Решение № 10205 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13323/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Шаркова, подадена чрез процесуалния й представител адв. Чавдарова, срещу решение 3574 от 06.07.2020 г., постановено по адм. дело 1307/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София не взема становище по касационната жалба. Ответникът Ди Ар Си Инвест ЕООД, чрез пълномощника си адв. Балачев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ц. Шаркова срещу действия на началника на СГКК- София, изразяващи се във вписването на "Ди Ар Си Инвест" ЕООД в кадастралния регистър (КР) на недвижимите имоти като притежател на вещно право на строеж по отношение на ПИ с идентификатор 68134.2097.535 на основание нотариален акт за дарение 137, том LVIII, рег.24425, дело 18201 от 22.04.2019 г., за които жалбоподателят е уведомен с писмо изх. 20-62069/12.09.2019 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че изменението на КР носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, представляващ изразено с действие волеизявление на компетентния административен орган, поради което подлежи на съдебно оспорване. Излага съображения, че не е налице съществено нарушение на административната процедура, доколкото изменението в регистъра е извършено по заявление за вписване правата на ответното дружество, отразени в нотариалния акт за дарение, като след отмяна на незаконосъобразно вписаното право на собственост върху имота на негово име, искането за отразяване на правото на строеж е останало висящо. Обосновава извод за законосъобразност на обжалваните действия за вписване в КР на това ограничено вещно право върху имота наред с правото на собственост на жалбоподателя поради изпълнението на материалноправните предпоставки по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Производството пред административния орган започва по подадено от Ди Ар Си Инвест ЕООД заявление от 23.05.2019 г. с искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър по отношение на изброени в заявлението имоти, сред които и процесния с идентификатор 68134.2097.535 по КК на гр. София, район Витоша. Представен е нотариален акт за дарение 137 от 22.04.2019 г., по силата на който дружеството придобива 1/2 ид. част от сграда - трафопост с идентификатор 68134.2097.535.1, заедно с прилежащото право на строеж върху имота. Правилно съдът приема, че сградата, описана в нотариалния акт попада в имот 68134.2097.535, един от собствениците на който е жалбоподателката, поради което възражението за липса на идентичност между него и този, в който се намира трафопоста, е неоснователно. Видно от представените по делото скици сграда с посочения идентификтор е нанесена именно в процесния имот. Независимо от това в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Според чл. 23 ЗКИР обектите на кадастъра са: 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект и 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. В кадастралния регистър се отразяват изброените в чл. 30, ал. 2 ЗКИР данни, сред които тези за собственика на недвижимия имот и за акта, от който черпи правото си, както и за другите вещни права върху имота (т. 2 и т. 3 от разпоредбата). Касаторът е вписан в кадастралния регистър като съсобственик на ПИ с идентификатор 68134.2097.535 съгласно нотариален акт 37 от 07.07.2014 г., а за ответника Ди Ар Си Инвест ЕООД с оспореното изменение е отразено право на строеж върху него. Действително административният орган не разполага с правомощия да преценява валидността на документите за собственост, извън извършването на формална проверка от външна страна за тяхната действителност, както и не е компетентен да разрешава спор за собственост. В случая ответното дружество се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от съществуваща и нанесена в кадастралната карта сграда, което право на собственост следва да се впише в КР спрямо този обект на кадастъра съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗКИР. Съответното право на строеж, посочено в нотариалния му акт, не подлежи на отразяване като отделно ограничено вещно право по отношение на имота, тъй като то е трансформирано в право на собственост върху вече построения обект - трафопост. Такава възможност за вписване в КР на ограниченото вещно право на строеж съществува в случай, че сградата, за която то е учредено, не е изпълнена до етап груб строеж по арг. от чл. 23, т. 2 във вр. с § 1, т. 2 ДР ЗКИР, каквато не е настоящата хипотеза. При тези данни настоящият състав приема, че по делото не се установява дублиране на права по отношение на процесния недвижим имот, подлежащи на вписване в кадастралния регистър. Ето защо, в случая не са налице условията по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за неговото изменение чрез вписване на притежавано от дружеството право на строеж върху имота, доколкото това право е реализирано и на отразяване в регистъра подлежи единствено правото на собственост върху сграда с идентификатор 68134.2097.535.1 съгласно представения нотариален акт за дарение. Като достига до извод за съответствие на оспорените действия на административния орган с изискванията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съдът постановява решението си в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК постановено друго, с което да се отменят действията на началника на СГКК- София, изразяващи се във вписването на "Ди Ар Си Инвест ЕООД в кадастралния регистър на недвижимите имоти като притежател на вещно право на строеж по отношение на ПИ с идентификатор 68134.2097.535. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, Службата по геодезия, картография и кадастър София следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Шаркова такива в общ размер на 880 лева, от които 80 лева - внесени държавни такси за първоинстанционното и касационното производство и 800 лева - заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,