Решение № 1243 от 6.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Българска народна банка /БНБ/, представлявана от управителя, чрез процесуални представители Н. Драгинова и И. Стоянов, и от Ц. Нецовски, чрез адвокат В. Скочев, против решение 6995/25.11.2021 г., постановено по адм. дело 12632/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба на БНБ се оспорва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Ц. Нецовски обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски. Ц. Нецовски оспорва решението в частта, с която е отхвърлена исковата му молба до пълния ѝ претендиран размер от 8627,96 лева, както и в частта му, с която е отхвърлена исковата му молба за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 93 449,24 лева. Излагат се доводи за неправилност на частите от обжалваното решението, поради и което е поискано да бъде отменено в съответните части. Процесуалните представители на БНБ са представили отговор по касационната жалба на Ц. Нецовски, с която молят същата да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание БНБ се представлява от юрк. Савчева. Касационният жалбоподател - Ц. Нецовски не изразява становище по жалбата на БНБ и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от Ц. Нецовски против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: 1. сумата от 8627, 96 лева, представляващи размера на законната лихва, върху 196 000 лева, за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантирания депозит от 196 000 лева в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност); 2. 93 449, 24 лева, представляващи разлика между размера на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) и изплатения гарантиран депозит. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на Ц. Нецовски, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част над уважения до пълния предявен размер от 8627,96 лева на иска и в частта за претендираните 93 449,24 лева като имуществена вреда, исковата молба е отхвърлена. Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, че съгласно Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 04.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка. На това основание съдът уважил исковата молба само за срока от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и съответно за сумата от 5624,38 лева, а до пълния размер на иска от 8627,96 лева отхвърлил исковата молба. По отношение на останалата част от исковата молба, а именно за претендираните 93 449, 24 лева, представляващи разлика между размера на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) и изплатения гарантиран депозит, АССГ посочил, че неполучаването от ищеца на целия размер на депозита му (142 878, 81 евро) не е по вина на БНБ и не е в резултат от бездействието на тази институция, още повече че претенираната сума е включена като дължима на Ц. Нецовски, в производството по несъстоятелност на КТБ, в което ищецът е кредитор на банката, поради и което му е била частично възстановена. Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че и двете касационни жалби са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че на 30.11.2011 г., в качеството на потребител Ц. Нецовски сключил рамкови договори с Корпоративна търговска банка АД и анекси, за откриване на банкови сметки в евро и в лева, за съхранение на пари, при условията на преференциален срочен депозит. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства. Съгласно чл. 9, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка до размер на 196 000 лв. са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда), а според ал. 3, изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на банката, съгласно чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на Ц. Нецовски. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Предвид изложените съображения, подадената от БНБ касационна жалба е неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и касационната жалба на Ц. Нецовски. Както правилно е посочено в оспорената част от решението, неполучаването от страна на ищеца на цялата сума, която е бил депозирал в КТБ, не по вина на БНБ. Реално, търсената по реда на чл. 1 ЗОДОВ сума е включена като дължима за ищеца в производството по несъстоятелност на КТБ. Настоящата инстанция споделя доводите на АССГ, поради и което решението и в тази му част е правило, а касационната жалба на Ц. Нецовски следва да бъде отхвърлена. От страна на Ц. Нецовски не е направено искане за присъждане на разноски, но поради неоснователността на касационната му жалба, то искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на БНБ се явява основателно. Предвид на развилото се производство, настоящият състав определя, че в полза на БНБ следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,