Решение № 12870 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3398/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директор на ТП на НОИ против решение 1819 от 20.12.2023 г. по описа на Административен съд Варна, постановено по адм. д. 1465/2023 г., с което е (1.) отменено решение 2153-03-82/26.05.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане [номер]/29.12.2020 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна; (2.) върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите на отменителното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и (3.) осъдено ТП на НОИ Варна да заплати на Б. М. сумата 700 лв., представляваща разноски по делото. Изложени са оплаквания за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Б. М., чрез пълномощник оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е 2153-03-82/26.05.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане 29.12.2020 г. на ръководител Пенсионно Осигуряване при ТП на НОИ Варна, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Няма спор по хронологията на фактите, във връзка с разглеждане на заявлението на ответника по касационната жалба от 12.05.2016 г. Административният съд посочва административните процедури до издаването на оспорваното решение на касационния жалбоподател, с което се потвърждава разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ. С последното, е постановен отказ да бъде отпусната ПОСВ по заявлението от 2016 г., независимо, че в условията на чл. 99, ал. 1 от АПК е представено ново доказателство, установяващо относимо обстоятелство за наличен осигурителен стаж, но административният орган не го приема като основание за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 - ал. 2, чл. 69, ал. 1 и чл. 69б ал. 1 от КСО. Спорният въпрос пред административния съд е законосъобразността на решение 2153-03-82/26.05.2023 г., потвърждаващо разпореждане от 29.12.2020 г., с което не отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление 2113-03-1139/12.05.2016 г. във връзка с установени нови факти и обстоятелства относно осигурителен стаж на лицето. Страните нямат спор по фактите по делото. Със заявлението от 2016 г. ответник по касационната жалба е поискал да му бъде отпусната ПОСВ. По това заявление е постановен отказ, който е отменен с решение на директор на ТП на НОИ Варна. Последвало е издаване на разпореждане на 03.07.2017 г. по заявлението от 12.05.2016 г. и след изпълнение указанията на горестоящия административен орган, с което е постановен отказ за отпускане на ПОСВ, тъй като заявителят не отговаря на условията по чл.69 от КСО във вр. § 50 от ПЗР ЗИДКСО (ДВ бр. 61/2015 г. - Лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г.). Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Не е спорно, че по съдебен ред на ответника е признат трудов стаж от 57 дни, за период от 05.07.1988 до 22.09.1988 г., като тракторист, без посочена категория труд за периода. Ответникът по касационната жалба с молба от 27.08.2020 г., иска да бъде преразгледано заявлението му от 12.05.2016 г. и издаденото разпореждане от 05.07.2016 г. и прилага препис от влязлото в сила решение на РС Варна, с което е признато за установено полагането на 57 дни трудов стаж за посочения период. С разпореждане от 29.12.2020 г. ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна отказва да отпусне ПОСВ на Б. М.. Органът по ПО е приел, че заявителят има осигурителен стаж, но не отговаря на изискването за възраст, определен в условията на чл. 69, ал. 1 от КСО на 53 г. и 6 м. за мъжете за 2020 г. Първоинстанционният съд е допуснал изслушване на СИЕ и приел заключението с протоколно определение от 29.11.2023 г. В обжалваното в настоящото производство съдебно решение заключението на СИЕ не се споменава, дори дали се кредитира или не като относимо доказателство. Съдът е постановил решението си при неотносими мотиви, сочейки на приложението на процедурата по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. Според съда, представеното съдебно решение на РС било ново доказателство и следвало да се разгледа в производство по възобновяване на административното производство. Ползвани са бланкетни мотиви, които първо са неправилни и на следващо място са извън предмета на спора - законосъобразност на решение 2153-03-82/26.05.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане [номер]/29.12.2020 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна. Следва да се посочи, че в потвърденото с оспорваното решение разпореждане от 29.12.2020 г. недвусмислено органът по ПО обсъжда решението на РС, с което е признат трудов стаж, втора категория за 57 дни. Само на това основание, необсъждането на това правно действие лишава приетото от административния съд, че административният орган дължи произнасяне по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. Следва да се посочи, че жалбата е срещу административен акт, с който касационен жалбоподател се е произнесъл по същество на искането от 27.08.2020 г., като е потвърден отказ на органът по ПО при ТП на НОИ в условията на искано преразглеждане /възобновяване/ на започналата през 2016 г. процедура по искане за отпускане на ПОСВ при условията на чл. 69, ал. 1 от КСО. От това се определя и предмета на спора законосъобразно или незаконосъобразно е решението на директор на ТП на НОИ Варна. В обжалваното решение на директора на ТП на НОИ е посочено, че разпореждането от 29.12.2020 г. е постановено във връзка със събрани и приобщени нови факти и обстоятелства по време на административно производство, възобновено по искане на ответник по касационната жалба, които имат значение към зачитането на осигурителния стаж и доход и представляват безспорни доказателства, удостоверяващи реално положен от него труд осигурителен стаж при други осигурители за периоди, които се дублират с признатия му по ЗУТОССР трудов/ осигурителен стаж. Съдът е приел, че има нарушения в административното производство като не е разгледано искането за възобновяване по реда на чл. 99 АПК и от друга страна, не е налице ново заявление за отпускане за отпускане на пенсия, като следва да се отчете датата на подаване на заявлението през 2016 г. и то да бъде преразгледано. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2016 г. е разгледано по същество от административния орган, като спорът е разгледан след представяне на нови доказателства за признат и установен трудов стаж от 57 дни. Последното, като ново доказателство с важимост от 27.07.2020 г. е обсъдено в оспорваното пред низовия съд решение на касационен жалбоподател. Това обстоятелство изключва възможността да се приложи институтът на възобновяване към административните актове по заявление вх. 2113-03-1139/12.052016 г. От друга страна, разпоредбата на чл. 99 КСО предвижда възможност влязлото в сила разпореждане по чл. 98 да бъде изменено или отменено от органа, който го е издал в случаите, когато се представят нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход и др., както и когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправени, или на документ с невярно съдържание, включително и когато пенсията отпусната в по голям или в по малък размер. В настоящият случай с разпореждане от 29.12.2020 г. е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.07.2020 г. датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установен трудов/осигурителен стаж по съдебен ред. Това е датата на която следва да се приеме, че са налице и представени пред органа новите доказателства, имащи отношение към правото на пенсия и без да има подадено нарочно заявление, а и служебно по инициатива на органа. Решаването на този въпрос следва искането на ответникът по касационната жалба, както е направено с разпореждането от 29.12.2020 г. Наред с това, органът издал разпореждането е в компетентността си да установи, че не са налице основанията за отпускане на пенсия з осигурителен стаж и възраст нито по специалните разпоредби на чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО. Не е приложима и общата разпоредба на чл. 68 от КСО. Това е отразено в разпореждането от 29.12.2020 г., потвърдено с оспорваното пред първостепенния съд решение на касационния жалбоподател. Изводите на първостепенния съд са необосновани и не отчитат точното прилагане на материалноправните разпоредби, което води до незаконосъбразност на обжалваното пред Върховен административен съд решение.. Обжалваното решение не е съобразено с о датата на подаване на молба вх. Ц1023-03-62 / 27.08.2020 г. от Б. М., с която е поискал да се преразгледа заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и разпореждането от 05.07.2016 г., и трудовия стаж от 57 не е решаващ за процесния осигурителен стаж. Това не е обсъдено от съда, независимо, че е сбирал доказателства в тази посока. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, . и гражданско състояние. Съгласно чл. 99, ал. 2 от КСО, в случаите по ал. разпореждането се изменя или се отменя по т. 1 - от датата на представяне на доказателствата. Незаконосъобразни в този смисъл са и указанията на административния съд, при връщане на преписката на административния орган да се преразгледа заявлението от 12.05.2016 г. Предвид изложеното решението на съда е неправилно като противоречащо на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и като такова следва да бъде отменено. След отмяната му, тъй като съдебното производство пред регионалния съд е приключило с постановено незаконосъобразно решение, без да има произнасяне по същество на жалбата, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При този изход на делото претендираните от страните разноски следва да се обсъдят в условието на чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение