Решение № 6785 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13356/2016 г.

Решение № 6785 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13356/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на министъра на правосъдието и на С. И. К. -М. от [населено място] и двете срещу съдебно решение № 8990 от 18.07.2016 г., постановено по адм. д. № 8799/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № СД-05-158 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара С. И. К. – М., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд-Асеновград. Преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Е. В. Ц. разноски в размер на 10 лв. В касационната жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалните му представители юрисконсултите В. Д., Л. Д. и Р. К., се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване се твърди, че съдът е тълкувал неправилно материалния закон, като при правилно установена фактическа обстановка неправилно е приел, че при класирането на кандидатите, което трябва да се извърши според получения от тях общ бал, трябва да се съобрази и подреждането на желанията им, за съответния съдебен район, посочена в заявлението на кандидата по чл. 11, ал. 1 ЗННД. Съпоставянето на оценките на участниците трябва да се извърши само между тези, които са заявили като първо желание съответния съдебен район, според съдебното решение, което е в противоречие с чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси. По изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което подадената жалба от Е. В. Ц. срещу заповедта на министъра на правосъдието се отхвърли. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 500 лв. за всяка една от двете съдебни инстанции. С. И. К. - М., чрез пълномощника си адвокат В. К. -Б., е изпратила писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за основателността й и неправилност на съдебното решение. Е. В. Ц. също е изпратила писмен отговор на касационната жалба на министъра на правосъдието, в който изразява становище за неоснователността й и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки моли, съдебното решение да се остави в сила. Същевременно прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от С. И. К. -М. Втората касационна жалба е подадена от С. И. К. -М., чрез адвокат В. К. -Б.. В нея се твърди незаконосъобразност на съдебното решение, като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Излага съображения сходни с тези, съдържащи се в касационната жалба на министъра на правосъдието. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждане на направените разноски по представения списък и доказателства – за първоинстанционното разглеждане на спора разноски в размер на 1 560 лв. и за касационната инстанция – разноски в размер на 1 200 лв. Е. В. Ц. е изпратила писмен отговор на жалбата на С. И. К. -М., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки моли, тя да не се уважава. Прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от С. К. -М. на адвокат В. К. Б. като моли, то да се съобрази с минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заинтересованите страни Р. М. Й., Е. З. Н., И. Г. Г., С. Н. А., Н. Н. Д. и Б. Г. П. редовно призовани, не се явяват и не вземат становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и на двете касационни жалби, а по същество – ги намира за неоснователни. Прокурорът счита, че спорът от фактическа страна е изцяло изяснен. Според него правилни, обосновани и законосъобразни са изводите на съда за едновременно съчетаване на двата критерия при класирането – полученият общ бал, представляващ средно аритметично число от оценката на писмения и устния изпит, с поредността на съдебните райони, посочени в заявлението за кандидатстване. Прокурорът счита, че съдът е дал правилно тълкуване на принципа за поредност, като изискване на закона – чл. 11, ал. 1 ЗННД и чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36/1998 г., който е равностоен на класирането по общия бал, предвидено за първия посочен съдебен район. Прокурорът сочи, че законът не предвижда заявлението за участие да се подава за трите съдебни района едновременно, а изисква кандидатът да посочи сам своето желание за трите райони, като определи тяхната поредност. Комисията е длъжна да спазва поредността на заявеното от кандидата желание в условията на обвързана компетентност, като възприемането на по-високата оценка като водещ критерий, практически създава необоснован приоритет и елиминиране на другия критерий, поредността на заявените съдебни райони. Прокурорът намира решението за правилно, като предлага то да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са срещу неблагоприятен за тях съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са основателни, по следните съображения: Тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба, подадена от Е. В. Ц. срещу заповед № СД-05-158 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е било наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара С. И. К. -М., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд-Асеновград. Съдът е приел жалбата за допустима и след като я е разгледал по същество, намерил я е и за основателна, поради което е отменил обжалваната заповед на министъра на правосъдието, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат, съдът е установил фактите по спора относно заповедта на министъра на правосъдието за обявяване на вакантните места за нотариуси в съответните съдебни райони, обявяването на допуснатите до участие кандидати, назначената конкурсна комисия, приетия от нея и утвърден от министъра на правосъдието регламент за провеждането на писмения и устен изпит от конкурса за нотариуси, проведените писмен и устен изпит, полученият общ бал от двете оценки от участниците, както и класирането по общ бал и заявено желание за съответен съдебен район. Между страните не е имало спор по фактите. Спор не е имало и относно това, че Е. В. Ц. е заявила като първо желание съдебния район на Районен съд-Асеновград, а С. И. К. – М. – съдебния район на Районния съд-Асеновград като второ желание. Оценката като общ бал от двата изпита на Е. В. Ц. е била 4, 50, а тази на С. К. – М. – 4, 70. За съдебния район на Районен съд-Асеновград са били обявени три вакантни места, като класирани за него са били Р. М. Й. с общ бал 5, 30, Е. З. Н. с общ бал от 4, 70 и С. И. К. -М. с общ бал 4, 70. Докато Р. Й. и Е. Н. са посочили в заявлението си като първо желание съдебния район на РС-Асеновград, С. К. – М. е посочила в заявлението си като първо желание съдебния район на Районен съд-Пловдив, а съдебния район на РС-Асеновград- като второ желание. Спорът е бил между Е. В. Ц., която е заявила като първо желание съдебния район на РС-Асеновград и класираната на третото вакантно място С. К. -М. - заявила съдебния район на РС-Асеновград като второ желание в заявлението си. В ЗННД не е предвиден ред за провеждане на конкурс за нотариуси.