Решение № 11926 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5256/2009 г.

Решение № 11926 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5256/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна срещу решение № 92 от 10.02.2009 г. по адм. дело № 2091/2006 г. на Окръжен съд - гр. Варна, адм. отделение. Касационната жалба е подадена по пощата от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Варненският окръжен съд е отменил ревизионен акт № 326 от 03.07.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Разград, потвърден с решение № 629 от 31.08.2006 г. на касационния жалбоподател и е осъдил последния да заплати на жалбоподателя ПК "Съгласие" направените разноски по делото. За да постанови този резултат окръжният съд: 1. Приел е за установени следните релевантни фактически обстоятелства: а) с разпореждане № 118 от 18.02.2003 г. на длъжностно лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, издадено въз основа на ревизионен акт за начет № 48 от 07.02.2003 г., са били предприети действия по събирането на сумите по ревизионния акт, представляващи задължения за невнесени от ПК "Съгласие" осигурителни и здравноосигурителни вноски върху трудови възнаграждения за периода мес. 01.2001 г. - мес. 12.2002 г. б) кооперацията е оспорила това разпореждане, но в хода на оспорването то е било изпълнено чрез частични плащания от 11.04.2003 г. до 23.04.2003 г. на общата сума от 47047,99 лв. в) след така направеното плащане Върховният административен съд, първо отделение, с решение № 5772 от 21.06.2005 г. по адм. дело № 6619/2004 г. е обявил нищожност на разпореждане № 118 от 18.02.2003 г. г) явяващи се платени на отпаднало основание, внесените от кооперацията суми в общ размер 47047,99 лв. са й били възстановени на 29.12.2005 г. така:- чрез банкови преводи на 3383,75 лв. и 21586,62 лв. или общо 24970,37 лв.; - чрез прихващане на 22077,62 лв. за погасяване на други данъчни задължения; д) на 17.01.2006 г. и на 22.02.2006 г. кооперацията отново е внесла дължимите осигурителни и здравноосигурителни вноски; е) със сега отменения от окръжния съд ревизионен акт № 326 от 03.07.2006 г. са предприети действия по събирането на дължими според контролните органи лихви върху внесените на 17.01.2006 г. и на 22.02.2006 г. осигурителни и здравноосигурителни вноски; лихвите са изчислени от датите (всичките от 2003 г. и 2004 г., подробно описани в ревизионния акт), на които реално са били изплатени дължимите на работниците трудови възнаграждения за всички месеци на периода януари 2001 г. - декември 2002 г., до повторното им, вече окончателно, внасяне на 17.01.2006 г. и на 22.02.2006 г. 2. И въз основа на тези обстоятелства окръжният съд е направил изводи, че: а) ПК "Съгласие" е била задължена с лихви за забава за времето от 30.12.2005 г. до 17.01.2006 г., съответно до 22.02.2006 г., които са в общ размер от 836,15 лв. (виж стр. 114, горе, от делото на ВнОС), но б) заповедта за възлагане на ревизията - № 326 от 08.05.2006 г. - е издадена повече от 3 месеца от узнаването на основанието за изменение на влезлия в сила ревизионен акт за начет с ревизиран период 01.01.2003 г. до 31.07.2005 г., по който е било издадено разпореждане № 5273 от 10.10.2005 г. (виж мотивите на стр. 2 от ревизионен акт № 326 от 03.07.2006 г.), поради което изменението е недопустимо според правилото на чл. 134, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс . Решението на Варненския окръжен съд е правилно. И в касационната жалба не е изразено становище защо при изчисляването на дължимите според ревизионния акт лихви е включен и периодът от първото плащане на задълженията за осигурителни вноски, направено на части за времето от 11.04.2003 г. до 23.04.2003 г., включително, до датата 29.05.2005 г., на която платеното на отпаднало основание е било възстановено чрез банкови преводи и чрез прихващане с други задължения. Касационният жалбоподател не е изложил никакви мотиви в своето решение № 629 от 31.08.2006 г. (а и сега в касационната жалба) защо счита, че през този период плащането не следва да бъде зачетено. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изложените от Варненския окръжен съд мотиви за действителния размер на задължението за лихви и за недопустимостта по смисъла на чл. 134, ал. 3 ДОПК на предприетото изменение на ревизионния акт с ревизиран период 01.01.2003 г. до 31.07.2005 г. Поради това счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,