Решение № 249 от 11.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 739/2012 г.

Решение № 249 от 11.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 739/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 447/2011 г. на Врачански окръжен съд /ОС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 05.10.2011 г. за одобряване на постигнато споразумение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК. В съдебно заседание на 08.05.2012 г. депозираното искане се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура. Осъденият И. и упълномощеният от него процесуален представител участват лично в инициираната извънредна процедура и мотивират позиция за съобразяване на атакувания акт с изискванията на материалния и процесуален закон, и за проявена от съда справедливост при отмерване на наказанията за инкриминираното престъпно деяние - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 05.10.2011 г., по нохд № 447/2011 г., Врачански ОС, в производство по чл. 381-383 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на В. С. И. споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен в извършено на 02.05.2011 г., в [населено място], транспортно престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, алт. 1, б. "А", пр. 2 и б. "Б", пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, с произтичащите от това санкционни последици, определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип и ЕДНА ГОДИНА лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК. При осъществения извънреден съдебен контрол, ВКС констатира юридическа непрецизност при лимитиране на правните очертания на инкриминираното посегателство в атакуваното от главния прокурор определение на ОС - Враца, по нохд № 447/2011 г., като изписването в обсега на последните на чл. 343, ал. 3, б. "А", пр. 2 от НК, създава неяснота досежно вида на извършеното престъпно деяние. В особената норма на чл. 343, ал. 4 от НК, законодателят е приел правна квалификация по ал. 3, б. "Б" на чл. 343 от НК, когато при пътно-транспортното произшествие е причинена смърт на едно лице и телесни повреди /средни или тежки, или средни и тежки/ на други лица. Логическо следствие от това е заключението за наличен квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3, б. "Б" от НК, за повече от един смъртен случай, при настъпили смърт на едно лице и телесни увреждания на други лица, в непосредствена причинна връзка с транспортния инцидент, като по-леките престъпни резултати /телесните повреди/ се вземат предвид при налагане на наказанието по чл. 54 и чл. 55 от НК, в аспекта на смекчаващи отговорността обстоятелства./Постановление 1/1983 г. на Пленума на ВС на РБ/ Такава е конкретиката в разглеждания по настоящото дело казус. Обявеното на 05.10.2011 г. определение на Врачански ОС е неправилно и в частта, с която е санирано постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на В. И. съгласие, по отношение на наказателните санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, индивидуализирани в нарушение на материалния и процесуален закон, при условията на чл. 55 от НК, довело до явната им несправедливост. Налагането на наказание, включително в рамките на диференцираните процедури в наказателно-процесуалния кодекс се основава на нормативно регламентирани и последователно провеждани начала - на принципа на законоустановеност на наказанието /определяне на санкцията в пределите на предвиденото от съответната особена норма и при стриктно спазване на установените в общата част разпоредби на чл. 18, вр. чл. 58 от НК за опита; чл. 21, ал. 1, вр. чл. 58 от НК за съучастието; чл. чл. 23 и 24 от НК за съвкупностите от престъпления; чл. чл. 36 и 60 от НК за целите/ и на принципа на индивидуализация на наказанието, словно отразен в нормите на чл. 54 и чл. 55 от НК /отмерване на наказателната санкция в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по делото/. Компетентният орган е длъжен да се базира на обективни фактически данни за конкретната престъпна проява, за личностните качества на дееца и за останалите очертани в правната уредба обстоятелства, и надлежно да ги съобрази в своята аналитична и оценъчна дейност при индивидуализация на наказателната отговорност, като неизпълнението на тези задължения предпоставя нарушение на материалния закон, неминуемо обосноваващо явна несправедливост на наложената санкция По аналогичен начин стоят нещата и при възложената компетентност на съда да прецени необходимостта от изтърпяване на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на плоскостта на реализуемостта на целите по чл. 36 от НК, респективно с оглед поправителното въздействие върху осъдения, при приложение на визираните в Глава седма от НК институти - условното осъждане /чл. 66- чл. 69а от НК/ и предсрочното освобождаване /чл. 70-73 от НК/. Нормативният регламент в Глава Двадесет и девета от НПК на особеното производство- Решаване на делото със споразумение, очертава възможност за налагане на наказателна санкция при условията на чл. 55 от НК, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства./чл. 381, ал. 4 от НПК/. При правоприлагане на визирания институт /чл. 55 от НК/ в разглеждания казус, с произтичащите от това санкционни последици /определяне размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под предвидения законов минимум/, Врачански ОС е игнорирал конкретиката по делото, сочеща на тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и пренебрегнал зачестилите прояви на грубо незачитане на правилата за движение по пътищата, в аспекта на предявените от разпоредбата на чл. 36 от НК императивни изисквания. Безспорно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че визираните в престъпния състав признаци очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената материалноправна норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на съответното престъпно посегателство е оценена от закона при фиксиране на установената в него санкция, поради което и те не могат след това да се явяват едновременно и такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и следващото се наказание. Изведеното умозаключение, съгласно установеното в чл. 56 от НК и приетото в теорията и от правораздавателните орани се отнася за всички лимитирани в особената норма обективни и субективни обстоятелства, и за очертаните в нея характерни качества, свързани със субекта на инкриминирания неправомерен акт, и е релевантно за всеки основен, квалифициран или по-леко наказуем престъпен състав. Тази позиция не се опровергава обаче от констатациите, че в много случаи посочените в материалноправната разпоредба признаци могат да бъдат дадени във варианти, чиито видови особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена опасност на престъпленията, поради което и те следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице, като вид, размер и начин на изпълнение на санкциите. Илюстрация на изложеното е настоящият казус, обективиращ консумиран престъпен състав на чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "Б", пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, чрез демонстирано пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата във визираните множество нарушения по ЗДвП и чрез кумулирано наслагване на квалифициращи инкриминирания неправомерен акт признаци. От приобщената доказателствена съвкупност с изискуемата се несъмненост е установено - управление на моторно превозно средство тежкотоварен автомобил от В. И., след употреба на алкохол; с несъобразена скорост /85км/ч/, при максимално разрешена за населеното място 50 км/ч; и настъпил в причинно-следствена връзка с нарушенията по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП тежък общественоопасен резултат - смърт на Е. И. и средна телесна повреда на В. У., изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост. При очертаните форми на проявление на инкриминираното поведение, предпоставящи с висок интензитет на вероятност транспортен инцидент, и при съблюдаване на настъпилите вредоносни последици е допустима и необходима прецизна оценка на тежестта на престъпното деяние, с което контролираният по реда на извънредния способ за проверка съд, не се е съобразил при отмерване на наказанията - лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. В коментирания смисъл, настоящият състав установи подценяване на обществената опасност на инкриминираното неправомерно деяние на плоскостта на честотата на тези престъпления в обсега на общата престъпност, и на причинените с тях тежки загуби и реални вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят специално внимание от правоохранителните и правоприлагащи органи, и адекватна строгост при санкциониране. Своеобразен вид на посегателствата по транспорта, с оглед механизма на осъществяване, представляващ опасност за охраняваните човешки права и юридически защитени ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и имуществото на невинни хора, те мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива наказателна репресия. Приложението на чл. 55 от НК е обоснована и от недостатъчната оценъчност на относимата към личната опасност на дееца фактология. Врачански ОС не е отдал нужното значение на приложената на л. 92 от досъдебното производство справка за извършените от осъденото лице нарушения на ЗДвП, санкционирани по административен ред, които очертават профила на недисциплиниран и незачитащ правилата за движение по пътищата водач на моторно превозно средство. Интерпретацията на последното, във взаимовръзка с обстоятелството, че в инкриминираното престъпно деяние като акт на поведение се проявяват социалните, психологически и индивидуални качества на неговия автор, обуславя необходимост от корелиращи на предвидените в чл. 36 от НК превантивни цели, санкционни последици. Промяна във формираното заключение не внасят фактическите данни за личността на осъденото лице, сочещи че В. И. не е осъждан, и че същият е признал своята вина при проведената диференцирана процедура по Глава Двадесет и девета от НПК. В контекста на изложеното за спецификата и тежестта на престъплението визираният факт, свързан със съдебното минало на И. и депозираната пред решаващия орган декларация по чл. 382, ал. 4 от НПК, предпоставяща законосъобразност на особеното производство по чл. 381-384 от НПК, не са достатъчни условия за правоприлагане на разпоредбата на чл. 55 от НК и следва да се ценят като смекчаващи обстоятелства при индивидуализация на наказанието, в лимитираните от чл. 54 на НК предели. Несъблюдаването на материалния закон при определяне на размера на санкциите на В. И. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, в границите на изключително смекчената наказателна отговорност по чл. 55 от НК, довело неминуемо до явната им несправедливост, не е констатирано от ОС - Враца при представеното за одобряване споразумение за решаване на делото и не е преодоляно по реда на чл. 382, ал. 5 и ал. 8 от НПК. Неупражняването на очертаните процесуални правомощия, възложени на компетентния орган в пределите на проведената особена процедура и обективираната в постановения съдебен акт последваща оценка за наличието на законовите предпоставки по чл. 382, ал. 7 от НПК, категорично обуславя неговото опорочаване. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд № 447/2011 г., отмяна на постановения от Врачански ОС съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При повторното производство, в обхвата на предоставената на съда компетентност и в съответствие с дадените от ВКС указания, да се прецизира правната квалификация на инкриминираното деяние и индивидуализира наказателната отговорност на В. И. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, Върховният касационен съд,