Решение № 13980 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2016 г.

Решение № 13980 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), представлявана от изпълнителния директор, чрез упълномощен процесуален представител, против решение № 5173 от 18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4420/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), Второ отделение, 53 състав. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда относно част от фактическите констатации - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като бъде отхвърлена жалбата против заповед № 505 от 30.03.2016 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Ответникът - К. И. С., чрез пълномощника си адв. Цветанов, оспорва касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за обезсилване на постановеното решение, поради особено съществено нарушение - неконституиране на надлежна страна. Върховният административен съд, след извършен в обхвата на служебното начало по смисъла на чл. 218, ал. 2 АПК касационен контрол върху проверявания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна: Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от К. И. С. против заповед № 505 от 30.03.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Именно цитираната заповед е индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол за законосъобразност, съответно надлежният ответник е издателя на оспорения акт - изпълнителния директор на ИАГ - административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Посоченото следва от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, съгласно която страни в съдебното производство са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Задължение на съда е служебно да конституира страните - чл. 154, ал. 1 АПК. Видно от разпореждане на съда от 04.05.2016 г. за конституиране на страните в производството, като ответник по делото е конституирана Изпълнителната агенция по горите, вместо издателя на акта. Видно от призовките, протоколите от проведените открити съдебни заседания на 03.06.2016 г. и 24.06.2016 г., съобщенията и всички книжа по делото, като страна в производството - ответник е призовавана и участвала ИАГ. По отношение на така конституираните страни като противопоставени субекти на процесуалното правоотношение е постановено и съдебното решение. Следователно производството пред административния съд е проведено и оспореното решение е постановено в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК с участието на ненадлежна страна. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник издателя на обжалвания индивидуален административен акт, с чието участие да проведе съдебното производство, при спазване и на съответните правила, обезпечаващи валидно процесуално представителството на страната. Поради обезсилването на решението като недопустимо не следва да се обсъждат доводите за неговата неправилност. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,