Решение № 517 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2008 г.

Решение № 517 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. от гр. Д. от АК Пловдив срещу въззивното решение № 558 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 1086/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. 365/2006 г. на Сливнишки районен съд по допусната делба между бивши съпрузи, като искът на касаторката е отхвърлен по същество.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради незаконосъобразност и необоснованост. Окръжният съд неправилно е приел, че построената жилищна сграда не се включва в обхвата на семейната имуществена общност, тъй като е изградена на груб строеж преди сключването на брака. Доказателствата са сочили на друг извод. Съдът не е зачел споразумението, постигнато при развода относно заявеното от страните, че жилището е построено по време на брака. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и да бъде допусната делба на постройката в собствения на бившия й съпруг имот,, дворното място, съставляващо УПИ -* кв.** по плана на с. Б. не е предмет на делбата Съображения са изложени от пълномощниците адв. Б.

Становище за неоснователност на касационната жалба поддържа ответника Ж. Л. Г. по съображения, изложени във възражение на пълномощника адв. Г

Касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

По предявен иск за делба между бивши съпрузи на жилищна сграда, построена в придобито преди брака и съсобствено между ответника и неговата майка дворно място в с. Божурище, която сграда е изградена без да било учредено право на строеж, при спор относно момента на завършване на строежа, въззивният съд е изключил действието на чл. 19, ал. 1 от СК и режима на СИО по отношение на постройката, доколкото същата е изградена в съсобствено между единия съпруг и трето лице дворно място, без да е учредено ограничено вещно право или да е реализиран друг придобивен способ

Освен по съображението, че установеният в чл. 19, ал. 1 от СК принцип за придобиване на вещни права общо от двамата съпрузи в резултат на съвместен принос, не е противопоставим на трети лица и не може да дерогира принципа на приращението, въззивният съд е приел, че постройката е била изградена в груб строеж преди сключването на брака и придобиването на права върху нея следва да бъде отнесено към този момент.

Решението е правилно и законосъобразно по отношение на своя решаващ мотив, а обстоятелството кога е завършена сградата в случая е без значение . Придобитото от единия съпруг преди брака право на собственост върху идеална част от дворното място, както и прехвърлената му от неговата майка в последствие, след реализиране на строежа, 1 / 2 ид. част от сградата съгласно договор за дарение, представлява лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК и не е имущество, което принадлежи общо на двамата съпрузи като съпружеска имуществена общност. Качеството на съсобственик в построеното притежава в тази хипотеза само съпругът, съсобственик на съответната идеална част от недвижимия имот. Ако в дворното място, съсобствено между единия съпруг и трето лице, по време на брака бъде построена самостоятелна сграда, правото на собственост върху нея ще принадлежи общо на двамата съпрузи само при условие, че строежът е осъществен въз основа на надлежно учредено право на строеж, тъй като в този случай установената в чл. 92 ЗС презумпция би била оборена. Ако обаче такова ограничено вещно право не е надлежно учредено, правото на собственост върху сградата по общото правило на чл. 92ЗС ще принадлежи само на собствениците на дворното място, включително и на съпруга- съсобственик, но не и на другия съпруг, тъй като установеният в чл. 19, ал. 1 СК принцип за придобиване на право е противопоставим само между съпрузи, но не и на трети лица. Без придобивно основание не може да се дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството с чии средства е извършено строителството. Приращението е легитимирало прехвърлителката З. М., майка на ответника, като собственик на половината от построеното, легитимирало е и другия участник в съсобствеността, ответника Ж при тази легитимация е сключена сделката между тях с предмет дарение на 1 /2 ид. част от процесната сграда, оформена с нот. акт № ***, т.* от 19** г. Въззивният съд правилно е отхвърлил възраженията за нищожност и липса на прехвърлителен ефект по отношение на дарението. Построената по време на брака сграда би представлявала имущество в съпружеска имуществена общност, само ако цялото дворно място е собственост на единия съпруг, както изрично прие ППВС № 5/1972 г.,респективно, ако по време на брака се е осъществил фактическият състав на друг, различен от предвидения в разпоредбата на чл. 92 ЗС придобивен способ.

Не е било спорено от фактическа страна, че право на строеж не е учредено, по делото са изяснени етапите в осъществяването на строежа, при спор относно участието на ищцата със средства в довършването на сградата и привеждане във вид, годен за обитаване, с оглед нуждите на младото семейство тогава. Бракът е бил сключен през м. декември на 1992 г., когато сградата вече е съществувала. По релевантните факти изводите на въззивния съд са обосновани и законът е приложен правилно, доколкото придобивен способ, изключващ този по чл. 92 от ЗС, не е заявен като основание за съсобствеността по иска за делба, не е бил манифестиран по време на брака и по делото не е доказан. Тезата на настоящата касаторка, че споразумението по чл. 99, ал. 3от СК съдържа относими към настоящия спор уговорки или изявления, е неоснователна. Представеното по делото бракоразводно споразумение от 11.05.2001 г. няма за предмет съсобствеността на страните след прекратяването на брака и не съдържа уговорки относно правата в нея, поради което определянето на семейното жилище като "построено по време на брака" няма отношение към предпоставките за уважаване на иска за делба, като основан на презумпцията на чл. 19, ал. 1 от СК и прекратена СИО.

Софийски окръжен съд е обсъдил относимите по делото доказателства, доводи и възражения на страните, изложил е обосновани мотиви в подкрепа на изводите си след обсъждане на писмените и гласни доказателства и законът е приложен правилно. При постановяване на решението не е даден касационен повод неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г.о.