Решение № 4274 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2017 г.

Решение № 4274 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 193, ал. 7 ЗСВ. Образувано е по жалба на М. И. - административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура - Карнобат, срещу решение по т. 7 от протокол № 21 от заседание на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 31.05.2017 г., с което е оставена без уважение молбата му за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ в Специализирана прокуратура, поради изтичане на законоустановения 9–месечен срок от приключване на конкурсната процедура. Жалбоподателят твърди, че е участвал в конкурсна процедура за повишаване в длъжност, обявена с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 17/02.04.2015 г., обн. ДВ, бр. 28/17.04.2015 г., за заемане на длъжността "прокурор" в окръжни прокуратури и на длъжността "прокурор" в Специализирана прокуратура. Не успял да се класира на обявените свободни 4 длъжности в Специализираната прокуратура. Поддържа, че конкурсната процедура по обявения конкурс е приключила през месец януари 2017 г., когато е встъпил в длъжност последният назначен кандидат. На основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ класираните преди него кандидати за заемане на длъжността "прокурор" в Специализираната прокуратура били повишени, респ. преместени на освободени длъжности. На 10.05.2017 г. подал молба до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с искане да бъде назначен на освободената длъжност "прокурор" в Специализираната прокуратура. Кадровият орган отхвърлил молбата му, като мотивирал решението си с обстоятелството, че лицето няма право да бъде назначено на длъжността, тъй като бил изтекъл 9 - месечният срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. С доводи за незаконосъобразност на решението на ПК на ВСС моли съдът да го отмени и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, поддържа, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, поради което моли тя да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. В условията на евентуалност моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното с нея решение - потвърдено. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ от активно легитимирано лице, което е адресат на акта. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея фактически твърдения и правни доводи. Видно е от относимите за спора факти, че жалбоподателят М. И. е подал заявление с вх. № 3/39 от 28.04.2015 г. за участие в обявения конкурс за повишаване и за преместване за заемане на длъжността "прокурор в Окръжна прокуратура". На основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 ЗСВ конкурсът е обявен с решение на ВСС по протокол № 17/02.04.2015 г. и обнародван в ДВ, бр. 28/17.04.2015 г. С решения по т. 49 от заседание по протокол № 3, проведено на 21.01.2016 г., Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет е гласувала кандидатите за назначаване на длъжността "прокурор в Окръжна прокуратура" и ги е назначила по поредността на класирането. По т. 49. 44. от решението поради попълване на местата, кадровият орган е прекратил гласуването за останалите кандидати, вкл. и за жалбоподателя. М. И. е подал заявление с вх. № ВСС – 6337 от 09.05.2017 г. до Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (КАК към ПК на ВСС), да бъде назначен на освободена длъжност по смисъла на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Уточнил е, че това е длъжността, която предстои да бъде освободена от Г. Д. - прокурор в Специализираната прокуратура, на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Последният е освободен от длъжността с решение по т. 5 от протокол № 19 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 10.05.2017 г. Съдът е приел доказателства относно встъпване в длъжност на К. С. П. като "прокурор" в Специализирана прокуратура (Акт за встъпване в длъжност от 01.06.2016 г.), относно преместване на К. С. П. – следовател в следствен отдел в Специализирана прокуратура (решение по т. 12 от протокол № 1/26.04.2016 г. на ПК на ВСС), преместване на С. Г. М. – следовател в следствен отдел в Специализирана прокуратура (решение по т. 6 от протокол № 10/08.03.2017 г.), на длъжността "прокурор" в Специализираната прокуратура, и на Д. Н., която на 25.02.2016 г. е встъпила в длъжност "прокурор" в Специализирана прокуратура (Акт за встъпване от 25.02.2016 г.). С решение по т. Р-8 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите при Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, прието по протокол № 17/16.05.2017 г., е предложено на ПК на ВСС да остави без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, поради липса на освободена длъжност в рамките на 9–месечния срок. Посочено е, че последният назначен по този конкурс кандидат е встъпил в длъжност на 01.06.2016 г. С обжалваното по делото решение по т. 7 от протокол № 21/31.05.2017 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, молбата на М. И. за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ на длъжност "прокурор" в Специализираната прокуратура, е оставена без уважение. С оглед така изяснената фактическа обстоятелства по делото, спорният между страните въпрос е правен и е свързан с приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г.) по конкурси, открити преди влизане в сила на разпоредбата, считано от 09.08.2016 г. Процесното решение е постановено от компетентен орган по чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ и е прието с необходимия по чл. 34, ал. 1 ЗСВ кворум и мнозинство, след явно гласуване, поради което на това основание са спазени изискванията на чл. 33, ал. 4 ЗСВ. Обжалваното решение е писмено, мотивирано е съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, т. е. отговаря на изискването за съдържание и форма на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. При издаването на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Налице е обаче нарушение на материалния закон при неговото издаване, свързано с неправилното приложение на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по реда кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5. 00". Считано от същата дата е в сила и разпоредбата на § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), според която започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашния ред. С решение № 915 от 22.01.2019 г., постановено по административно дело № 8592 от 2017 г., Върховният административен съд, петчленен състав, е отменил разпоредбата на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 5/09.02.2017 г. и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г. Отменената разпоредба гласи, че разпоредбите на глава трета, раздел ІV се прилагат по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. Цитираното решение на ВАС е обнародвано в ДВ, брой 10 от 1 февруари 2019 г., в сила от тази дата, т. е. преди приключване на устните състезания по настоящото дело - 28.02.2019 г. Изхождайки от мотивите на решението на 5–членния състав на ВАС, както и от тълкуването на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, което беше дадено в решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.), следва да се приеме, че процедурата по чл. 193, ал. 6 ЗСВ е част от конкурсната процедура, описана с цитираните текстове на ЗСВ. Съобразявайки мотивите на Конституционния съд, както и правилото на § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), че започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт задължително подлежат на довършване при досегашните условия и ред, съдът намира, че новата ал. 6 на чл. 193 от ЗСВ ще се прилага само за откритите (и приключили) конкурси след 09.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. С посочения параграф се преустановява всяко съмнение относно действието във времето на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. От своя страна решението на Конституционния съд на Република България има действие занапред и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани – чл. 14, ал. 6 от Закон за Конституционен съд. Неговото установително действие се проявява в мотивите при произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, където е определен характерът и е извършено тълкуване за нуждите на това произнасяне. Решение № 915/22.01.2019 г. на Върховния административен съд също има действие занапред - чл. 195, ал. 1 АПК, и по отношение на всички – чл. 193, ал. 2 АПК. Това означава, че след постановените решения на Конституционния съд и на петчленния състав на Върховни административен съд, решенията на колегиите на ВСС не могат да бъдат издавани на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, респективно на основание § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 09.02.2017 г. на Пленума на ВСС, когато се отнасят до участници в конкурси, проведени по досегашния ред – до изменението на текста с ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г. Издадено решение на ПК на ВСС на основание 193, ал. 6 ЗСВ, когато е обжалвано пред съда и делото е висящо, е незаконосъобразно. Административният акт е постановен в противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 АПК, поради което следва да бъде отменен. Доводите на ответника за отпаднал правен интерес са неоснователни. Обстоятелството, че не се прилага чл. 193, ал. 6 ЗСВ, не дава основание да влезе в сила обжалван административен акт, за който в проверката за законосъобразност е установено, че е издаден в нарушение на материалния закон. Такъв правен резултат е недопустим, освен при оттегляне или отказ от жалбата. В същия дух е и формираната вече съдебна практика на Върховния административен съд по сходни и/или идентични казуси. В посочения по–горе смисъл са постановени решение № 3582 от 12.03.2019 г. по адм. дело № 13437/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 3384 от 08.03.2019 г. по адм. дело № 6850/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 3385 от 08.03.2019 г. по адм. дело № 8759/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 2658 от 21.02.2019 г. по адм. д. № 13586/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., и др. При тези съображения, обжалваното решение по т. 7 по протокол № 21/31.05.2017 г. от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като постановено на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ в процедура за провеждане на конкурс, обявен с решение на ВСС по протокол № 17/02.04.2015 г., следва да бъде отменено като противоречащо на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК във връзка с чл. 187 и с чл. 193, ал. 7 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на М. И. от гр. [населено място], решение по т. 7 по протокол № 21 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.05.2017 г., с което е оставена без уважение молбата на М. И. - административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура гр. К., за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ в Специализирана прокуратура, поради изтичане на законоустановения 9–месечен срок от приключване на конкурсната процедура. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.