Решение № 151 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2012 г.

Решение № 151 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2012 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Оля Крумова Цолова от с. Мрамор, подадена чрез адвокат Николай Ганев срещу решение № 45 от 5.01.2012 г., постановено по адм. д. № 9234/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена исковата молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община Ответната страна - Столична община, редовно призована не изпраща представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касаторката срещу Столична община за заплащане на 395 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на законови задължения на служители на общината при извършване на административна дейност - незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряване на изпълнение на издадени от Столична община заповеди по чл. 196 от ЗУТ, липса на съдействие от длъжностни лица от ответната община за осъществяване на достъп до собствените му сгради за извършване на поправка, саниране и организиране охраняването им от посегателство, както и за защита на правото му на собственост. Съдът е отхвърлил претенцията изцяло. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията за 395 000 лв. имуществени вреди произтичащи от визираното виновно поведение на служители на Столична община, е недоказано по основание и размер. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касаторката не е доказала по безспорен и категоричен начин претендираните от нея имуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и незаконосъобразни бездействия на служители на Столична община. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и е отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Събраните доказателства по делото са в пълна подкрепа на направените изводи от съда. Безспорно е установено, че в разглеждания казус не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилно съдът е приел, че сочените от касаторката бездействия на служителите на общината не са в пряка и непосредствена причинна връзка със събарянето на сградите, което не е извършено по заповед на ответната община, от служители на община или фирма на която общината да е разпоредила/възложила премахването им. Обстоятелството, че едно трето лице /съсобственик на сградите/ фактически е ограничавало достъпа до сградите и е разрушило част от тях, не може да доведе до реализиране отговорността на общината за вреди. Безспорно е било установено, че ответната община е предприела всички действия вменени и в задължение от закона като е издала заповед за достъп до имота, за поправка и заздравяване на сградите. Предвид липсата на изброените предпоставки, наличието на които е абсолютно необходимо за обосноваването на дължимо обезщетение по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът правилно е отхвърлил иска на Оля Цолова, като неоснователен. При разглеждане на делото съдът се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Водим от гореизложеното, атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,