Решение № 12977 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9169/2016 г.

Решение № 12977 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9169/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново против Решение № 158/26.05.2016 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 850 по описа за 2015 г. на същия съд. Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва Решение № 158 от 26.05.2016 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-04000415000030-091-001/19.08.2015 г., потвърден с Решение № 466/13.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения в размер на 7 802,95 лв. и лихви за забава в размер на 1 067,32 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер 12 000 лв. по фактура № 2/29.11.2013 г., изд. от "П. 5" ЕООД. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на Административен съд В. Т. и постановяване вместо него на нов съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на "П. Е." ЕООД срещу РА като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 1 844,00 лв. В отговор на касационната жалба ответникът счита подадената жалба за неоснователна, за което подробно е развил съображения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-04000415000030-091-001/19.08.2015 г., потвърден с Решение № 466/13.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. С решението си първоинстанционният съд е отменил по жалба на "П. Е." ЕООД, процесния РА, относно установени допълнителни данъчни задължения в размер на 7 802,95 лв. и лихви за забава в размер на 1 067,32 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 12 000,00 лв. по фактура № 2/29.11.2013 г., издадена от "П. 5" ЕООД с предмет договор за представителство. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е приел, че органите на приходите неправомерно са отказали да признаят право на приспадане на данъчен кредит, с оглед на което оспореният РА е отменен като незаконосъобразен. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т.: Направените оплаквания са неоснователни. Настоящият касационен състав намира първоинстанционното решение, с което се отменя Ревизионен акт № Р-04000415000030-091-001/19.08.2015 г., потвърден с Решение № 466/13.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения в размер на 7 802,95 лв. и лихви за забава в размер на 1 067,32 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер 12 000,00 лв. по фактура № 2/29.11.2013 г., издадена от "П. 5" ЕООД с предмет договор за представителство, за правилно. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че за доставката по спорната фактура № 2/29.11.2013 г. се констатира реално осъществена доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон. Относно доводите на жалбоподателя, че не са представени достатъчно доказателства относно изпълнение на предвидените в договора между "П. Е." ЕООД и "П. 5" ЕООД задължения. Представен е Констативен протокол към договора за представителство от 15.10.2012 г., с който се установява, че "П. 5" ЕООД са изпълнявали всички, поети по договора ангажименти, в следствие на което между "П. Е." ЕООД и дружествата "Г." ЕООД, "Д." ООД, "Д. г." ООД, " Т. ш." ООД, "Л.-С. Ш. и Цахман"-Германия и "П. М."- Италия, са сключени договори и изпълнени поръчки за изработка на дамска конфекция на ишлеме. Посочено е, че представителят "П. 5" ЕООД е осъществявал всички контакти и е водил всички преговори във връзка със сключените сделки между "П. Е." ЕООД и изброените по-горе дружества. Представени са договорите между "П. Е." ЕООД и изброените шест дружества. В договора с "Д." ООД изрично е упоменато, че той се сключва с посредничеството на "П. 5" ЕООД. В договорите с "Д. г." ООД, и "Т. ш." ООД страните определят за представител на "П. Е." ЕООД дружество "П. 5", представлявано от Е. Г.. Представени са писмени обяснения от представители на "Г." ЕООД и "Д." ООД, от които се констатира, че контактът с "П. Е." ЕООД се е осъществил с посредничеството на Е. Г.. Приложени са конкретни поръчки по сключените договори, фактури и извлечения от счетоводни регистри. От приобщените към доказателствения материал разпечатки от електронни съобщения от и до електронния адрес на "П. 5" ЕООД- office_td@abv. bg, също се потвърждава наличието на преговори между Е. Г. и отделните контрагенти относно условията при конкретните поръчки за изработка на облекло. Изцяло в подкрепа на реалността на извършената услуга по договора за представителство са цитираните в първоинстанционното решение показания на свидетелите Гозенхаймер и Милева както и Декларация от 21.01.2016 г. от М. К.. Относно доводите на жалбоподателя, че "П. 5" ЕООД не е спазило изискванията на чл. 46, ал. 3 от ТЗ. Действително при воденето на търговската кореспонденция на дружеството липсват отбелязани данните по чл. 13 от ТЗ, но неспазването на дадената норма не обосновава по никакъв начин отказа на право на данъчен кредит за жалбоподателя на получената от него услуга. Относно твърдението на жалбоподателя за невъзможността на доставчика "П. 5" да извърши услугата поради липсата на човешки ресурс за това. Предметът на сключения договор- представителство, предполага, че тя може да бъде извършена чрез действия и само на едно лице. В случая е напълно възможно управителят на "П. 5" ЕООД- Е. Г. да предостави извършване чрез личен труд на договорените услуги. Това се подкрепя от събраните по делото доказателства, в частност - представените писмени обяснения от представители на "Г." ЕООД и "Д." ООД, декларацията от М. К. и показанията на свидетелите Гозенхаймер и Милева. Решението на първоинстанционния съд е валидно, правилно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като не се претендират разноски от ответната страна, такива не се присъждат. С оглед неоснователността на жалбата, разноски не се присъждат и за касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,