Решение № 15368 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2017 г.

Решение № 15368 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еврокапитал - България" ЕАД против решение № 1034 от 12.06.2017 г. постановено по адм. дело № 2526 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б.. К. жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че оспореното решение не съдържа произнасяне по оплакванията, наведени с жалбата пред първата инстанция. Съдът не е мотивирал ясно становището си относно липсата на неопределеност при издаването на оспорения административен акт, доколкото същият не съдържа ясно и конкретно посочване на задълженията, за които се издава. Определянето му посредством посочването на нормативното основание за издаване не е достатъчно, доколкото законовият текст съдържа различни хипотези, касаещи различни по вид задължения. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като липсва яснота за установените задължения. Поради явната липса на мотиви в оспорения акт това нарушение не може да бъде санирано по тълкувателен път. В акта, въпреки наличието на посочен падеж на задълженията, всички лихви по тях са посочени с една обща сума. В съответните таблици с изчисленията не е посочена конкретна дата, на която задължението е станало изискуемо, а се сочи само година. Съдът не е възприел становището, че порочно е и частично потвърждаващото акта решение № 14362 от 06.12.2016 г. на община Поморие. В текста на документа не е посочен органът, който го е издал. Актът е подписан от Щ. Неделчева – директор на дирекция "Приходи местни данъци и такси", но никъде в текста на документа не е посочено, че директорът е разгледал преписката и е постановил обжалваното решение. С решението актът е отменен частично, относно обекти по декларации, но от него не става ясно дали запазва действието си по отношение на останалите определени данъчни задължения. Неправилно с решението е прието за ирелевантно искането да се приеме за установено, че след извършване на публична продан, част от имотите, за които са установени данъци, вече не са собственост на дружеството. Твърденията са, че постановленията за възлагане не са били влезли в сила и по тази причина към общината не са преведени данъци и такси. Общината е уведомена от дружеството с нарочно писмо вх. № 30-1252-2 от 14.11.2016 г., поради което в изпълнение на закона тя следва да се е присъединила като кредитор по изпълнителните дела и да получи сумата от продажбата на тези активи. В случай, че дружеството заплати данъците и същите бъдат събрани от община Поморие в принудителното изпълнение върху имоти на "Еврокапитал - България" ЕАД, дружеството ще се окаже ощетено с размера на неправомерно събрания данък. Сочи, че решението на АС – Б. е антидатирано, като записа 12.06.2017 г. в титулната част на решението е изписан с думи седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде уважена първоначално подадената от дружеството жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Директор на дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при община Поморие, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С постановеното от АС - Б. решение, съдът е отхвърлил жалбата подадена от "Е. Б." ЕАД с ЕИК *********, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) № 14362-1 от 14.11.2016 г., издаден от младши експерт КРДС в дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при община Поморие, в частта, с която са определени задължения за 2016 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 24 222, 52 лв. и лихви в размер на 507, 99 лв., и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 29 368, 99 лв., ведно с лихви от 615, 95 лв., за обектите по декларации с вх. № 18132, 18118, 18116, 18125, 18126, 18113 и 18133, 18115, 18119, 18120, 18121, 18128, 18130, 18127, 18117, 18112, 18123, 18134, 18122, 18131, 18129, 18114, 18124, подадени на 10.05.2010 г. и с вх. № ДК14002327, ДК14002328, ДК14002326, ДК14002320, ДК14002331, ДК14002330 и ДК14002317, подадени на 24.11.2015 г. и е осъдил "Е. Б." ЕАД с ЕИК ********* да заплати на община Поморие сумата от 300, 00 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови решението си, съдът установил от фактическа страна, че "Е. Б." ЕАД е придобил по силата на покупко-продажби и постановление за възлагане от 30.10.2015 г. недвижими имоти - урегулирани поземлени имоти и самостоятелни обекти от сгради, находящи се в гр. П.. За така придобитите недвижими имоти дружеството е депозирало в община Поморие декларации по чл. 14 от ЗМДТ (Закона за местните данъци и такси) с вх. № № 18132, № 18118, № 18116, № 18125, № 18126, № 18113, № 18133, № 18115, № 18119, № 18120, № 18121, № 18128, № 18130, № 18127, № 18117, № 18112, № 18123, № 18134, № 18122, № 18131, № 18129, № 18114 и № 18124, всички от 10.05.2010 г., и с вх. № ДК14002327, № ДК14002328, № ДК14002326, № ДК14002320, № ДК14002331, № ДК14002330, № ДК14002317, № ДК14002332, № ДК14002329, № ДК14002325, № ДК14002324, № ДК14002323, № ДК14002322, № ДК14002321, № ДК14002319 и № ДК14002318, подадени на 24.11.2015 г. С оспорения АУЗД е определено задължение на търговското дружество за 2016 г. за ДНИ в размер на 37 139, 65 лв. и ТБО в размер на 39 007, 92 лв., ведно с лихви за просрочие в общ размер 1 596, 97 лв., изчислени към 14.11.2016 г. Актът е обжалван пред директора на дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при община Поморие. С решение № 14362-2 от 06.12.2016 г. е отменен в частта, относно определените ДНИ и ТБО за обектите по декларации с № ДК14002332, ДК14002329, ДК14002325, ДК14002324, ДК14002323, ДК14002322, ДК14002321, ДК14002319 и ДК14002318 от 24.11.2015 г. В останалата част, досежно задълженията за 2016 г. за ДНИ в размер на 24 222, 52 лв., ведно с лихви в размер на 507, 99 лв., и ТБО в общ размер 29 368, 99 лв., ведно с лихви от 615, 95 лв., по декларации с вх. № 18132, 18118, 18116, 18125, 18126, 18113 и 18133, 18115, 18119, 18120, 18121, 18128, 18130, 18127, 18117, 18112, 18123, 18134, 18122, 18131, 18129, 18114, 18124, подадени на 10.05.2010 г., и с вх. № ДК14002327, ДК14002328, ДК14002326, ДК14002320, ДК14002331, ДК14002330 и ДК14002317, подадени на 24.11.2015 г., актът е мълчаливо потвърден. При така установеното, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид заповед № РД-16-1 от 04.01.2016 г. на кмета на община Поморие, с която са му предоставени права и задължения на орган по приходите, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е за неоснователен довода за допуснато в производството по издаване на АУЗД съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в липса на мотиви. Посочил е, че с АУЗД са определени задължения за ТБО и ДНИ за обектите, декларирани от търговското дружество с вх. № 18132, № 18118, № 18116, № 18125, № 18126, № 18113 и № 18133, № 18115, № 18119, № 18120, № 18121, № 18128, № 18130, № 18127, № 18117, № 18112, № 18123, № 18134, № 18122, № 18131, № 18129, № 18114 и № 18124, всички от 10.05.2010 г., и с вх. № ДК14002327, № ДК14002328, № ДК14002326, № ДК14002320, № ДК14002331, № ДК14002330 и № ДК14002317 от 24.11.2015 г. Декларациите са приложени в преписката и от съдържанието им (а и от изложеното в самия акт) се установява, че така определеното задължение се отнася за собствените на жалбоподателя урегулирани поземлени имоти, находящи се в строителните граници на гр. П., и за притежаваните от него самостоятелни обекти: на ул. "Р." ..№... (аптека, магазин № 6, паркоместа № 17 и № 25 в секция Ж); ул. "Р." ..№... (лекарски кабинет, заведение, фитнес, СПА център, магазин № 7 в секция К); ул. "Б." ..№... (складове № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11, магазин № 5, студио за красота, магазини 3 и 4, в секция Е); ул. "Б." ..№... (паркоместа № 2, 3, 4, 5, 11 и 12, магазини № 1 и № 2, в секция Д). В акта е посочено, че размерът на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, в т. ч. за всяка от трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, е определен въз основа на декларираните от жалбоподателя данни за имотите, включително за отчетните им стойности. Отбелязано е, че данъкът е в размер на три промила и е разяснен начинът, по който са определени задълженията за 2016 г. Посочен е и размерът на таксата в промили поотделно за всяка от трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Съдът е посочил, че по делото са представени справки, съдържащи данни относно размера на данъчната оценка, респ. на отчетната стойност на имотите. Върху тази основа е изчислен размерът на дължимите от дружеството ДНИ и ТБО, в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Размерът на данъка е точно изчислен, съобразно така определената основа за облагане за всеки от имотите и определения от общинския съвет размер от три промила. От приетите по делото писмени доказателства, съдът е достигнал до извод, че през процесните периоди общината е осъществявала дейност по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо за събиране на отпадъците. От заповед № РД-16-1008 от 28.10.2015 г. на в. р. и. д. кмет на община Поморие, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (публикувана на интернет страницата на община Поморие), съдът е установил, че град П. е включен в системата за организирано поддържане на чистотата. От приложените по делото договор за предаване на отпадъци от 06.10.2015 г., сключен между община Поморие и ОП "Чистота еко", ведно с приложение № 3, писмо рег. № 08-05-3 от 12.03.2015 г., възлагателно писмо от 04.12.2012 г., констативни протоколи, счетоводни справки и фактури, съдът е приел, че се установява, че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, в изпълнение на задължението, предвидено в Закона за управление на отпадъците. Посочил е, че данните от приложените месечни графици за сметоизвозване и актове за извършена работа сочат предоставяне през процесните периоди и на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и на поддържане чистотата на обществените места, чрез ръчно метене, машинно метене и машинно миене. Тъй като общината е престирала услугите по отношение на територията, в която са разположени имотите на дружеството, съдът е приел, че таксата е дължима, като правилно е определен нейният размер. Посочил е, че за жилищните имоти тя възлиза на 2. 5 промила върху данъчната оценка, а за нежилищните имоти - на 5. 5 промила, като е съобразено правилото за по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на ДНИ и ТБО за посочения период, съдът е достигнал до извод, че дружеството дължи определените с акта лихви за просрочие на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Приел е, че срещу част от имотите е насочено принудително изпълнение, но доколкото няма данни за прехвърляне на собствеността върху тях през процесния период, следва да се приеме, че дружеството е задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО, съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. Посочил е, че е ирелевантно за законосъобразността на обжалвания акт обстоятелството, че общината не е присъединена като взискател в образуваните изпълнителни производства. Предвид изхода на спора и своевременно направено искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът е присъдил на ответника разноски по делото в размер на 300, 00 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. Решението е правилно. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за незаконосъобразност на решението, предвид обстоятелството, че съдът не е обсъдил твърденията на дружеството за немотивираност на акта. Безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче не съответства на данните по делото направеното в касационната жалба твърдение, че в оспорения АУЗД не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Видно от самия акт, в него са посочени правните основания за издаването му – чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1, 3 и 4 от ЗМДТ. Посочен е номерът на заповедта на кмета на общината, с която издалото заповедта длъжностно лице е определено за орган по приходите. Посочени са относимите нормативни актове - Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Поморие, Наредба за определяне на местните данъци на територията на община Поморие, както и относимите разпоредби от ЗМДТ (чл. 21, ал. 1, чл. 22, чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ), регламентиращи правилата за определяне на ДНИ и ТБО. Посочени са приетите от общински съвет – Поморие промили за определяне на ТБО, както за жилищни, така и за нежилищни имоти на предприятията. Посочени са номерата на декларациите на данъчнозадълженото лице, партидните номера, като и размерът на установените задължения на данъчнозадълженото лице за всеки от притежаваните от него недвижими имоти. С изложеното съдът правилно е приел за неоснователни доводите за немотивираност на акта и е извършил проверка за неговата материална законосъобразност в съдебното производство. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество – която в случая не е налице. Противно на изложеното в касационната жалба в решението на горестоящия административен орган изрично и ясно е посочен неговият издател, а именно Щ. Н. – директор на дирекция "Приходи местни данъци и такси". Действително, с решението административният орган не се е произнесъл с изричен диспозитив относно на жалбата на "Еврокапитал - България" ЕАД срещу АУЗД, в частта, по отношение на която е изложил доводи за нейната неоснователност в мотивите на акта си. Независимо от това АУЗД, в посочената част, се счита за мълчаливо потвърден, на основание чл. 156, ал. 4 вр. с чл. 144 от ДОПК. Ето защо неоснователно е и възражението, че съдът не е отчел, че след постановеното решение на горестоящия административен орган, не става ясно дали АУЗД запазва действието си по отношение на определените с него задължения, за които не е отменен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "Еврокапитал - България" ЕАД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за ДНИ и ТБО, като собственик на имоти, описани в подадени от дружеството декларации. С АУЗД размерът на ДНИ е определен съгласно относимите разпоредби в ЗМДТ и Г. втора "Местни данъци", Раздел І "Данък върху недвижимите имоти" от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Поморие. Разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ предоставя право на общинския съвет да определи размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В изпълнение на това, в чл. 15 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Поморие, данъкът върху недвижимите имоти е определен в размер на 3. 0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17 от посочената Наредба, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. В случая с АУЗД задълженията на дружеството за ДНИ за 2016 г., за всеки от декларираните имоти, са определени в размер на 3. 0 на хиляда върху отчетната им стойност или върху данъчната им оценка, в зависимост от вида на съответния имот. ТБО и за трите услуги е определена съгласно относимите разпоредби от ЗМДТ и Г. втора "Местни такси", Раздел І "Такса за битови отпадъци" от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Поморие. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В случая, след извършена справка на интернет страницата на община Поморие, АС – Б. е установил, че съгласно заповед № РД-16-1008 от 28.10.2015 г. на в. р. и. д. кмет на община Поморие, е предвидено услугите по чл. 62 от ЗМДТ да се предоставят на територията на град П., където се намират декларираните от дружеството недвижими имоти. Размерът на ТБО за имотите на дружеството за 2016 г. е определен в съответствие с чл. 17 а от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Поморие. Доколкото дружеството не твърди и не установява, че е заявило вид и брой на използваните съдове за притежаваните от него недвижими имоти, ТБО и за трите услуги е определена в промили. За жилищните имоти на предприятието, за 2016 г. тя е в размер общо 2, 50 промила, от които: 1, 05 промила сметосъбиране и сметоизвозване, 0, 75 промила за поддържане чистотата на територии за обществено ползване и 0, 70 промила за обезвреждане на битовите отпадъци в депа (чл. 17 а, ал. 2, т. 1 от Наредбата). За нежилищните имоти на предприятието ТБО е в размер общо 5, 50 промила, от които: 2, 30 промила сметосъбиране и сметоизвозване, 1, 70 промила за поддържане чистотата на територии за обществено ползване и 1, 05 промила за обезвреждане на битовите отпадъци в депа (чл. 17 а, ал. 2, т. 2 от Наредбата). ТБО за нежилищните имоти на дружеството е определена върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка за жилищните имоти – върху данъчната им оценка, в съответствие с чл. 17 а, ал. 6 от Наредбата. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай, първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказано фактическото престиране на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За доказване на реалното предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по делото са представени: договор сключен на 03.12.2012 г. между община Поморие – възложител и "РТК" ООД - изпълнител, с предмет извършването от изпълнителя на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, почистване и опесъчаване на улиците в община Поморие, със срок от 48 месеца; графици за сметоизвозване за всеки месец от процесния период; актове за извършена работа по сметоизвозване, ръчно метене, машинно метене, зимно поддържане от "РТК" ООД за периода м. 01 - м. 12. 2016 г. (включително в гр. П.), подписани от представител на община Поморие; фактури за дължимите от община Поморие на "РТК" ООД суми за посочените услуги. Предвид изложеното настоящият състав намира, че в оспореното решение правилно е прието, че посочените две услуги реално са предоставяни от общината и дружеството дължи заплащане на установените в АУЗД такси за посочените услуги. Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Това се потвърждава от договор за предаване на отпадъци от 06.10.2015 г., сключен между община Поморие и ОП "Чистота еко"; фактури и протоколи, издадени от ОП "Чистота еко" за осъществените от него през всеки месец от 2016 г. услуги по сепариране и депониране на смесени битови отпадъци и обработка на смесени битови отпадъци; констативни протоколи за предадените през всеки месец от 2016 г. от община Поморие на ОП "Управление на отпадъците - Несебър" смесени битови отпадъци; счетоводни справки подписани от кмета на община Поморие и директор и главен счетоводител на ОП "Чистота еко". Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че АУЗД е законосъобразен и в посочената част. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Предвид посоченото законосъобразно административният съд е приел, че невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 9 б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От дружеството не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху главниците са правилно изчислени, а единствено се твърди немотивираност на акта и в тази част, които възражения, както се посочи, са неоснователни. Правилен е и изводът на съда, че обстоятелството, дали установените в АУЗД задължения ще бъдат платени от дружеството или ще бъдат събрани от органа в хода на образуваните изпълнителни дела за продажба на негови имоти, е въпрос, който касае изпълнението на акта и не влияе на неговата законосъобразност. За пълнота следва да се изложи, че противно на твърдението на касационния жалбоподател не се установява обжалваното решение да е антидатирано. Посочената в него дата 12.06.2017 г. е тази на постановяването му, а датата изписаната в титулната му част - седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година е датата на проведеното по делото последно съдебно заседание. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в процесния случай на община Поморие следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 137, 75 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение