУ-Варна се явява неоснователно. Временният характер на мярката и извънредността на ситуацията предполагат и предприемането й в точно определен момент – настъпване на описаните в чл. 10, ал. 2, т. 6 от ЗВО обстоятелства. По тези причини за хипотезата на чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО е достатъчно да е установено плагиатството в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, което в случая е направено в доклад № 18-710/02.11.2018 г. на Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката. Тази мярка има за адресат самото висше училище и е с ограничена във времето продължителност – за не повече от шест месеца (в конкретния случай дори е определено и прекратително условие: "до избиране на нов ректор", което е възможно да настъпи и преди поставения максимален срок от шест месеца), а не разрешава окончателно въпроса относно научната степен и академичното звание на Р. В. По тази причина в това производство не е възможно да се проведе пълно доказване на плагиатство, без участие на лицето, по отношение на чиито научни трудове се установява. Изискването "доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, ", което е въведено в чл. 35, ал. 1 от ЗРАСРБ, но липсва в чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО е свързано с необходимостта от провеждане на специално производство, чийто правила са не само в ЗВО, но и в правилника на съответното висше училище, чрез които се гарантира академичната автономия на висшето училище самостоятелно да извършва обучение в образователна и научна степен "доктор" и да определя научно-преподавателския си състав със съответните академични длъжности. Легална дефиниция за "плагиатство" се съдържа само в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ и то с изричното отбелязване, че само по смисъла на този закон "плагиатство" е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности. Следва да бъде посочено, че е налице известно припокриване на описанието за плагиатство в тази легална дефиниция със състава на престъплението по чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), според който е наказуемо издаването издава или използуването под свое име или под псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение. В научната литература престъплението по чл. 173 от НК се описва като плагиатство, но очевидно законодателят е предвидил и друг административен ред за установяване на плагиатството за целите на развитието на академичния състав в Република България, като го е отграничил от престъплението плагиатство. В ЗВО липсва легална дефиниция за "плагиатство" по смисъла на този закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен, от което се налага извод за различния предмет на регулираните обществени отношения със ЗВО и ЗРАСРБ, респективно невъзможността да бъде използвана легалната дефиниция за плагиатство, установена в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ за тълкуване на чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО, в който случай на основание чл. 9, ал. 1 от ЗНА трябва да се възприема значението на думата в общоупотребимия български език. Данни за подобно поведение са описани в доклада, въз основа на който е издадена оспорената заповед. В този смисъл не е относимо към спора и провежданото наказателно (несъдебно) производство по преписка № 365000-31721/18.01.2017 г. по описа на МВР, прокурорска преписка № 9954/2017 г. по описа на Районна прокуратура –Варна и прокурорска преписка № 196/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна, в които е проверявано извършването на престъпление по чл. 173, ал. 1 от НК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорената заповед министърът на образованието и науката не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. При наличие на данни от доклад № 18-710/02.11.2018 г. на Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката за плагиатство от ректора на висше училище, министърът е упражнил правомощието си по чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО да назначи временно изпълняващ длъжността ректор, за да осигури нормалното функциониране на висшето училище по време на провеждане на производството по чл. 35 от ЗРАСРБ по отношение на научното звание и академичната длъжност на ректора като по този начин гарантира безпристрастното й провеждане. За издаване на оспорената заповед не е предвидена специална форма или правила, а доколкото липсват твърдения за нарушено право на защита на нейния адресат ТУ-Варна, не се констатират съществени нарушения на общите правила на АПК, които да е възможно да имат за резултат неправилно приложение на материалния закон. В оспорената заповед липсва описание на фактическите основания за издаването й, но има препращане към конкретен документ от административната преписка, която е изпратена при условията на чл. 152, ал. 2 от АПК, който кореспондира с едно от посочените в нея правно основание, съобразно изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Следователно в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, трябва да се приеме, че не е налице нарушение и във формата на административния акт. От събраните по делото доказателства не се установява нарушение на целта на закона или превратно упражняване на власт при издаване на оспорената заповед. Неоснователно е твърдението, че с нея се цели придаване на законност на отстраняването на ректор, който е избран при законно проведена процедура, доколкото атакуваният административен акт няма описаните правни последици и това изрично е възприето в мотивите на влязлото в сила решение № 749/22.02.2019 г., постановено по гр. д. № 18698/2018 г. по описа на Варненския районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. В. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган в писмена форма, при спазване на изискванията на материалния закон, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения оспорването на Р. В. на Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 г. на министъра на образованието и науката, е неоснователно и жалбата му трябва да бъде отхвърлена. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, представлявана е от юрисконсулт, но не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,